LIFE

Уикенд бягство: Родопите

01.11.2018

В 8:30 сутрин чакам на опашка от десетки хора само за да вляза в метрото. Идеалното време да обмислям уикенд бягство – не че не обичам столицата, напротив, просто именно далеч от нея се уча да я обиквам. Да, решено е, в събота тръгвам. Ще взема и читателите на ,,Под Моста“ с мен, вероятно и на тях им е втръснало да чакат на опашка, за да влязат в метрото, където да се блъскат поне до станция ,,Сердика“, или пък да висят в задръстването преди светофара на ,,България“ и ,,Гешов“. Измислих дестинацията.

*СЛЕДВАЩА СТАНЦИЯ: СЕРДИКА*

 Право си, софийско метро, една дестинация не е достатъчна, нужни са ни повече спирки. Като типичен модерен човек вадя телефона си и грижливо записвам в бележки всички места, които ще посетим. Стават прекалено много. Може би е нормално да се отделят 4-5 дни за това приключение. Но времето в големия град тече прекалено бързо, ние знаем, че имаме само един уикенд. Това не е почивка, това е бягство. Буквално. Ще бързаме, ще тичаме, ще караме бързо и ще летим по градски, но извън града. И обещавам ви, ще ви хареса. А сега е време за…

Приказката

Приказката носи името Родопи. Всички герои в нея, взимайте пуловерите, удобните обувки, не ви трябва куфар, само една раница. Есента е най- хубавото време да посетим Родопите, защото е достатъчно студено за Мурсалски (Триградски) чай, но достатъчно топло и безснежно за екстремности. Стари предания казват, че Родопа била красива жена. Толкова красива, че всички – и хора, и богове – идвали да я видят, а щом я зърнели, се влюбвали в нея. Бог Хемус, обзет от ревност, я вкаменил и превърнал в планина. Мен ако питате, това не е помогнало, след като и ние отиваме там.

Глава първа: Чепеларе

*Поемаме си дълбооооко въздух*. Чао, гадни фини прахови частици. Тук въздухът е чист по родопски. Ниски къщи с керемидени шапки са накацали навсякъде по неравния планински терен, реката спокойно си шумоли и всичко е някак тихо, сякаш е спряло за почивка. Гладни сме, а Родопите са място за чудна българска кухня. Тук повечето продукти са домашни, рецептите пък са на столетия. Влизаме в една механа и си поръчваме ястия, типични за района: чорба от смилянски фасул, гъбена крем супа, родопски сач, сарми. За десерт има родопски марудници с горски плодове – палачинки с кисело мляко и малко повече брашно.

Всичко е изключително вкусно. Не знам за вас, но аз досега не бях виждала смилянски боб (фасул) и ме изуми неговият лилав цвят. Поради тази причина решаваме да си накупим домашни продукти, доколкото могат да са такива. Ще намерите много отбивки за почивка по пътя за и след Чепеларе, където продават продукти, характерни за Родопите. Взимаме мурсалски чай (за него по-късно), мед/сладко от борови иглички, овчи кашкавал и, разбира се, смилянски фасул. Цялото това кулинарно преживяване от опитване и пазар ни носи много усмивки.

Още идеи: Всъщност приоритет на нашето посещение там беше националната астрономическа обсерватория в Рожен. По време на нощно посещение в най-голямата обсерватория на Балканите има наблюдения с телескоп. За наше нещастие обаче телескопът беше повреден. А за ваше, нощни посещения ще има отново чак от първи май. В периода 01.10-01.05 няма наблюдения с телескоп, но можете да посетите НАО ,,Рожен” през деня.

Предвид провала на нашето нощно посещение ние се обърнахме към съвременната техника. В Чепеларе го няма светлинното замърсяване на големия град и небето е осеяно със звезди след залез. Трябва ни само гид. На помощ ни идват многото приложения за телефон от този род. Изтегляме си едно от тях, ‘Starwalk’, насочваме камерата към звездите и получаваме подробна информация за съзвездията, които виждаме.

Приложение за наблюдаване на звездите

Освен това в Чепеларе е и Музеят на родопския карст. По време на нашето посещение той беше затворен за ремонт. Но това е единственият музей на пещерите в Югоисточна Европа и със сигурност заслужава визита след реновирането.

Глава втора: Пампорово и връх ,,Снежанка“

Пампорово е на едва десетина минути с кола от Чепеларе по път, обграден от иглолистни дръвчета. Планинският курорт е пуст по това време на годината, затова ние поемаме директно към телевизионната кула на връх Снежанка. След още десет минути пристигаме в основата ѝ. Окото не обхваща височината на кулата и трябва да надигнем значително глави, за да видим върха. Бързаме да се качим и влизаме. Там ни посреща леко съмнителен младеж, който се представя като ,,шофьора на асансьора”. И действително той ни ,,закарва” до най-горния етаж на кулата, където има панорамно заведение и панорамна тераса с 360-градусова гледка. На терасата ни се взима дъхът.

Облаците са малко под нас сякаш чакат да си откъснем парченце от тях като захарен памук. Гледката наподобява на тази от самолет, само че няма стъкло и можеш да усетиш височината, че даже ако се наведеш повече, ще усетиш как те побиват леки тръпки. Казват, че при ясно време се вижда Егейско море. Е, при нас не е ясно, но и това си има своя чар – протягаме длан и докосваме облаците. Сядаме в заведението и си поръчваме мурсалски чай. Той се нарича също и триградски (на едноимения град), защото расте само в тази част на Родопите. Сгряваме се след сковаващия студ на терасата и викаме отново ,,шофьора”, за да продължим към следващата си дестинация.

Глава трета: Пещера ,,Дяволското гърло“ и Триград

Пътувайки към ,,Дяволското гърло”, ще минете през Триградското ждрело. Всъщност там пътят добива вид на някоя филмова сцена: стеснява се до предел, отвесни скали надничат в него, а една река спокойно си шумоли, необезпокоявана от картинката пред нея. Никоя снимка не може да пресъздаде ждрелото.

Решаваме първо да подминем пещерата, за да отидем в Триград, където да хапнем. Там има местна мандра, в която опитваме домашни млечни продукти и родопски ястия. Поръчваме си качамак с кашкавал, който е с ръчно смляно царевично брашно, айрян, няколко вида кашкавал, снежанка и разядка с извара. Осъзнаваме, че вкусът на всичко е по- различен от този, който познаваме. И макар не всичко да ни допада по този начин, то си заслужава да опиташ, за да разбереш защо киселото мляко се нарича ,,кисело”.

Отпътуваме обратно към ,,Дяволското гърло”. Гидът ни е доста интересен и забавен млад мъж. Още с влизането ни разсмива, а разказът му през цялото време е много увлекателен, така че ще се старая тук да не вмъквам много от него. Казват, че в ,,Дяволското гърло” се побира храм-паметник ,,Александър Невски”. Аз мисля, че се побират даже два като него. Освен това от пещерата тръгват и офроуд пътешествия, лодки през подземната река, а пред входа на пещерата има и тролей ,,на Тарзан”. Пускаме се по него и след толкова емоции сме готови за прибиране.

СЛЕДВАЩА СТАНЦИЯ: СУ ,,Св. Климент Охридски”

Facebook share icon Twitter share icon Linkedin share icon
Йоанна АнтоваУикенд бягство: В търсене на черното злато24.09.2018

Още от Под Моста

Момчил Русев10 от най-великите песни в историята на видеоигритеМузика