To do list: Ден в музея

Нали знаете онзи филм с Бен Стилър „Нощ в музея“? Не се сещате? Ами накратко всяка нощ всички експонати оживяват и водят собствен живот, а Бен трябва да ги опази, за да не напуснат музея. Готина история. Не можем да ви кажем какво става в музеите, когато затворят врати, но през деня определено си заслужават посещението.

След срещата в галерия ви предлагаме да прекарате и един ден в музея

Музеите са онези митични същества от училищните екскурзии, в които умирахме от скука. Е, за наша радост вкусовете ни претърпяват метаморфоза. И ето ни днес готови да обиколим всички музеи. Преди обаче да ви потопим в новата част на рубриката to do list, ви представяме няколко интересни факти за музеите:

Знаете ли, че:

Съществува Музей на детството. Той се намира в Лондон и входът за него е безплатен. Музеят е разделен на различни категории – игри, меки играчки, учене, кукли, дрехи, мебели и други.

Най-големият музей в света е Ермитажът. Там се съхраняват над 3 млн. произведения.

От 2012 година съществува Музей на сладоледа. Той се намира в Болоня и изглежда доста апетитно.

Оказа се, че и неуспешните връзки могат да вдъхновят музейна експозиция. Основан през 2010 г. в Загреб, Хърватия, Музеят на разбитите връзки ежегодно привлича към себе си над 40 хил. посетители.

И тук е в сила поговорката: „И ний сме дали нещо на света.“ Понеже ви обещахме едно интересно лято в София, сме направили мини селекция на най-любопитните музеи в родната столица.

Ето ги нашите топ 5:

Музей на социалистическото изкуство

Музеят отваря врати през 2011 г., като събира българското изкуство от периода 1944 – 1989 г., творби, повлияни от епохата и стилистиката на социализма. Колекцията се помещава в столичния квартал Изток, съвсем близо до КАТ. В музея са наредени статуи на другаря Ленин, редом до такива на обикновени соц. работници, главата на Ленин до огромна червена звезда, която някога е украсявала т.нар. „Софийско Ларго“.

Детски научен център Музейко – София

Музейко е най-големият детски научен център в Източна Европа. Създаден е от Фондация „Америка за България“. Музейко е изграден върху разгъната площ от 3500 кв.м., 2000 от които са заети с интерактивни игри, посветени на наука, инженерство, екология, комуникации и изкуства. интериорът на Музейко е разделен на епохи – минало, настояще и бъдеще. Във всяка епоха присъства най-интересното от нейните науки: археология и геология в миналото, природа и архитектура в настоящето, космически изследвания, енергия и комуникации в бъдещето.

Музей на физическата култура и спорта – София

Музей на физическата култура и спорта – София, се намира в специално пригодена зала в Националния стадион „Васил Левски“. Показва историята на българския спорт и върховите постижения на родните ни спортисти. Експозицията му съдържа над 5000 експоната. Фондовете на музея са придобити чрез дарения от известни български спортисти, състезатели и спортни деятели. Сред експонатите са техни лични вещи и награди – олимпийски медали, купи, състезателни екипи и отличия. Футболните фенове могат да видят екипа и капитанската лента на Георги Аспарухов – Гунди, спортната фланелка на Христо Стоичков.

Снимка: Диан Николов, The best places in Bulgaria

Гарнизонното стрелбище – София

Гарнизонното стрелбище на София е част от бившите Софийски казарми, намиращи се на юг от града – днес в границите на Южен Парк. Сградите са строени в началото на 30-те години на XX ти век за нуждите на столичния гарнизон и до 1969г са се ползвали с тази цел, като са обслужвали поделенията от столичния гарнизон, организация за съдействие на отбраната (ОСО) и стрелкови клубове. През 2003 година част от постройките са реставрирани и превърната в „Музей на политическото и националното помирение“, посветен на жертвите на политическо насилие в България. Доста от експонатите в него са свързани с поета Никола Вапцаров, който на 23 Юли 1942 година е разстрелян тук.

Парк – музей „Врана“

Паркът „Врана“ е създаден под влиянието на европейските пейзажни паркове. В продължение на повече от 40 години създателите на парка успяват да изградят един великолепен парков ансамбъл. За целта като „строителен материал“ използват декоративната растителност. Впечатляващо е голямото разнообразие от 821 дървесни, храстови и тревисти вида от 118 семейства и 435 рода на територия по-малка от 100 ха. Всичко това определя високата му художествена стойност като едно от първите произведения на парковото изкуство в България.