„Възвишение”: шанс за митология

07.11.2013

Както става ясно, една от главните цели на текста е препрочитането на Възраждането чрез преобръщането на широко утвърдените схващания, които го оформят в съзнанието ни. По същество книгата черпи устрем от подбуждането на съпоставки (съзнателни или не) спрямо клиширано-стереотипните, героично-патетични образи на Възраждането и възрожденците, които владеят обществените привички по въпроса посредством дългогодишните образователни практики,  литературната митология и политическите експлоатации. Ежедневието, телесните нужди, огрубеният език, който парадоксално вмества надскачаща конкретния период разсъдливост, постоянното отклоняване от пътя – тенденция през пътешествието на Гичо и Асенчо, – т.е. липсата на целеустременост към Идеала търсят пропукването на учебникарския възвишен и неземен, апостолически съвършен образ на Възраждането. Още самият факт, че разказът се води от гледището на главния участник в събитията, разколебава възможността да се гледа на Възраждането обективно, безусловно възвеличаващо – текстът излага самото Време през частните възприятия на индивида. Лишава ни от възможността на отделим Историята от собственото Време – Времето е в Гичо. Еднозначното клише на учебника се отхвърля в полза на противоречивия „истински” Човек.

И все пак трябва да се каже, че творбата постига значенията си тъкмо благодарение на контраста спрямо обширния фон от неизбежните за всяка нация митично-предразсъдъчни познания за нейното минало. Именно оттласквайки се от тях, текстът й търси възрожденската проблематика като възможност за постигане на философска динамика и дълбочина, на смислово „възвишаване” извън монотонния плосък стереотип. В такъв смисъл книгата на Милен Русков би могла да послужи и като „лек срещу патриотарството”, но е също толкова вероятно да послужи и като повод и довод на едно налично ново патриотарство с обратен знак, удобен скепсис на глобализираната буржоазия, подменящ патриотарските митове с новите митове на чуждопоклонничеството и/или безразличието.

Частният ми опит с книгата сочи и друга възможност – да допринесе за раздвижването на мисълта и критичното отчитане на взаимната зависимост между минало и бъдеще, необходимостта от преосмисляне на миналото с оглед на новото, а не политическото му умъртвяване, израждането му във формална съвкупност. Безусловно приемана и небрежно препредавана, тя става удобна едновременно за заучаване на конкурсни изпити и за политическа манипулация…

Вероятно в това заключение се съдържа и моята собствена митология за „Възвишение”.

Автор: Венцеслав Шолце

1|2Next page sign

Facebook share icon Twitter share icon Linkedin share icon
Стажанти на "Под Моста"“Сама жена на път” към себе си27.08.2021

Още от Под Моста

Боян Симеонов5 албума от септември, които трябва да слушатеМузика