„Встъпление“ от Ибн Халдун – бащата на социологията

02.09.2015

Издателство: Наука и изкуство.
София, 1984 година
Превод от арабски:
Йордан Пеев, Петя Братоева, Мохамед Нуридин
350 страници
1Философските четива, предвид факта, че изискват повече време и усилия за разбирането им, са често пренебрегвани от читателите. Съществуват автори като Кант и Хегел, чиито книги са в състояние да откажат човек от четенето като цяло. Преподаватели от Философския факултет в университета, където завърших политология, често се шегуваха, че ако тези автори не са заложени в програмата ни, сигурно ще потънат в пълно забвение.

В литературата с философска, социална и политическа насоченост важи един главен принцип, който не е чужд за всеки останал жанр, а именно – има автори и АВТОРИ.

И докато широката (все още) аудитория любители на философията е запозната главно с Платон, Аристотел, Маркс, Макиавели и останалите (безспорно) величия в науката, има автори, чиито имена никога не биват откривани, но въпреки това книгите им продължават да чакат бавно и търпеливо да попаднат в ръцете на някой заклет любител.

Едно от тях е Ибн Халдун.

Имайки предвид колко силни са гръцката, френската, британската и като цяло – европейската философска и политологична мисъл, едно арабско име може само да пробуди читателския интерес. Но преди да се заровим в страниците на Халдуновото „Встъпление“, е редно да споменем, че той е не само философ, но и основоположник на демографията, социологията и историографията.
„Встъпление“ е от онези четива, които грабват читателя от самото начало и постепенно го въвличат в главата на автора по начин, по който да не може и да не иска да престане да чете. Това става, благодарение на стил на Халдун, добре пресъздаден от преводача и на още по-добрите структура и систематизация на текста. Докато четях книгата, имах чувството, че присъствам на философска беседа, по време на която авторът стои срещу мен. Без помпозни думи, изрази или изречения от по една страница, Халдун създава атмосфера, подходяща дори за хора, които нямат опит с подобни четива. От време на време се случва авторът да се увлича с примери от исторически характер дотам, че четящият да забрави основната му мисъл, но това е оправдано, тъй като, както е написал самият Ибн Халдун, „историята и философията са две, зависещи една от друга, науки, които не могат да съществуват една без друга…“

2

За книгата и богатството й:

Според Халдун изкуството на историята е изкуство с достоен подход, с голяма полезност и благородна цел. Според арабския мислител (роден преди близо 700 години) човекът който успее правилно да тълкува събитията, случили се в историята, ще може правилно да си обяснява събитията в собственото време и редом с това да предвижда правилно това, което предстои в бъдеще. Халдун критикува повечето от историците, живеещи през неговата епоха,  за това, че се опират на и предават събраните данни, без да ги отнасят към техните източници и без да ги сравняват със сходните им. Но най-голяма критика тогавашните историци получават заради това, че не проверяват информацията си през мерилото на философията, чрез познанието за природата и създанията или чрез съждения за възгледа и разума. Според арабския мислител хората от бъдещето трябва да умеят да тълкуват историята, за да могат да съзрат нейните цикли и за да могат да предвиждат нещата, които ще се случат в обществен и политически план.
Халдун говори за начините, по които се отсява истината още в самото начало на труда си, защото занапред в своята книга–проникновение той залага именно на тях. Така читателят е подготвен още от самото начало за това, което предстои в книгата. Той бива настроен (или по-скоро обучен) как да чете и измерва правилно истината, както в тази, така и в другите исторически книги.
Самата творба е разделена на няколко тематични части.

