“The Wolverine” – сбъднатата мечта на Хю Джакман и феновете на героя

26.07.2013

„Аз съм най-добрият в това, което правя” е една от най-характерните реплики за Върколака в комиксите за супергероя. „The Wolverine“  ( „Върколакът”  ) най-сетне предоставя филм, достоен за персонаж с такова прозвище, и ще зарадва милиони фенове на мутанта с ноктите по цял свят. И първият от тях се казва Хю Джакман. 

za sled 1wiq abzac

Джакман изигра Върколака за първи път през 2000 година в оригиналния филм „Х-Мен” на режисьора Браян Сингър. Оттогава насам австралиецът се е превъплътил в легендарната роля още 5 пъти (вкл. ролята му в този филм и кратката му поява в „Х-Мен: Първа вълна”) и с това се превръща в единствения актьор, илюстрирал супергерой на екрана цели 6 пъти. Рекордът му е безпрецедентен и ясно показва до каква степен актьорът, познат най-вече с многократно награждаваните си музикални изпълнения на театралната сцена, се е влюбил в комиксовия герой. В първите три филма за Х-Мен Джакман делеше екран с куп други звезди и известни персонажи, а „Х-Мен в началото: Върколак” не му предостави адекватна възможност да илюстрира любимия си герой на екрана в солов филм. Колкото и смешно да звучи, автентичният дух на Върколака най-добре бе запечатан в няколкосекундната му поява в „Х-Мен: Първа вълна”, в която той пиеше уиски, пушеше пура и просто каза на Чарлс Ексейвиър и Ерик Леншър да вървят по дяволите. Е, вече не.

„Върколакът” е вероятно най-добрият филм от поредицата за Х-Мен дотук. Историята му разказва за едноименния герой и приключенията му след „Х-Мен: Последната битка”, в края на чието действие той беше принуден да екзекутира любимата си Джийн Грей. Тук Логан пътува до Япония, за да получи благодарностите на умиращ човек, който е спасил през Втората световна война, и предложението да се отърве от регенеративната си мутация, която го поддържа жив и неостаряващ от вече цял век. Предложението става твърде настоятелно, след като в картинката влиза мистериозна биохимичка със смъртоносни способности.

za sled 3tiq abzac

Основната причина „Върколакът” да заслужава високата ми оценка е, че съдържа всички типични характеристики на легендарния супергерой, които зрителите и закоравелите комиксови фенове искат да видят на екран. Лаконичния стил, пиперлививте изказквания, моралният конфликт, емоционалната нестабилност на един 150-годишен мутант и, разбира се… неудържимата ярост. Животинският бяс, който движи Върколака до победа във всяка схватка, гневът, който го прави един от най-страховитите противници във фикционалния свят, в който съществуват хора с далеч по-смъртоносни способности от нокти и регенерация. Сценарият показва и подчертава всички тези характеристики, а Джакман ги изобразява на екрана с умение и старание, съизмерими само с любовта му към персонажа.

Като комиксова адаптация „Върколакът” е също толкова добър, колкото и „Човек от стомана”, но представя противоположния подход при илюстрирането на супергерой. Лентата за Супермен се отличи с адекватно изграждане на фикционален свят и с достатъчна характеризация, за да осмисли настъпилото впоследствие зрелище, но със сигурност ще се запомни с невероятните си екшън сцени и фантастичните визуални ефекти. „Върколакът” пък, на свой ред, се отличава с чудесно хореографирани бойни сцени и напрегнати преследвания, които освежават и динамизират хода на действието, но със сигурност ще се запомни с перфектната илюстрация на главния герой и неговите типични черти.

za sled 5tiq abzac

Когато е прочел сценария на „Върколака”, моменталната реакция на режисьора Джеймс Манголд към Хю Джакман била „Хю, тук не виждам комиксови герои, тук виждам престъпника Джоси Уейлс”. И този филм наистина дължи на уестърните на Клинт Истууд и на японското самурайско кино много повече, отколкото на предишни комиксови адаптации, от които се отличава доста. Мотивът за самотния чужденец в непознатата страна е предаден безупречно от Джакман с мъжество, сила и нужната доза колебание. Сравнения с Истууд и неговите герои от Дивия запад, които се оказват в чужда обстановка, са неизбежни. В интервютата си относно лентата Джакман говори и за това, че филмът е поел голям риск с поставянето на непознати на американската аудитория японски актьори в актьорския състав. Е, рискът тук е оправдан. Без излишна експозиция или свръхдраматизация, именно японските актьори ясно предават духа на тяхната култура и най-важното – колко различна е тя от типично западните привички на Върколака.

От не-японските членове на ансамбъла си личат имената на Фамке Янсен и Светлана Ходченкова. Прекрасната Янсен сякаш не остарява досущ като своя екранен любим и изиграва идеално ролята на вече мъртвата Джийн Грей в кошмарите на Върколака. Рускинята Ходченкова пък се превъплъщава в ролята на Пепелянката, мутантка със смъртоносни змийски характеристики и също толкова опасни познания в сферата на биохимията. Младата актриса изиграва антагонистката с нужната доза заплаха, мистерия и съблазнителност, а също и с безпогрешен американски акцент, от който изобщо не си личи руския й произход.

za sled 7miq abzac

В крайна сметка над всички остава Джакман. Дори бих сравнил „Върколака” с „Белязания” с Ал Пачино в аспекта, че поддържащите актьори се представят страхотно, но в края на краищата успехът на филма се диктува от качеството на звездата. Тук светлината на прожекторите пада върху Джакман, а всички знаем, че нейната тежест се оказва непосилна за много холивудски актьори. Носителят на „Тони” и номиниран за „Оскар” актьор я поема с готовност и я изнася до успешен край. С „Върколака” Хю Джакман най-сетне отдаде на любимия си супергерой филмовото отношение, което заслужава.

ФИНАЛЕН РЕЙТИНГ: **** (четири от четири звезди по системата на носителя на „Пулицър” Роджър Ибърт)
9/10

Facebook share icon Twitter share icon Linkedin share icon
Полина ШипковаEx Machina – впечатляващ разказ за изкуствения интелект03.03.2015

Още от Под Моста

Момчил РусевКакво се случи в българската музика през 2018?Музика