Варшава
LIFE

Варшава – преродена от пепелта

14.01.2021

Когато питах поляците коя е дестинацията, която най-много си заслужава в Полша, без съмнение ми посочваха Краков. Никой не смяташе, че за турист, интересуващ се от старини, история и култура, Варшава ще му се хареса. Столицата е просто един много модерен град, в който е готино да се живее… толкоз. Но аз, като човек, който обича да го играе контра на всичко, смятам този град за твърде подценен.

Топ дестинацията е Краков. Това си личи както по данните в Statista, така и по личните ми впечатления. Напълно логично. Краков е старата столица на Полша – град със запазени старини, великолепни църкви и приказният замък Вавел, в чиято крипта са погребани най-значимите полски държавници и военни от Средновековието до наши дни. Плюс това Аушвиц е на един хвърлей разстояние. В центъра на града е пълно с офиси на агенции, предлагащи еднодневни разходки до там. Всички чужденци, като отидат в Полша, искат да видят нацисткия лагер на смъртта. Но, както един приятел поляк ми каза, няма какво да се научи там за поляците и културата им. Той просто не разбираше хората, които искаха да опознаят родината му, като започнат от Аушвиц.

Все пак не е съвсем прав този мой полски приятел. Полша до Втората световна война е държавата с най-голям процент еврейско население в цяла Европа. Туристите правилно търсят еврейската следа в полската култура и история. Обаче не я търсят на правилното място. За да разбере човек защо толкова много евреи намират през Средновековието своя дом в Полша, какъв е бил животът им и как са повлияли на този на поляците, трябва да посети музеят на евреите във Варшава. Изключително добре подредена експозиция, която превежда посетителя плавно от период в период, с много интерактивни  елементи.

Варшавския барбакан | Снимка: Личен архив

Духът на Полша

Въпреки всеобщото предпочитание към Краков, аз смятам, че във Варшава човек може да почувства Полша по-добре. Да, Краков е удивително красив град, но в него трудно се усеща истинския полски дух. Центърът е буквално залят от всякакви чужденци, а полска реч е цяло чудо, ако някъде се чуе. Градът си заслужава заради архитектурното си великолепие, но Старият град и легендарният еврейски квартал Казимиерж са по-скоро AirBnb спални за туристи.

Нещо подобно е центърът на Прага, но пък там чешката кухня и бира, както и моравското вино ти се предлагат на всеки ъгъл. Все пак получаваш нещо местно, докато в центъра на Краков е по-лесно да намериш превъзходна италианска пица, дюнер или бургери, отколкото сносни полски пиероги. Трогателно е, когато поляк ти предлага традиционна еврейска кухня в Казимиерж, предвид че в Полша почти не са останали евреи. Да, Краков е много красив, обаче ако търсите да усетите истинската Полша, ще трябва да потърсите алтернативи! Относно полската кухня в центъра на столицата има много по-добър избор и по-добро изпълнение.

Но пък истината е, че старините във Варшава, не са наистина старини. Нищо не е останало от града след Втората световна война. Той е буквално построен наново. С потушаването на Варшавското въстание нацистите унищожават целия град. По заповед на Хитлер методично се изгарят квартал по квартал. Множество културни и исторически ценности са безвъзвратно загубени. Стойността на това деяние е неизмерима.

Стария град. В дъното се вижда Кралският дворец. | Снимка: Личен архив

Удивително е обаче усилието на поляците да възстановят столицата си. Множество стари къщи, дворци, обществени сгради, църкви, площади и улички вместо да бъдат заменени от грозни и сиви бетонни кутийки, биват построени наново. Разхождайки се из калдъръмените улички между Стари ринек (Стария пазар – централния площад в Стария град) и кралския дворец никак нямах усещането, че някога това е било бойно поле. Всичко беше толкова автентично и красиво. Беше като картина от приказка, защото валеше пухкав сняг, а коледната украса все още не беше премахната, въпреки че от Коледа вече се беше претърколил един месец.

