To do list: Среща в (с) галерията

Вероятно повечето от нас си имат to do list (списък с неща, които искаме да свършим за определен период от време). Какво да купя, какво да направя днес, какви срещи имам до края на месеца, какво искам да направя преди да умра или кои галерии да посетя.  Обичам подобен тип списъци, защото хем те карат да си подредиш мислите, хем ти дават нови идеи и мотивация.

И понеже е лято, и понеже засега не се очертава барът да е до морето и морето да е до бара, и понеже лятото трябва да ни се случват запомнящи се неща, и понеже София може да бъде прекрасно място, (знам, че не съм сама в тази ситуация) ви представям летен to do list. Това ще е рубрика, в която всяка седмица ще ви представям нещо ново за тези, които искат да си прекарат едно щастливо, макар и неморско лято.

снимки: Виктория Първанова

Опознай столицата, за да я обикнеш

Първата седмица на юли е. Мотивацията ми за работа отдавна е напуснала тялото и лежи в някоя палатка на морския бряг. Напук на мотивацията аз отивам на работа. Пътувам. Втора смяна съм. С две думи, даже с една – жега. Автобусът е едно място, което ни сплотява – чуваш хорските разговори, докосваш хората, помирисваш ги и всичко това за 1,60лв. В тези дни искрено се ядосвам на съдбата, че не съм се родила със синя кръв или поне Меган Маркъл. Докато си пътувам залепена за прозореца и миризмите ми навяват какви ли не спомени, усещам как телефонът ми вибрира. О, получила съм SMS. Странно, предвид ерата на Facebook и  Messenger да получа SMS е доста oldschool. От Йоанна е:

Ще те водя в галерия. Утре 10ч на СУ.

Развълнувах се. Обичам изкуството във всичките му форми. Обичам съседът ми в общежитието да свири на китара, обичам съквартирантът му да му припява, обичам графитите, обичам скиците, които правя докато скучая. За шестте месеца, в които живея в София, разбрах едно:

Градът е голям и изкуството дебне отвсякъде

Галериите отдавна не са само за хора от елита, които ползват: „На изложба съм“, за да звучи заниманието им претенциозно. Галериите  са за мен и теб, за хора, които са решили да се откъснат от ежедневието си, да обогатят общата си култура, да дадат наслада на сетивата си, да се потопят в едно безвремие. Влизаш в галерията и сякаш отваряш малък тунел в пространствено-времевия континуум. Дори да нямаш никакви познания за автора и творчеството му, спокойно можеш да поразсъждаваш над любимия ни училищен въпрос: „Какво е искал да каже авторът?“ Особено при абстрактното изкуство. Всеки сам може да интерпретира формите и да създава смисъл. В световната Енциклопедия „Британика“ определението за изкуство е систематизирано по следния начин: “Умението и въображението, които създават образи от естетична гледна точка и които биват споделяни с околния свят”.  Най-великата задача на изкуството е да ни накара мислим.

Ние с Йоанна отидохме в Национална галерия „Квадрат 5оо“. Лесно се открива( намира се на площад Св. Ал. Невски). Eкспозицията е подредена в 28 зали на четири етажа. На нас ни отне 4 часа, за да обиколим и разгледаме всичко. От картини на Майстора до скулптори на 500г. и гостуващи изложби. Всяка нова зала е посветена на различен стил и период. Половината от изложените творби са на български автори. Другата половина представя изкуство от Европа, Азия, Африка и Америка. Губиш се в изкуство – преносно и буквално.

А в София е пълно с галерии. На всеки ъгъл, по малките улички, на възлови места, там, където очакваш да са и там, където те те очакват. ТУК е място, от което да си намерите вашия тип галерия.

Доброто настроение е на един SMS: „Среща в галерията“ разстояние. Неочаквано. Любопитно. Интересно. Може да поканим гаджето, мама, приятелка или онази съседка, която отново ще чака цяло лято внуците да я посетят. Галериите сближават хората. Правят летните дни изпълнени със смисъл. Както казва мама: “Всеки кани на кафе. Бъди различен и я изведи на среща в галерия.”

to be continued…


Автор: Цветелинка Цветанова

 

Стажанти на

За втора поредна година “Под Моста” организира стажантска програма във Факултета по журналистика към СУ. Принципът на програмата е по-големи колеги да дадат част от опита си на по-малките. През 2018 г. през програмата ще минат 14 студенти по журналистика първи курс от ФЖМК.

Сподели тази публикация

Google+ Linkedin Reddit Tumblr+ @Email to