3. ‘The Aviator’/„Авиаторът“ (2004) – Животът на митичния милиардер Хауърд Хюз винаги е бил като магнит за няколко поколения режисьори и актьори. Мартин Скорсезе обаче е сред малкото, получили възможността да реализират своя амбициозен филмов проект върху живота на Хюз. За главната роля големият режисьор избира Леонардо ДиКаприо във втората им съвместна продукция. И как да не го избере? Не е ли ролята на харизматичен изобретател, инвеститор, филмов продуцент и филантроп със сериозни психични отклонения сякаш написана за ДиКаприо?
Първите изброени аспекти на невероятната личност на Хюз ДиКаприо изобразява с лекота, тъй като магнетичната аура му е присъща, както на останалите човешки същества им е присъщ кислорода. Прогресивно нарастващите психични проблеми са истински предизвикателните черти от мистериозната персона на милиардера, но актьорът създава жива, истински духовна, достойна за похвала илюстрация и на тях. Скорсезе не се свени да покаже Хюз като странника, който наистина е бил – но не му отнема и частичка от гигантския принос към инженерството или пък филмовата индустрия. ДиКаприо отвръща със съответстващо силно превъплъщение, за което получава номинация за „Оскар”, но губи наградата за сметка на Джейми Фокс и ролята му в „Рей“.

2. ‘Blood Diamond’/„Кървав диамант“ (2006) – Филм с подчертано политическа тематика като „Кървав диамант” може да бъде игнориран като художествена творба и заклеймен като инструмент на някаква пропаганда. Превъплъщението на Леонардо ДиКаприо в главната роля е това, което спира повечето критици да сторят именно това. В една творба с противоречиви социални послания и още по-противоречиви отзиви, ДиКаприо намира начин да блесне толкова силно, че да заслужи поредната си номинация за „Оскар”.
Да, филмът има своите недостатъци, но не и представянето на актьора в ролята на Дани Арчър, контрабандист и бивш военен, прекарал целия си живот в опити да избяга от родния африкански континент. Арчър е безкрайно противоречив персонаж с много конфликтни черти, всяка от които намира нюанс в по-силна или по-слаба степен в превъплъщението на Леонардо ДиКаприо. Критици от всички американски медии се обединяват в становището си, че ролите на Дани Арчър и Били Костиган през 2006 година в „Кървав диамант” и „От другата страна” са тези, които маркират нов стадий в професионалното развитие на ДиКаприо – стадий, освободен от стереотипи и предубеждения, стадий, в който той става толкова добър актьор, колкото е и голяма звезда. И докато в „От другата страна” той е ограден от висококалибрени суперзвезди, то „Кървав диамант” почива изцяло на неговото сурово и автентично превъплъщение като африкански престъпник. Точно затова тази му роля е на позицията, на която е в тази класация.

Почетни споменавания: ‘Catch Me If You Can’/ „Хвани ме, ако можеш“ (2002), ‘J. Edgar’/ „Дж. Едгар“ (2011), ‘ The Great Gatsby’/ „Великият Гетсби“ (2012)

1. ‘The Wolf of Wall Street’/„Вълкът от Уолстрийт“ – Идването на Леонардо ДиКаприо по кината в ролята на брокера Джордан Белфорт бе възвестено с мощните барабани от песента ‘Black Skinhead’ на Кание Уест, използвана в трейлъра за лентата. По-подходящо въведение не може да има. Енергичното, препускащо и буквално задъхано изпълнение на Уест съответства идеално на представянето на ДиКаприо в ролята на Белфорт – той просто е като фурия на екрана. От вдъхновен до съкрушен, от възторжен до смазан, от преуспял до подсъдим, от влюбен до отчужден, във „Вълка от Уолстрийт” ДиКаприо поема рискове, пресича граници и разкрива актьорския си талант в пълна степен.
Няколкогодишната подготовка за ролята на Джордан Белфорт очевидно си е струвала. Ако в повечето си филми ДиКаприо привлича с харизмата си, а в изолирани случаи като „Джанго без окови” и (на моменти) „Кървав диамант” той успешно отблъсква, в мащабното тричасово действие на „Вълка от Уолстрийт” на актьора му се налага да върши и двете неща – едновременно или пък в различни моменти, няма никакво значение.
ДиКаприо тук загърбва имидж, аура, реноме или… както искате го наречете. Той напълно потъва в ролята на Джордан Белфорт. На екрана го виждаме да прави неща, каквито не сме го виждали, а не сме си и представяли да върши преди. Всеки негов ход изглежда естествен, всяка една реплика излиза от устата му непринудено. Точно това разнообразие и тази многопластовост превръщат това превъплъщение в най-силната роля в кариерата на Леонардо ДиКаприо дотук и човек трудно може да си представи актьорът да стигне много по-далеч от това.

Фактът, че Матю МакКонъхи му отмъкна „Оскар”-а за главна мъжка роля повече заради първокласната си работа в сериала „Истински детектив”, отколкото заради играта си във филма „Клубът на купувачите от Далас”, си е живо престъпление, независимо колко е симпатичен МакКонъхи на моя милост или на членовете на американската Академия. Но феновете на Леонардо ДиКаприо нямат поводи да губят надежда. Любимецът им има още доста паметни роли пред себе си, в това няма никакво съмнение.

Несъгласни с класацията? Чувствайте се свободни да споделите мнението си в коментар и кажете кой Ваш екранен фаворит заслужава да бъде отразен в такава класация! За още топ роли на именити актьори, продължавайте да следите активно Под Моста!

1|2