Резултатът от войната

Но приказният стар град можеше днес да не съществува. След Втората световна война 85% от града са унищожени. До 1939 г. Варшава е дом на над един милион човека. След 1945 г. жителите ѝ едва наброяват няколко хиляди. Градът представлява една огромна пустиня от развалини. Новата комунистическа власт в страната обмисля да премести столицата в Лодз, който е почти непокътнат след оттеглянето на Вермахта. За Варшава е отредено да е резерват, а нейните отломки да останат непокътнати – един противен сувенир от войната.

Пустиня от руини. Старият град непосредствено след Втората световна война. Източник: Wikipedia

А тази идея, която щеше да спести огромни средства от бюджета на опустошената от войната държава, се спъва в личната инициатива на хората, които са започнали лека-полека да се завръщат и да стягат жилищата, които са останали в някакво прилично състояние. Но по-важното е, че самият Сталин желае от руините да бъде издигната новата комунистическа столица на Полша. Готвейки се за Ялтенската конференция, съветският лидер търси международно признание на завоюваното от Червената армия, която малко след Варшавското въстание превзема полската столица с лекота и среща почти нулева немска съпротива. Сталин все още поддържа внушението, че има добри намерения към страните от Източна Европа и ще изпълни повечето искания на Рузвелт и Чърчил. Затова и му се струва отлично да изяви желанието си да възстанови нормалния живот в полската столица.

Независимо че идеята е Варшава да бъде социалистическия символ на следвоенна Полша, а в градския пейзаж и до днес да доминира Дворецът на културата – подарък от СССР, поляците успяват да възстановят част от историческите забележителности и най-важното – националните си символи.

Прераждане от пепелта

Ян Захватович е ръководителят на Отдела по монументална архитектура в откритото след войната Бюро по реконструкция на столицата. Неговата цел е била да убеди властите, че полското архитектурно наследство, унищожено от немците, трябва да бъде напълно възстановено. Според него една нация и нейните културни паметници са едно цяло. Той среща съпротивата на модернистите, участващи в реконструкцията на Варшава, чиято идея е да се създаде нов модерен град, който да отговаря на всички нужди и удобства, необходими за един жител, без да се съобразява със старото архитектурно наследство.

Сблъсъкът е и на политическа основа. Колективът на Захватович е свързан с онези полски кръгове по време на войната, които имат прозападна ориентация. Модернистите от своя страна са напълно лоялни на новата комунистическа власт и настояват за пълното налагане на архитектурата на социалистическия модернизъм.

Паметникът на националния поет Адам Мицкевич | Снимка: Личен архив

Захватович иска да бъде възстановено много повече от реализираното. Дори и напълно заличените сгради. Неговият план е да се следват плановете и документите, с които се разполага. На помощ идват както скиците на полски студенти по архитектура и живопис отпреди 1939-та година, така и картините на италианския художник Бернардо Белото, често подписвал се с името на известния си чичо Каналето. Белото прекарва част от кариерата си като придворен художник на полския крал. Неговите пейзажи на Варшава от 18 век се оказват ключови в реконструкцията на сгради, чиито планове липсват.

Пазара в Новия град. Картина на Бернардо Белото. Източник: Wikipedia.

Уви, предложеният за реконструкция от Захватович периметър е бил силно редуциран от властите. Въпреки това той и екипът му постигат големи успехи. От почти заличените от войната градове Варшава е от малкото, в които се наблюдава цялостно възстановяване на цели райони, докато на други места в Европа само отделни исторически сгради получават нов живот. Това не остава неоценено и през 80-те години Старият град става част Световното културно наследство на ЮНЕСКО, независимо че в по-голямата си част той е реплика.

Уличка в Стария град | Снимка: Личен архив

Въпреки невероятната история на възвръщането на Варшава от пепелта, Краков е автентичният полски град, който винаги ще има по-голям потенциал да привлича туристи. Но докато в старата столица пулсира историческото великолепие на поляците, то Варшава е символ несломимия им дух и борбата им за съществуване. Независимо от несгодите, те демонстрират, че са способни да се изправят и да се възстановят.

Facebook share icon Twitter share icon Linkedin share icon
Анна-Мария ПоповаНепознатата Полша – архитектурно и природно съкровище25.04.2019

Още от Под Моста

Под Моста5 места, на които да си доброволец това лятоLIFE