„Вещерът“ – Анджей Сапковски

29.05.2013

witcher_1

От най-обикновена практичност не обичам дългите поредици. При масата такива сюжетът се разводнява, действието се забавя, започва едно разтягане на локуми… Има го и моментът, че за завършека на дадена вселена, състояща се от повече от здравословния брой книги, понякога се чакат десетки години. Разбира се, съществуват и изключения. Но откакто прочетох ”Песен за огън и лед”, незавършена поредица не започвам. Ето защо подхванах романите за Вещера чак преди няколко седмици, когато ИнфоДар изкараха и последното томче от сагата. Както може да се досетите, след надъхвацията от първите две книжки, започнах да чета със стабилна доза ентусиазъм.

Вижте още: „СВЕТЪТ НА ОГЪН И ЛЕД” – ФЕНТЪЗИ ПИР ЗА СЕТИВАТА

Отварям първата страница и започвам да потривам ръчички, представяйки си как пиша ревю и защитавам реномето си на „liker” в сайта, давайки на поредицата максимална оценка. Чета книга след книга. Стигам до кулминацията. Финалът. Затварям последната страница на последния том… [съспенс]…повдигам глава с тъпа физиономия и си мисля „Ама, копеле, това не е точно каквото очаквах”.

Действието в романите е пряко продължение на разказите, свързани с предопределенито на вещера от Ривия. Няколко години след като Гералт отвежда Цири със себе си, момичето живее щастливо в крепостта Каер Морхен – седалището на вещерите. Тук тя расте защитена и щастлива, обучавайки се в тайните на вещерството. Оказва се обаче, че Цири е нещо много повече от самотно сираче, предопределено на мутирал воин. Междувременно по света цари хаос. Нова война между кралствата и империята на Нилфгард е въпрос на време. Елфите започват системни атаки над хората. А елфическа пророчица предсказва апокалипсис, който може да бъде спрян единствено от Бялата кралица. Пророчество, в което Цири ще изиграе по-голяма от здравословното роля…

Вижте още: “НИКОГА, НИКЪДЕ, НИКОЙ” – НИЙЛ ГЕЙМЪН

witcher_3В първите два тома с разкази станахме свидели на един мрачен, но все пак доста приказен свят. Приказното в романите намаля за сметка  мрака. Тук Сапковски пресъздава доста убедително един брутален средновековен свят, където жестоките убийства, изтезания, разврат и поквара са просто част от ежедневието. Свят, обгърнат от пламъците на войната, погледната от възможно най-тъмните й страни. Започват дворцови интриги и надцаквания. Магьосниците също не остават по-назад в опитите си да задържат последния коз. Междувременно един вещер и неговата банда се превръщат в трън в очите на властващите. И всеки се бори, за да докопа в ръцете си едно – Лъвчето на Цинтра, малката принцеса Цири.

Историята е типично издържана във фентъзи маниерите и въпреки това успява да задържи интереса и да не бъде прекалено клиширана. Изпълнена е много действие, екшън и е в добре изпипания приключенски стил, където героите трябва да достигнат от точка A до точка B, докато междувременно преодолеят n брой препятствия. Сюжетът, разгърнат в петте тома, е като живот на роза – започва да цъфти постепенно, бавно, протяжно, но сигурно, за да разтвори цвета си и покаже пълната си красота. Но колкото и красива да е една роза, идва моментът, в който увяхва и доскоро гордо изправените листенца закапват едно по едно. Именно и това се случва и с “Вещерът”. Първият том е по-малко обагрен с действия, не се случва почти нищо, но въпреки това е интересен и си личи, че е предговор на нещо мащабно. Във втората книга поредицата набира сила, за да се развихри и покаже цялата си епичност във великолепната трета част. За съжаление оттам насетне нещата не тръгват в правилната посока.

witcher_2А причините, поради които Сапковски се дъни, не са една или две. Като за начало, абсолютно цялото действие в романите се върти около малката Цири, която се оказва съществена част от пъкления план на всеки. А това изглежда меко казано неубедително. Нужно е да се спомене, че тук Гералт вече не е главно действащо лице, а просто едно от многото. Точно така, сюжетните линии, в които присъства вещерът, са може би 1/3-та от цялата поредица. Полският автор решава, че един протагонист не му стига, и взема, че вкарва няколко други, както и два пъти по толкова второстепенни. И после още малко второстепенни. И още малко…и така до последната книга. За съжаление в един миг все повече действащи лица и истории стават напълно ненужни, а все повече от страниците – абсолютен пълнеж. На всичкото отгоре Сапковски явно не умее да преплита правилно сюжетните нишки, защото в един момент настъпва хаос и хаотично превключване от герой на герой. През почти цялото време Гералт се лута в безсмислено пътуване без някаква адекватна и реално постижима цел, докато в последната част ставаме свидели на около 50 страници буквално застой на нашия любимец. Междувременно някъде другаде царе и магьосници плетат своите интриги, а Цири, която всички така желаят, си прави каквото пожелае под носа на големите играчи. Тогава при големите играчи, за да не останат и по-назад, се повяват и нашите любимки – магьосничките, коя от коя по-голяма коза. Не знам дали Сапковски има извратено чувство за хумор или неразбирането на женската психика му е вродено, ама толкова неубедителни и дразнещи представителки на нежния пол, като в романите му, е просто не’ма. Завършека няма да коментирам, защото е доста субективно, но на мен лично не ми допадна.

Продължава на следващата страница

1|2Next page sign

Facebook share icon Twitter share icon Linkedin share icon

Александър КълбовСред руините на Разделената империя с Марк Лорънс11.03.2017

Още от Под Моста

Деница Димитрова„Портретът на Дориан Грей“ – ефектно гмуркане в бездната на човешката душаТеатър