Thor: The Dark World – правилният марвелски филм

04.11.2013
Varna Buddies 2019 Summer Edition


Ще започна тази статия с признанието, че не отидох на Thor: The Dark World напълно безпристрастен. Базирайки се на впечатленията си от предхождащите го екранизации по Марвел, очакванията ми от него бяха относително занижени. На излизане от киносалона обаче, бях доста впечатлен. Продукцията е заснета под режисьорското ръководство на Алън Тейлър, който се е справил забележително добре със задачата, особено имайки предвид, че по-голямата част от кариерата му обхваща сериали, макар и неоспоримо успешни такива. Филмът в голяма степен наподобява по стил и атмосфера късно-деветдесетарски/ранно 2000-ните приключенски творби, като комбинира тази си черта доста успешно с модерни ефекти. Резултатът може да се опише като смесица от ‘Невидима Заплаха‘, ‘Еволюция‘ и до известна степен, Задругата.

От технологична гледна точка, новият Тор е прекрасен – радост за окото, професионално монтиран, с отлично озвучение. Костюмите и декорите са страхотни. Компютърно генерираните елементи се сливат гладко с реално заснетите кадри. Хореографията на битките е впечатляваща и те изглеждат точно толкова епично, колкото се очаква, отивайки на подобен филм. Всички светлинки и шумотевици са изпипани в детайл, а 3D-то дори не се натрапва твърде много. Въобще, муцка.

Актьорската игра е на ниво, с малко забележки, отнасящи се до конкретни моменти, които няма да назовавам, просто защото не са толкова дразнещи, че действително да развалят цялостното впечатление. Личи си, че са положени много усилия от страна на сценаристите и актьорите за изграждането на комплексни персонажи и реалистични (доколкото е възможно) взаимоотношения между тях, като това най-силно личи при самия Тор, който в сравнение с първия филм е по-дълбок и зрял. Нещо подобно важи и за Локи, а главният лошковец, в чиято роля е адски уважаваният от мен Кристофър Екълстън (деветият Доктор), представлява ходещ шедьовър.

Сюжетът не е особено сложен, с няколко основни обрата, които лично на мен се сториха доста предвидими, но въпреки това бяха успешно изпълнени. Имам само една по-голяма забележка към начина, по който бе представена историята и тя е, че до към средата на филма основната линия не успя да ми привлече вниманието, тъй като беше наблегнато силно на до известна степен странични събития в отделните сцени (като например, романтичните отношения между главния герой и изиграната от Натали Портман негова земна изгора). Също така някои моменти ми изглеждаха леко насилени, но не дотолкова, че да се набиват в очите. Филмът има и приятна, не-натрапваща се хумористична страна, в която са вкарани и няколко тънки препратки към останалите Марвел поредици.

Като цяло, Тор е страхотен за почитателите на сай фай екшъните, но на закоравелите фенове на комиксите, може да се стори малко несериозен. По един или друг начин, заслужава си гледането – мога да ви гарантирам, че няма да напуснете салона разочаровани, дори да не ви разтресе до кости.

Facebook share icon Twitter share icon Linkedin share icon
Илияна Маринкова"Вице" - киното като обвинителен акт29.01.2019

Още от Под Моста

Момчил РусевКакво се случи в българската музика през първата половина на 2019?Музика