-Гумени ботуши?

-Тук!

-Шапка с периферия?

-Тук! 

Тогава да тръгваме към нашата дестинация, която този път е винарска изба, защото

In vino veritas!

(Във виното е истината)

Винарната, към която сме се запътили, е на два часа и половина от София и се намира близо до град Мелник. В мелнишкия регион винопроизводството е традиция и страстта към него се предава от поколение на поколение. В с. Хърсово, където е нашето уикенд бягство, всяка къща си има лозе. Ние сме тук едва седмици преди гроздобера, така че гроздето е почти зряло. Минаваме покрай един двор и усмихната, напук на нетърпимата жега, баба ни предлага да си откъснем от лозите, растящи покрай оградата. Хапваме две зрънца горчиво щастие и продължаваме към винарната.

Пристигаме във “Villa Melnik”. Сградата е разположена над декарите с лозе, така че пред нас се открива прекрасна гледка.

Посрещат ни и ни приканват да се качим до най- горния етаж с асансьор. Той е остъклен от три страни, така че виждаме цялата винарна. Момичето, което е наш гид, ни развежда и ни разказва тънкостите в производството. Още на третата минута осъзнава, че не разбираме нищо от вино и ни прави подробно въведение в този нов за нас свят. След като обикаляме трите горни етажа слизаме в избата. Там температурата е естествено ниска, защото сме под земята. Тунелите са изградени атрактивно специално за посетителите.

„Виното е бутилирана поезия.”

-Робърт Луис Стивънсън

Време е за дегустация. Ние сме начинаещи и ни показват стъпките, които трябва да следваме. Опитваме бяло, розѐ и две червени вина. Научаваме, че червеното тук се отличава с това, че се прави от сорта широка мелнишка лоза, който расте само в региона на Мелник.

Най- сетне гумените ботуши ни идват в полза и отиваме да се разходим из лозето, където можем да пробваме различните сортове бяло и червено грозде. Вървим между редовете и имаме чувството, че нямат край, че тук дори въздухът е опияняващ и ти носи усещане за луда романтика. 

А знаеш ли кое е най- хубавото? През септемрви ,,Вила Мелник” е с отворени врати за всички, които искат да се включат в гроздобера. Брането започва на изгрев слънце, когато гроздето е все още охладено, и приключва преди обяд като се извършва изцяло ръчно. Нужни са ти само удобни обувки, а там ще получиш голяма кошница, шапка при нужда, лозарски ножици и нужните знания.

Готови ли сте вече за уикенд бягство с чаша вино в ръка?

Автор: Йоанна Антова