„Царицата на нощта“ – книга за една жена с много имена

Лилиет Берн, Жужу, Ла Женерал. Много имена за жена с много лица.

Краят на XIX век, във време на възход и падение на империи, век, обагрен от кръвопролития и наметнат с хермелин, едно младо момиче губи цялото си семейството. От американската прерия тя предприема пътуване до сърцето на Европа – Франция. Но Париж далеч не е се оказва любяща майка за нея, а по-скоро незаинтересована мащеха. Но Лилиет има едно могъщо оръжие – великолепния ѝ глас. Тя е сопрано Фалкон – драматично сопрано, един от най-редките гласове в регистъра.

Преминавайки през много перипетии, тя сменя имена, самоличности. От циркова артистка през нямо сираче в манастир, до куртизанка, а след това прислужница в двора на императрица Йожени, тя най-сетне постига слава и могъщество, ставайки една от най-известните и обичани оперни диви на времето си.

Руски князе и италиански принцове, немски барони и френски херцози, турски бейове – всички те са в краката на Ла Женерал, така както я кръщава френският народ. Но истината за нея се крие под дебелия слой пудра на миналото. Преди да стигне до салоните на Тюлери, тя трябва да преживее краха на Втората империя и да види раждането на Третата република. Да погребе много тайни.

 „Тук моята тема е любовта. Любовта и даровете на любовта, любов, пазена в тайна, любов, превърнала се в омраза, във война, в проклятие. Любов, превърнала се в музика. Любов и хора, умрели заради любов.“

Но едно рубинено цвете възкръсва спомени и една тайна, която не трябва да излезе на бял свят. Една вечер на поредния разкошен бал мистериозен писател ѝ разкрива сюжета на последния си роман. Роман, по който ще напише либрето за нея в главната роля – огромна чест за всяка оперна певица. С тази уловка, че романът не е фикция, а описва целия предишен живот на Лилиет. Живот, който не трябва да излиза наяве, за да не разруши кариерата ѝ.

„Трима са тези, които знаят тайната й. Единият я е обичал, но я е предал, вторият някога я е притежавал. Най-опасен от всички е третият.“

Един по един тя посещава тези хора, за да разбере кой от тях е издал тайните ѝ на писателя. В редица ретроспекции навързваме хода на събитията и обратите в живота ѝ.

 „Никога не се бе стремил да ме опознае. За него аз бях любов със силата на пророчество. И поради тази своя увереност той никога не си бе дал труда да проучи кого бе пленил под наметалото на своята фантазия.“

Макар романът да е художествена измислица, Алегзандър Чи с труда на петнайсет годишни проучвания е успял да вплете в него и редица исторически личности – Наполеон III, Евгения де Монтихо, по-известна като императрица Йожени, Джузепе и Джузепина Верди, Полин Виардо, Иван Тургенев, Жорж Санд и Кора Пърл.

„Царицата на нощта“ е като бляскава опера – скъпи декори, трагични съдби, силни характери, препратки и алюзии към „Фауст”, „Кармен”, „Трубадур”, „Трубадур“ и „Вълшебната флейта“.

Романът на Алегзандър Чи е 618 страници разкош. Феерия от бижута, бални рокли, интриги, дворцови заговори, прошепнати тайни, убийства, забулени мистерии. „Царицата на нощта” е в селекцията за „Най-добра книга на 2016” на изданията „Ескуайър”, „Сан Франциско Кроникъл” и „Бостън Глоуб”, избран е и за „Най-добра книга на лятото” от вестник „Гардиън.

В България се появява под логото на издателство „Еднорог“. Преводът на книгата е дело на Боряна Джанабетска, а корицата е на Христо Хаджитанев.

Елис Eмин
на 21 години, студент по “Журналистика” в Софийския университет. Най-важното нещо в живота и са книгите и именно затова, след стажа си при нас, се превърна в най-сериозния ни автор за всичко свързано с литература.

Сподели тази публикация

Google+ Linkedin Reddit Tumblr+ @Email to