LIFE

Унгария – 3 дни, 3 вълшебни града

17.11.2018

От Будапеща до Балатон

В сърцето на Европа живее нация, която не прилича на никоя друга. Издържала дълги години влиянието на австрийската култура и немския език, Унгария все пак запазва своята идентичност. Уникален език, традиционна кухня и музика я отличава от нейните съседи.

Столицата на Унгария е мечтана дестинация за всеки. Красивата Будапеща предлага от всичко по много – невероятен микс от култури и религии, отразили се на архитектурата, величественият Дунав, който преминава през града и разделя равнинната Пеща и хълмистата Буда, както и още редица невероятни гледки.

Когато стъпих за първи път в Будапеща, останах леко разочарована. „Типичен град в Източна Европа“, помислих си, ходейки от автогарата към центъра на града. Но после малко по малко ми се разкриха чудесата, които крие този космополитен и цветен град.

Всяка столица си има своето виенско колело. Понякога ни се струва скучно да го виждаме навсякъде из Европа. Но си има своя чар погледът ти да се разпростира върху целия град, а душата ти да се успокоява от равномерното въртене на колелото. После спираш горе на върха и виждаш „петата фасада“ на сградите. Тя е може би най-интересната. Дава ти цялостна представа какво се случва там горе, как църкви, дворци и съвременни жилищни сгради се преливат една в друга, за да оформят цялостния силует на мястото.

А после се спускаш отново долу, но вече гледаш с други очи на заобикалящото те. Не много далеч от колелото се намира най-вълшебното сладоледено ресторантче, където всеки сладолед се превръща в разкошно цвете. Нещо незначително, но способно да оправи деня ти и да породи усмивки на лицата на хората.

Сладоледите се превръщат в цветя

Но моята основна цел във всеки град е водата. Дали ще е море, река или пък езеро, това е без значение. Буда и Пеща дълго време са били два самостоятелни града, разделяни от р. Дунав. С времето те се съединяват и обгръщат Дунава, а днес покрай реката има паркове и велосипедни алеи. Запазени са и много от историческите сгради, разположени непосредствено на речния бряг. Дунав е изпълнен с кораби и лодки, а туристи се стичат от всички краища на света, за да се качат на някой плаващ ресторант и да пътуват по величествената река.

Не много далеч се намира прочутият Унгарски парламент, проектиран от архитект Имре Щайндл – емблематична сграда, на която си заслужава да се спрете и да съзерцавате детайлите ѝ. На площада пред нея предвидливо е направена водна каскада, до която всеки може да седне, да слуша шума на водата и същевременно да наблюдава това архитектурно произведение.

Кралският дворец в Будапеща

От другата страна на реката откриваме крепостния хълм Будавар и една съвсем различна част на града. По-малки площади, но също така забележителни исторически сгради красят старата Буда. Кралският дворец е сякаш изкаран от приказките за принцове и принцеси, надменен и напомнящ за отминалите векове, когато градът е бил част от могъща империя.

Трудно е да се разделиш с Будапеща, но Унгария предлага още много вълшебни места. На следващия ден от престоя си се отправих към езерото Балатон – едно от чудесата на Унгария, дълго 77 км, но с максимална дълбочина само 12.5 м. Крайбрежието на Балатон е силно населено. Езерото е обградено от многобройни градчета и села. От Будапеща лесно се стига с влак да всяко едно от тях. Можете да си изберете от коя страна искате да се насладите на водната шир, а ако имате повече свободно време – да обиколите всяко едно от тях и да се порадвате на колорита им.

Балатонфюред

Аз избрах Балатонфюред (да, много от селищата са кръстени на езерото). Учудващо е как неголям град може да изглежда по-добре от пищните столици. Малък, подреден, с чудесна атмосфера и изпълнен със стилни ресторанти и кафенета – това открих в Балатонфюред. Но най-приятната част беше самото езеро. Не бих могла да опиша с думи какво душевно спокойствие може да те обземе при слънчев есенен ден, съчетан с отблясъците на водата, леките вълни и лодките, вързани за кея.

На брега има богат избор от воден транспорт – големи туристически кораби, малки яхти, лодки… От всичко това можете да си изберете кое ви приляга най-много и да се наслаждавате на езерото, плавайки по спокойните му води. След всяка разходка с лодка най-доброто решение е почивка с питие в ръка. Типична за Унгария е тяхната лимонада, така че не я пропускайте!

Разходка по Балатон

След един приятен ден край слънчевия Балатон се завърнах отново в Будапеща, за да се подготвя за следващото си пътуване. От унгарската столица лесно се стига до нейните сателитни по-малки градчета. Едно от тях е Гьодьольо. Именно в него се помещава основният кампус на Университет „Св. Стефан“, а не в Будапеща.

Само след 40 минути път с влак можете да разгледате Гьодьольо, неговите паркове и кралската резиденция, любимо място на императрица Сиси, а също и най-голямата барокова постройка в Унгария (втора по големина в света след Версайския дворец).

Кралският дворец в Гьодьольо, любимо място на императрица Сиси и най-голямата барокова сграда в Унгария

В този малък град можете да срещнете хора от безброй държави – студенти от всички континенти, дошли да учат и да опознаят Европа. Но не само учащи са чужденците там. Както винаги, когато посещавам ново място, трябваше да опитам най-хубавите сладоледи в града. И, разбира се, когато се опитах да поръчам на английски език, продавачът се поинтересува откъде съм. И започна да ми говори на български. Не, не беше от България, а от Македония, но когато работиш в чужбина, винаги се радваш на съседите си като на сънародници.

След три дена в Унгария, която ме посрещна с много слънце и топло време, трябваше да отпътувам. С малко тъга, че я напускам, но и с вярата, че ще я посетя отново, пътувах към вкъщи. Величествената Будапеща, малките градчета и села по брега на Балатон, всички те заслужават да им се отдели едно лято, за да се опознаят. Тези, които са ги виждали, знаят какво спокойствие вдъхват Дунав и Балатон. Тези, които не са, нека отидат и преценят сами. За да запазят красотата и спокойствието завинаги в сърцата си!

Facebook share icon Twitter share icon Linkedin share icon
Вяра ЖелязковаСергей Безруков – чудото на руското кино и театър30.08.2017

Още от Под Моста

Момчил РусевКакво се случи в българската музика през 2018?Музика