Българската фантастика и “Мечове в космоса”

1Какво е една историята без конфликт? Сблъсъкът е фундаментен компонент в създаването на една история. Противоречията на идеи прерастват в конфликти на личности, а често това ескалира и във въоръжени стълкновения. Едва ли има по-добър символ на конфликта във фентъзи жанра от най-старото оръжие на света – мечът.

„Мечове в космоса“ е сборник, в който български писатели на фантастика и фентъзи обединяват усилията си, за да ни предложат една интересна антология от 11 фантастични разказа. Този път текстовете са отпечатани от русенското издателство GAIANA с редакционна колегия Весислава Савова и Явор Цанев. Както и в предишни издания на „Мечовете“ (общо четири издания от тази поредица), всеки разказ носи идеята за оръжието като метафора или буквалното му значение, а често става и синтез между двете.

Макар и темата за мечове, където и да е било завряни, да предразполага към болезнени клишета в жанра, отговорно мога да заявя, че в този сборник няма разказ, който да си прилича с друго проивзедение от антологията. Авторите са се усланяли на интуицията си, както и на оригиналните си идеи. Накратко, с малки изключения почти отсъстват разкази, които да крещят „Star Wars копие“ още от първите страници. Въпреки това в повечето разкази целоста на идеята за меча е запазена. В други творби оръжието напълно отсъства, като фабулата е прехвърлена предимно в космоса.

Когато пиша рецензия за сборници се фокусирам върху няколко отбрани творби, по които съдя за цялата книга. Този път ще поема нестандартен подход. Ще се опитам в едно, две изречения да кажа каквото мога за всяко едно произведение.

Общите ми впечатления са, че антологията е една приятна палитра от разнообразни жанрове. Нещо, което може само да ме радва, тъй като винаги съм намирал чистите жанрове за скучновати.
Крали Марко и три синджира роби“ е забавен, кратък и свеж разказ от Димитър Цолов. Историята преразказва стар виц свързан с Крали Марко, който се сблъсква с персонаж от Междузвездни войни.
„Тримата пазители и тайната на Луната“ на Александър Драганов е микс от фантастика и фентъзи, която изправя извънземни в битка със софийски супер герой, вампир и юнак от приказките.
„Неподвластен на времето“ е научно-фантастичен разказ от Явор Цанев, който разказва за древен артефакт открит в един космически цех за вторични суровини.
„Да бъде спасението“ на Флориян Пекаж е сериозна творба, която разглежда проблемът за видение, получено в бъдещето, което носи послание от още по-далечното бъдеще.

„Холограмата на Титан“ от автора на мистерии Донко Найденов е това, което мога да нарека „Артър Кларк“ на сборника. Мисия на луната Титан, в която един космонавт ще се сблъска с разум, какъвто не е очаквал.
„Среща в Храма“ от Иван Димитров – сюжетът се развива във футуристичната дискотека „Храмът“, където увлечения по Таро-машините (електронна игра, която вижда бъдещето ) Харт се среща с красивата и чаровна Леда. Бъдещето на двамата изглежда прекрасно. Не така обаче показват Таро-картите…
Новоткритата Раса“ на Делиян Маринов е разказ, който разглежда темата за конфликт на цивилизациите. Какво би станало ако високотехнологична раса, която не познава насилието се срещне с човека?

2
Петър Атанасов – “Еван Гуру и космическият обир”: забавна хумористична фантастика. Еван Гуру е известен престъпник в цялата Галактика, който е нает да извърши необичаен обир.
„Галактон 3000“ от Станьо Желев. Тази история носи духа на криминалната фантастика. Космически гладиатор загива при неизяснени обстоятелства, а синът му се впуска в раследване.

Ще завърша обзорът на сборника с две малки новели. „Острие в Мъглата(Васил Мирчев) и „Кръвта на Морай (Силвия Петрова). „Острие в Мъглата“ разказва историята на момче от планетата Глийзе. То се бори за бъдещето на по-малкия си брат, но се забърква в сложна престъпна мрежа. Силвия Петрова пък е написала епична екшън фантастика. Джиреная е последният от рода Морай и бидейки военнопленик е заточен в мизерен рудник. Бягството изглежда невъзможно, когато се случва неочакваното…

Както вече споменах, 11-те автори (или Меча, както ги наричат някои) не са затворени в оковите на твърдата фантастика или космическата опера. Сюжети като този в „Холограмата Титан“ хвърлят читателя в изследователска тема и предизтикват въображението за темата човек срещу природа, докато други като „Галактон 3000“ умело преплитат криминален жанр с научна фантастика. Новелата „Острие в Мъглата“ пък е в слабо познатия у нас жанр на кибер пънка.

Какво още трябва да знаете за “Мечове в космоса”? Сборникът го няма в книжарниците. Можете да си го поръчате директно от авторите, някои ще го дадат дори с отстъпка, други направо биха ви го подарили. Най-директният начин обаче е на адреса на издателството: https://dracusmagazine.wordpress.com/.

В заключение ще обобщя, че „Мечове в космоса“ (както и по-ранните издания на поредицата: „Мечове в града“, леда и тн.) е интересно литературно явление. Антологията набира популярност не благодарение на платени реклами или ревюта на изтънчени книжни блогъри, а благодарение на мълвата. От читател на читател минава слухът, че българската фантастика не е в застои.

Васил Мирчев

е на 30, и е Софийският кадър на екипа. Завършил е гимнзия с италиански и изобразително и резултатът от това е, че нито говори правилно италиански, нито рисува много добре. За сметка на това е талантлив сценарист завършил специалност „Драматургия” в НАТФИЗ.

Сподели тази публикация

Google+ Linkedin Reddit Tumblr+ @Email to