„Последният Оракул“ ни посочва новия „Крал на Трилъра“

03.10.2013

sigma2

„Най-великите проникновения на човечеството се раждат от лудост, която е божествен дар“

Кралят на трилъра Том Кланси почина, да живее кралят. А кой е той? „Кралете на Трилъра“ е, може би, най-популярната и продавана поредица на издателство „Бард“. Там всяка книга е хит, всеки автор е  продал милиони по света, пишейки  скучни командоски истории (от които явно се вълнуват мнозина), клиширани политически  интриги или чисто психологически истории за психопати, канибали, шефове на ДАНС… пардон ЦРУ, и всякакви други неща без капка реализъм.  Повечето от авторите щяха да бъдат „Крале“, но не на трилъра, а на кофите за боклук, ако имаха шанса да бъдат родени тук.  Изключения, разбира се, винаги има. В случаят това е Джеймс Ролинс  (Амазония, Щамът на Юда и тн.).

Не мисля да хабя страници, за да се аргументирам защо Ролинс е не просто изключение, ами направо явление в жанра.  Едно обаче е факт и то е, че авторът е изключително обичан в България. Книгите му за Sigma Force се продават изключително добре, дори в дълбоката провинция (друго си е да видиш цяла колекция на Джеймс Ролинс  в дома на тракторист, който да ти твърди, че това е „бахти якият автор“….. (!).

За много прехвалени книги се говори „че те сграбчват от началото и те държат до края”, но много малко от тях реално изпълват това дръзко обещание. Но при романи като „Последният Оракул“ това е оправдано. Читателят метафорично галопира през страниците, но не по диагоналната  система, както често се случва, а за да разберете как е разгърната фабулата и какво ще се случи по-нататък.

Какво е общото между Делфийският Оракул, Доктор Менгеле,  Чернобил, Вашингтон и Индия?  На пръв поглед нищо, освен че са на планетата Земя. Но в света на трилърите  такава завръзка е възможна. Встъплението на книгата среща читателят с последните гадателки на западащия Оракул в Делфи.  Поколения наред гадателки са встъпвали в инициация на това място, опиянявайки се от „дъха “ на Аполон и са предвиждали бъдещето. Истина или не, за тях се твърди, че са диктували събитията в древния свят и  приелият христовата вяра Рим е бил готов на всяка цена да сложи ръка върху тях. Малцината оцелели от това побягват  и изчезват за цели две хиляди години.

В наши дни международен мозъчен тръст от учени, известни като“ Язоновците“, работи върху деца аутисти като манипулира техните способности, превръщайки ги в изключителни таланти в областта на математиката и изкуството. Това, което не са предвидили обаче е, че в редиците им има група ренегати, които, криейки се зад имиджа на праведни патриоти, провеждат свои тайни експерименти с най-талантливите от децата. В същото време, на другият край на света, в Русия, начело на Генерал-майор Савина Мартова, друг екип от учени се стреми към налудничав, но плашещ проект за създаването на глобален пророк на новото хилядолетие.  На карта са заложени животите на много учени, не само американски, но и руски. А в центъра на цялата тази каша се озовават и нашите основни протагонисти – командир Грей Пиърс от елитната военна групировка Сигма Форс, неговият шеф Пейнтър, чаровната антроположка Елизабет Полк и забавният, но изключително прост, командос Ковалски. Пиърс,  заедно със своя отряд шестаци постепенно ще разкрие връзката между руските и американските учени и ще се въвлече в сложна политическа интрига, която  е в състояние да „взриви“ Белият Дом.  А същевременно, някой с дебели връзки във Вашингтон, настървено се опитва да елиминира Сигма Форс от играта наречена политика.

Разбира се, от една такава анотация не може да стане ясен целият сюжет. Напротив.  Дори може да решите, че историята е клише защото слогана  на книгата е „Сатанински Проект, който може да доведе до унищожението на човечеството“. Това е доста смешно, тъй като в историята никъде няма намесен сатана.

