Уикенд бягство: Макоцево, Дивият запад на България

22.08.2018

Имам добра и лоша новина. Добрата е, че лятото все още не е свършило. Лошата е, че уикендът все още не е дошъл. Това обаче не пречи ние да планираме следващото си уикенд бягство!

 

Вижте коня отблизо

Представете си, че вече е събота.

Най- сетне се наспивате, пиете чаша кафе и обличате най- удобните си дрехи. Качвате се в колата и тръгвате по подбалканския път. Само половин час по него от София и стигате до село Макоцево. На влизането в селото виждате стръмен и песачлив път – качвате го. От хълмчето се виждат слънчогледовите полета. На другата посока в марaнята се мяркат очертанията на ниска къща с двор. На входа се поклаща табела с надпис ,,Ранчо Конникът”. Някога собственикът е бил в Америка. Там е видял, че много хора си имат ранчо, живеят далеч от града и гледат коне. Тази идея му допада. Когато се връща в България, създава за себе си и семейството си този малък оазис. ,,Създава” е много относително, защото той казва, че мястото го има, откакто свят светува. Около 2002г. го отваря за посетители. Вече всеки може да дойде. Идвате и вие.

Морган

Влизате и ви посреща едно черно куче. ,,Казва се Морган. По време на един конен преход бяхме оставили конете да починат, a ние отидохме да пием вода. Когато се върнахме, той беше там. Последва ни чак до селото и сега си е нашето куче.”- разказват ви- ,, С какво можем да Ви бъдем полезни?”. Оглеждате се и виждате на пръв поглед десетина коне. Някои бели, други черни. Някои със седло, други без. ,,Искате ли да пояздите?”- разбира се, че искате! Първо ви дават да водите коня, за да свикнете с неговата близост, както и той с вашата. Конят ви се струват много дружелюбно животно, затова се просягате да го погалите. ,,Ако искате да го нахраните, може да срежете ябълка на половина или да му дадете морков, или пък захарче. Трябва да го сложите в ръка, а дланта Ви да е отворена.”- казват ви. Кончето гризва от ябълката. Радвате му се. Това предизвиква повторно въпроса-

,,Искате ли да пояздите?”

Урок по езда

Престрашавате се да се качите първо на кон със седло. Казва се Карина. Първоначално се държите здраво за седлото, после се отпускате, а след това ви дават юздите. Те се държат с длани, сочещи надолу. Придърпвате юздите в съответната посока, в която искате да завиете, за спиране дърпате леко назад, а за да тръгне, потупвате с крака по коремчето на коня. Тук не се ползват шпори. Нито камшици. Тук конят и ездачът създават връзка помежду си. ,,Трябва да наблюдавате ушите му, не трябва да са изострени, нито свити назад.”- обясняват ви. Всъщност, не слушате много какво ви говорят, защото чувството е страхотно. СВОБОДА!

Ранчо ,,Конникът”

Време е да се качите на Зара. Тя няма седло и така усещате повече движенията й. Вече няма къде да се държите, но и не искате. ,,След 3-4 урока може да излезете в полето с нея.”- звучи чудесно! Когато конят върви спокойно, държите гърба изправен, а кръста гъвкав. Когато е в тръст- назад- а когато е в галоп- силно напред. Един кон на ранчото може да развие скорост и до 50 км/ч, но средно по 30 км/ч.  Слизате от гърба на Зара. Това става по-трудно без седло. ,,Ако си мислите, че ще паднете, ще паднете.”- веднага се стягате и слизате със самочувствие на професионалист. След всяка езда е хубаво да се проверяват копитата на коня. Показват ви как се вдига крачето му. Тук конете нямат подкови, така че ако нещо се е забило или е зацапало, се почиства.

Почистване на копито

Вашето въображаемо уикенд бягство е към края си, но най- хубавото е, че…

Това място съществува не само във въображението ви.

Село Макоцево е Дивият запад на България. Идеята е не просто да се предлагат уроци по езда. Заложена е цяла една философия за сливане на човека с природата, за доближаването му до селото, за създаването на връзка между него и конете. Може да пояздите, да се разходите из природата, но и да се запознаете отново със себе си. С онази дива и луда част от вас, която излиза на яве само в места като тези. А ако искате да останете за по- дълго, ранчото разполага и с къщи за гости.


Автор: Йоанна Антова

Facebook share icon Twitter share icon Linkedin share icon
Йоанна АнтоваУикенд бягство: 11-12 август под звездите07.08.2018

Още от Под Моста

Деница Димитрова„Когато гръм удари, как ехото заглъхва“ или страстите Яворови в Народния театърТеатър