Всичко за Halloween – „Кошмари в черно и оранжево“

31.10.2013

Всяка година. Някои неща се случват всяка година.
Безотказно.
За една част от тях няма точно определен момент. Пък и са толкова незначителни и еднотипни, че не си струва труда да им се обърне специално внимание. Ходенето на фризьор. Оставането с празен портфейл. Смъртта на Шон Бийн в поредния му филм. Тривиалности. Дори не знам защо хабя редовете си за тях. За настъпването на други имаме известна представа. Приближаването им неизменно предизвиква лек, бавно нарастващ трепет в стомасите ни. Получаването на заплата, която да поправи една от гореспоменатите злини. Сезонните разпродажби. Плащането на данъци… и сметки. А трети са станали толкова важни за нас, че дори сме си направили труда да ги сбутаме между датите на календара. Годишнината. Рожденият ден. Коледа.
И чичката.

Онзи задължителен чичка с крива походка и дебели колкото пръста ми стъкла на очилата, който всяка година на 31-ви октомври ще ми хвърли неодобрително-наставнически поглед в магазина. „Какви са тия Хелоуински глупости! Това не е наш празник!“

Повдигам вежда и демонстративно вземам пакет изкуствена паяжина от стелажа.

Никога не съм разбирал подобни глупости. Кой празник чий е и, видиш ли, имам ли право да го чествам. Тъжно е, че повечето хора не осъзнават какво е истинското послание на всеки един празник по света. А именно – почитането. Ако самият ти почиташ и уважаваш ценностите/традициите/обичаите на даден празник, то следва да го… празнуваш. Защото не религията, политиката или държавната граница закръгля датите в календара ни. А ние самите. Като хора.

Освен дните на Освобождение и Независимост. Защото си остава малко странно да празнуваш Четвърти юли в Полски Тръмбеш.

Обожавам Хелоуин. И никога не съм го криел. Дълбаене на тикви. Свещи и изкуствена кръв. Призраци, инкубуси, ангели и всякаква друга свръхестествена паплач. И тонове, тонове сладко. Не бива да забравяме сладкото. Има нещо мрачно и притегателно, нещо омайващо и наелектризиращо в Нощта на Вси Светии. Това е денят – или по-точно казано, нощта – когато преоткриваме красотата на мрака, когато прегръщаме сенките и изменяме образа си според най-причудливите си фантазии. Освен това това е единственият официално признат ден в годината, когато нърдовете и отакутата са възприемани като нормални, накипрени в косплей костюмите си. А това си е магия.

За да не потъвам по-дълбоко в нарастващия поетичен наплив, ще изкоча на повърхността, ще се поотръскам леко от капките и ще се гмурна в други, далеч по-оранжеви и по-черни дълбини.
Дълбините на Хелоуин.

Урок по история за езичници

За тези, които на този етап от живота си все още не са си направили труда да разлистят някоя и друга страница за празника на Вси Светии (как не ви е срам!), ще започна с малко историческо въведение. Което искрено се надявам да не ви приспи.

Макар Хелоуин да фигурира като официален празник в календарите на католиците и протестантите, корените му съвсем не са християнски. Както и на повечето „християнски“неща като цяло, да си признаем честно. Самата дата, както и сравнително голяма част от обичаите му са заимствани от келтските празници на жътвата и по-конкретно от галския Самхейн, почитан в днешните Уелс и Шотландия. Празникът е бележел началото на зимата, или „по-тъмната половина от годината“, което определено звучи по- мистично и мрачно. Смятало се е, че тогава границите, разделящи световете, стават най-тънки и позволяват на духовете, феите и другите свръхестествени създания да пътуват свободно между нашето и тяхното измерение. Според някои от изследователите на празника подобни същества са запазили ролята си в съзнанията на европейските народи дори след появата на съвременните религии, съхранявайки по този начин въпросните обичаи. Което само показва, че за хората един нисък, грозноват и покрит с брадавици гоблин е далеч по- реалистичен образ от брадат полубог, който превръща водата във вино.

Под днешното си име Хелоуин се появява за пръв път през 1745 г. През втората половина на века започва пренасянето му в Северна Америка, а поп културата на миналото столетие оформя финалния му облик.

През годините традициите му се множат и докато някои напълно потъват в забрава, други претърпяват не една или две промени. Но има някои, през които Хелоуин просто не би могъл да се нарече истински празник.
А какво е един празник, ако не гигантско гастрономическо угощение?

