The Neighbourhood – гласът на безцветното

01.03.2015

Преди всеки да е започнал да цитира Цайтгайст с илюминатски твърдения – няма никаква връзка в случая. Комбинацията в целия стил на Джеси от татуси, дрехи и бижута показва една сложност в житейската му концепция, която може да бъде уловена и в песните. Вярата в Бог, която не съдържа догми, правила и твърдения. Против всички установени норми, но твърдо за вярата в нещо по-силно от тях. Това може да открием и на гърдите му, където пише „Let Go and Let God”.

Стилът

Алтернативна музика е много общо, но оптимално близко до това, което чуваме от The Neighbourhood. Колкото и да се ровите ще видите милион посочени стила и още повече групи. Големите музикални критици се опитват да ги поместят в някакви рамки между Maroon 5, Radiohead, Coldplay, The Weeknd, което до голяма степен ми се струва нелепо.

Исторически, комбинацията между хип-хоп и китара не се радва на особено голяма популярности и успешните примери не са изобщо много. Въпреки това, The Neighbourhood го прави удивително добре. Поривите на Джеси Ръдърфорд към рапирането преди години преливат в нещо като „инди-хоп“, който в днешно време намира своята публика.
11025447_10205005413126413_1160722679_oI Love You

Преди да се реализира дебютния албум „I Love You”, групата пуска на онлайн пазара две EP-та: „I’m Sorry…” и „Thank you”. И двете се радват на страхотна популярност сред блогърите и в социалните мрежи.

Така стигаме до 23 април 2014, когато излиза и “I Love You”, издаден от Columbia records. Още първата песен, “Afraid”, изяснява всичко хубаво и лошо за „I Love You”. Бавна, дръзка инди мелодия обвива дълбоките хип-хоп ритми на Джеси Ръдърфорд.

Дързък за тийнейджърите,  дълбок за меланхолиците, различен за музикалните фенове и метафоричен, „I Love You”, заслужава да бъде преживян.

В крайна сметка, всичко, което трябва да знаете за The Neighbourhood е в тази музика и нейните редове. Тепърва ще се откриват факти и парчета от пъзела, с които да бъде разбулена мистерията около тези момчета. Но би ли била толкова интересна една различна музика, ако се открие пълната и картина още в самото и начало, когато можеш да я преоткриваш с всяка нова песен? Може би понякога е по-добре да се потопим в избледнелите нюанси на черното и бялото, без да се опитваме да оцветяваме всеки кадър на сетивата ни.

1|2Next page sign

Facebook share icon Twitter share icon Linkedin share icon
Вяра ЖелязковаЕрос Рамацоти – една емоция завинаги02.10.2019

Още от Под Моста

Калоян ГуглевВечните театрални постановки, които не омръзват на публикатаТеатър