To do list: Съжалявам, мамо, направих си татуировка

Знам какво направи миналото лято

Както казват по филмите: „Всяко лято си има своя история.” Нещо спонтанно, нещо морско, нещо щуро. Истории, които ни е приятно да си спомним, но срам да разказваме. Следващата част от рубриката to do list е посветена на смелите решения – а именно на татуировките. Въпреки че според специалисти лятото не е най-благоприятният сезон за тях, много от нас именно през летните дни (и нощи) събират смелост да се сдобият с частица изкуство върху тялото си.

Вероятно почти всеки е имал период, в който неистово е искал да се татуира, защото е готино, защото родителите му не позволяват, за спомен, за да изрази свободата си и още поне заради 3, 14 причини. Ако татуировката ви е в to do list-a за това лято ( есен/зима) или пък ви е интересен този вид изкуство, то ще се влюбите в София.

Днес ви подарявам среща със София – детска външност с душа на татуист

Под моста: Днес ще си говорим за татуировки, но първо да разберем коя е София и за какво се бори. Разкажи ни малко за себе си.

София Пампоулова: Аз съм София Пампоулова, на 19. Занимавам се с рисуване откакто се помня. Никога не съм била стриктна ученичка, защото постоянно рисувах в час. Отскоро си имам собствено малко семейство – куче, коте, заек и приятелят ми. Моите четирима мъже. Доброволка съм в общинския приют край Богоров. Обичам свободата си и се боря за нея. Искам да изживея един много приключенски живот.

ПМ: Знам, че се занимаваш едва от няколко месеца с татуиране. Кое ти е най – трудно?

СП: Определено концентрацията. Най-трудно ми беше да се съсредоточавам. С течение на времето всичко си дойде на мястото. Може би, защото когато правиш нещо, което обичаш, ти си готов да дадеш всичко от себе си.

ПМ: Защо започна да се занимаваш с татуиране?

СП: Това ми е мечта от малка. Гледах много предавания за татуисти. Баща ми обаче постоянно обикаляше и мърмореше: „Не, това не е за теб. Това са болести.“ Когато обаче пораснах си казах: „Защо пък да не опитам?“ И опитах. И много ми харесва. Баща ми вече е на друго мнение. Много е горд с това, което правя.

ПМ: Колко татуировки имаш?

СП: Имам 9. Една, от които си направих сама. Реших първата ми татуировка да е на моето тяло. Бях много неуверена (признавам си) и в момента, в който иглата влезе в кожата, тя се събра, аз се уплаших и извадих иглата. Сега имам една малка и крива линия, която е част от първата ми татуировка. Много мил спомен ми остана.

Първият опит на София

ПМ: Смяташ ли, че в България хората все още имат предразсъдъци относно татуировките?

СП: За съжаление, все още има. Покрай работата ми разбрах, че дори едно момиче е ходило на църква, за да се съветва дали това е грях. За мен татуировките са изкуство, а изкуството никога не може да е грешно.

ПМ: Какво са татуировките – израз на свобода или мода?

СП: Свобода. Свободата да обичаш тялото си. Свободата да правиш чуждите тела произведение на изкуството.

ПМ: Какъв съвет би дала на хората, които се колебаят дали да се татуират?

СП: Да не го правят. Това е нещо за цял живот и ако се колебаеш е добре да помислиш още малко. Когато виждам, че човек е несигурен в избора си, самата аз предпочитам да не го татуирам.

ПМ: Каква татуировка не би направила?

СП: Име на гадже (смее се).

Една от любимите татуировки на София

ПМ: Какво те вдъхновява?

СП: Вдъхновява ме това, че нямам право на грешка. Нали знаете как хората обясняват, че трябва да оставиш нещо от себе си на този свят. Аз съм на 19 и оставям нещо, което хората ще носят цял живот. Не мога да бъда по-щастлива.

ПМ: В световен мащаб правенето на татуировки е сериозен бизнес. Как стоят нещата в България? Храни ли татуист къща?

СП: Когато правиш всичко с любов, това си личи при начина ти на работа. Трябва да създадеш един особен вид връзка с хората. По този начин нещата се получават.

ПМ: Сподели нещо с нас за финал.

СП: Искам да споделя с вас нещо за самите татуисти. Те не са онези хора, които показват по филмите. Да си татуист е много отговорно. Откакто започнах да татуирам спрях дори да пия кафе, за да имам пълен контрол над тялото ми. Започнах да спя по 9 часа, за да съм бодра сутринта и да мога да се концентрирам. Напук на всички мнения ми харесва как тази професия ме променя.

 

За повече от изкуството на София можете да я последвате в Instagram.


Интервюто взе: Цветелинка Цветанова

Стажанти на

За втора поредна година “Под Моста” организира стажантска програма във Факултета по журналистика към СУ. Принципът на програмата е по-големи колеги да дадат част от опита си на по-малките. През 2018 г. през програмата ще минат 14 студенти по журналистика първи курс от ФЖМК.

Сподели тази публикация

Google+ Linkedin Reddit Tumblr+ @Email to