Предимствата да бъдеш тиква

Тиквата е може би най-емблематичния символ на Хелоуин, повече дори от гумените паяци и евтините вампирски зъби. И е един от малкото, който не е възникнал под влияние на съвременната поп култура. Тиквените фенери (или прочутите jack-o’-lanterns, както е името им на английски) първоначално са правени, за да прокуждат злите духове. Каква изненада, нали… В ирландския фолклор дори се среща легенда, според която всеки фенер символизира душа, която не е приета нито в Рая, нито в Ада.

Първоначално традицията е имала доста по-аграрен облик. В продължение на дълги години хората са дълбаели репи, но първите северноамерикански заселници са демонстрирали неочаквана съобразителност, като изменили традицията и започнали да изкарват творческия си наплив върху далеч по-голямата и по-лесна за издълбаване тиква. Към средата на 19-ти век въпросната практика вече била широко разпространена, като трайно изместила репите и им отредила място обратно при здравословните салати и храната за добитъка.

Впоследствие някои други храни също намерили своето място на хелоуинската трапеза. Сред тях попадат карамелизираните ябълки и царевица, печените тиквени семки, бармбрака (традиционен ирландски хляб с мая и стафиди, в който се пъхат монети или други талисмани за късмет) и захарните бонбони, а безмилостното изкормените тикви са били оползотворявани под формата на тиквен пай, тиквен хляб и карамелизирани парчета тиква.

Преди време в Щатите бе изпухнала епидемия от слухове за скрити в ябълките и бонбоните бръснарски ножчета и парчета стъкло, което предизвика вълна от тревоги сред десетки родители. Макар подобни инциденти да са факт, те са единични случаи и като такива отшумяха в рамките на две-три години. Но от друга страна осигуриха на киното нов вид кървава и изобретателна смърт. Пари могат да се изкарат от всичко, деца. Доказан факт.

Но дори килограмите диабет в зародиш не могат да отнемат фокуса на празника от главната му атракция, която са именно…
… костюмите.

Лакомство или номер

Когато по-рано си говорехме за свръхестествената паплач, която атакува света ни на Хелоуин, забравихме да споменем един важен факт. Тези създания, дори векове след времето си, са продължили да поддържат божествена или полубожествена аура в съзнанието на хората.А какво правим ние с божествата? Почитаме ги. Именно така възниква за пръв път традицията на обличането в костюми. Още през 16-ти век жителите на Северозападна Европа са се маскирали като магически създания и са обикаляли по къщите, просейки – пардон, измолвайки – храна. Ако нуждите им не бъдат задоволени, следвала добре познатата пакост. По този начин хората не само са изказвали своята почит към духовете и феите, но и са напомняли на съгражданите си вредата, която те могат да нанесат, ако не бъдат посрещнати добре. Впоследствие възникнали и други вярвания, според които ако се маскираш като един от тях, духовете няма да те закачат и да ти сторят зло. С други думи – не се занимавай с божествени глупости, ами гледайда спасиш собственото си четирибуквие. Човешката еволюция в действие.

Разбира се, през последните десетилетия маскирането за Хелоуин придобива по-различен облик. От типа различен, който няма почти нищо общо с корените си. Днес редом до вампири, върколаци, духове, зомбита и транссексуални феи можем да открием супергерои, стриптизьорки, секси полицайки, филмови звезди, секси вещици, интернет феномени, секси медицински сестри, герои от книги и игри, секси доячки… Само на мен ли ми прави впечатление как всяка възможна професия е изведена на сексуално ниво? Сигурно ще да е замесен някакъв пост-летен плажен синдром.

Любопитно е как всяка година водещият костюм по цял свят бива повлеян от тогавашна поп културна икона, оказала се впоследствие с историческо значение (добре, де, в повечето случаи). Така през 1983 улиците на западния свят биват залети от принцеса Лея и златната препаска, а през 1991 на ред е Терминаторът. Страхотен пример остава 2008, когато Нолановият Жокер предизвиква истинска революция, както и пораздвижване на супергеройските и суперзлодейските костюми като цяло. А година по късно „Здрач“ се разписва с един от малкото си истински приноси към съвременната култура, като връща на мода вампирите. Не отнема дълго време на световните търговски вериги да подушат златната жилка, която се крие в празника, и да започнат да организират масове хелоуин паради, конкурси и партита.

Каквото и да си говорим, Хелоуин си остава велик. Красив и мрачен празник, който с всяка следваща година придобива все по-голяма популярност по света. Нужно е само да излезете навън (но не и преди да сте ми прочели материала, все пак цял следобед изгубих в писането му!), за да се уверите лично в това.
Сега отивам да дълбая тикви.
Време е да пленим няколко души.

Facebook share icon Twitter share icon Linkedin share icon
Димитър ПанайотовНепосилната лекота на влогърството07.08.2019

Още от Под Моста

Момчил РусевМанагуа, Виена и Пловдив: историята на група HeptagramМузика