Поредицата "Sigma Force"
Поредицата „Sigma Force“

Последният Оракул“ е една добра плетеница, която комбинира у себе си политически трилър, мистика, чист екшън и история.  Трилърът на Ролинс се движи на ръба на фантастиката, но същевременно успява да бъде правдоподобно и достоверно  четиво.  Аргументация за това е фактът, че Джеймс Ролинс е събирал десет години сведения и проучвания върху темите и проблемите, които развива у романа си – аутуистите саванти, езерото Челябинск, Индия, циганите и тн .  Сиреч, почти всичко на което ще се натъкнете в тази книга не е плод на фантазия, а абсолютен факт или поне частична истина. В индекса на книгата, а и според ключов персонаж от нея, едни от най-известните личности раждали се на земята са аутисти: Бетовен, Едисон, Кафка, Форд, Тесла и т.н.

„Ако по някакъв начин аутизмът е бил заличен от човешкият генотип, хората още щяха да се събират около лагерен огън пред входа на пещерата“

Едно от важните послания, което ни праща автора в този, на пръв поглед  чисто екшън роман е, че не всички руснаци са непременно зли и не всички американци са бляскавите патриоти, каквито ни биват описвани от медиите.  Безскрупулни и крайни лидери има навсякъде и затова читателят се сблъсква с няколко гледни точки, не само тази на Грей Пиърс, а и тази на децата саванти, на руски военен тръгнал по лошия път, но в последствие развил бащински чувства,  коварният републиканец  Мейпълторп, който вярва, че е патриот и т.н.

Авторът спазва един от най-важните канони в жанра, а именно  да изгради напрежение. Персонажите се състезават с времето и всичко виси на косъм. Това е подплатено  с интересни обрати, на моменти доста невероятни измъквания от лапите на „лошите“ и плетеница от няколко доста особени древногръцки символи ∑ и Ϛ (Епсилон и Сигма) , които героите откриват в Индия. Развитието на персонажите е  добро –  до толкова, че  читателят развива симпатия към  едни  много противни и жестоки шпиони, които са готови да жертват деца, за да постигнат целите си.  На лице е и доста  смешен романс между двама от персонажите, но най-голямата сила на книгата е темата за емпатия между човешките същества.

Джеймс Ролинс
Джеймс Ролинс

Всеки един персонаж в историите за Сигма Форс е уникален и функционален за развитието на сюжета. Тоест, няма излишни герои, които само да пълнят обем, без да тласкат действието напред. Всеки е еднакво полезен за разгадаването на ребуса  (има много любопитна загадка свързана с древногръцки монети и символите, които споменах по-горе, както и малко копи пейст Индиана Джунс приключения в Индия с главоблъсканица около санскрит и езика на древния народ Харапа).

Въпреки всичките хвалебствия, които изписа, книгата има своите недостатъци. Например малко е разтеглена.  Тъй като е част от поредица няма да научите почти нищо за миналото на някой от главните герой като Пиърс и Монк.  Но пък като цяло е един много добре построен трилър. Развитието на героите може и да не бъде напълно усетено от читателя, тъй като „Последният Оракул“ е част пета от една доста дълга поредица за „Сигма Форс“. Уловката обаче е,  че според много читателски ревюта, това е най-добрата книга за Сигма. Най-големият плюс е, че е така написана, че изобщо не личи да е част от поредица. Тоест, може да се чете  самостоятелно.

Ролинс си е свършил добре работата. Не само като маниер на писане, но и като проучвания. А един от най-големите бонуси на книгата е, че цената е в стар стил, тоест около 12 лева.

Други ревюта:  „Сивостен“, „Цитаделата“

Facebook share icon Twitter share icon Linkedin share icon
Под МостаКои са любимите научно-фантастични романи от времето на родителите ни?30.04.2020

Още от Под Моста

Анна-Мария ПоповаУчилищата на бъдещето – с мисъл за устойчиво развитиеОбразование