„Възвишение”: шанс за митология

07.11.2013

big-Vazvishenie (1) Наскоро попълних един свой читателски пропуск с голямо закъснение, през което време около „Възвишение” израснаха (както подсказват клишетата на остроумието) „възвишения” от мнения, достигащи до напрегнати разногласия. Сред тази лавина от препоръки и оценки ще предпочета да предложа някои пристрастно-лични изводи, изникнали в края на собствения ми път към този нелек, но щедър роман.

И така, какво изрича текстът „Възвишение”? По замисъл книгата е многоцелева. Една от избистрените цели, струва ми се, е опитът да се пресъздаде по нов и необичаен за литературата ни начин пропагандно употребяваната и идеологически прекроявана епоха на Възраждането на българите. Да се предложат нови опорни точки за несвидетелско проумяване на възрожденското време.  „Дяконът Левский” казва: „Времето е в нас и ние сме във времето”. Във „Възвишение” възрожденското време е извикано за литературен живот и разгърнато чрез устойчивите си литературни знаци: живописните подбалкански градчета, хайдутството, „револуцията” и пр. Това време обаче добива нови форми – то се утаява в сцени на безделие и денгуба, затваря се около трапезите и храненията (и храносмилането на Асенчо), концентрира се в предела между ракията и ругатнята, разпилява се в хаоса на лаф моабетите.

„Възвишение” не е книга екскурзия, прицелена в историческата екзотика – текстът (си) представя миналото, но постоянно разговаря с бъдещето. В гласа на Гичо прозвучават и същевременно се съчетават пределите на възрожденската мисъл и една прекрачваща ги идейна находчивост – парадоксално съединяване на опита за достоверност с нарушаването му. Езикът на Гичо обаче е само една стъпка в извеждането на представата за възрожденското време от калъпите на стереотипно-героичното и попадането му в сценографията на кражбите, вдетиняването, „затъването” с пари. Особено показателно за похвата на определено припокриване между миналото и бъдещето, целящо обновяването на идеите ни за възрожденската епоха, е придвижването й във фабулата на поръчковия побой (и неволно убийство), и то над неудобния  държавен бирник помак – белег от жанра на модерния трилър. Героичната фигура на хайдутина се снизява до зависим от богаташите и парите им, причините на съпротивата срещу правителството на султана от патриотични стават меркантилни, освободителният идеал се замества от интересите на големците или поне се конкурира с тях.

Продължава на следващата страница

1|2Next page sign

Facebook share icon Twitter share icon Linkedin share icon

Габриела Канджева„Морски записи“ или любовно писмо до едно лято30.07.2019

Още от Под Моста

българската музика през септември
Момчил РусевКакво се случи в българската музика през септември?Музика