В първата се говори за естеството на цивилизацията и отнасящите се до нея номадство, уседналост и надмощие. Във втората става въпрос за примитивния обществен живот, дивите народи и племена и техните условия. Третата част се съотнася към династиите, властта и ранговете в управлението. Четвъртата е за, както посочва авторът,  „страни, крепости и градове и останалото за цивилизацията“. В петата се говори за препитанието, начините на припечелване и занаятите, техните условия и въпроси, а последната, шеста – за видовете науки и начини за обучение.
Дотук изглежда, че авторът е писал за ясни и очевидни неща. Само че Халдун предоставя нов поглед към всичките тези теми. Дотолкова нов, че читателят започва да гледа по-комплексно и по-обстойно на тях. И това става на базата на няколко предложени метода, първият от които е географският детерминизъм.
Със сигурност много хора са се замисляли над въпросите – защо някои народи са по-развити от другите и защо даден вид политическо управление съответства на дадена нация, а друг – не. Колко от тях обаче са търсили отговори на база на географското разположение на същите тези народи?
Халдун със сигурност е един от тях. Според мислителя  условията на живот, базирани на областта, в която дадени хора живеят, предопределя тяхното развитие. А именно – европейците са по-развити, тъй като живеят в по-трудна за оцеляване област. Налице са четири, редуващи се сезона, в които има и зимен, за който трябва да се помисли, тъй като трябва да се преживее. И така европейците, подтикнати от нуждата да оцелеят, са започнали по-рано да строят подслони и къщи и да ги усъвършенстват. По-рано са започнали да мислят и за складирането и запазването на храната, тъй като в зимните сезони е била оскъдица. И така, подтикнати от нуждата, са станали по-съвършенни например от африканците, които живеещи на екватора, не са имали подобни проблеми. В един постоянен сезон, в който храната расте по дърветата, човешките същества не са подтикнати от нуждата да се развиват и така техният прогрес през вековете е доста по-бавен и муден. Според Ибн Халдун именно и затова в европейските страни са по-успешни и политическите режими като демокрация, в които всички участват в управлението, заради нуждата от обединение. По същата логика авторът посочва, че в Африка повече почва имат авторитарните управления, при които на власт е един човек, доминиращ над широката маса, неспособна да се обедини и да излъчва решения.
Вглеждайки се в ситуацията в днешно време, можем да потвърдим, че логиката на арабския философ е вярна, тъй като имаме налице множество държави в Африка, които, въпреки големите усилия да бъдат „демократизирани“, срещат огромни трудности. Обратното също е налице – няма авторитарно управление в Европа, което да е успяло да се задържи до днес.
3

Друг интересен поглед Халдун има над цивилизацията. Според автора цивилизоваността е цел на обществения живот и предел на дните му. Примитивността цели да стигне до нива на цивилизованост. След като едно общество достигне своята връхна точка на развитие, зад тази цел не стои нищо повече и обществото тръгва по обратния път – към упадъка. Ибн Халдун смята, че в големите градове падението на цивилизацията е най-обозримо. Той споменава, че затова са виновни разкошът и благоденствието, които се настаняват в живота на хората. Те стават по-претенциозни и изтънчени откъм храна, строителство, дрехи, съдове и прочие. И колкото повече човек потъва във външни блага, толкова пропадат нравите и ценностите му.
Обяснението е, че разходите на жителите в града нарастват с разнообразяването на цивилизоваността. Когато населението е по-многобройно, цивилизацията е по-съвършенна. Многочисленият град, за разлика от другите, се отличава със скъпотия по пазарите и в цените на необходимите неща, а, когато държава е в своя разцвет, и митата се увеличават. Именно митата (данъците) правят нещата по-скъпи, а разходите на населението нарастват и излизат от целесъобразността. Хората в града са по-склонни на разкош и разточителство. Всичките печалби отиват в нуждите за задоволяване на разкоша. Така едни изпадат в нужда и бедност и ги овладява нищетата. Намаляват купувачите, по пазарите настъпва застой, а положението в града запада. Така той стига своя предел. Всичко това е причинено от излишествата в цивилизацията и разкоша.
Ето и съвсем кратка част от главата, в която Халдун описва защо дадена цивилизация рухва.
„Душата се отклонява в мисли за припечелване, потъва в тях и в кроенето на хитрини за него. И откриваш, че хората са отдадени на лъжа, хазарт, мошеничество, измама, кражба, нарушаване на благочестието и лихварство. После виждаш, че познават пътищата на разврата и говорят открито за него и за подбудите към него, отхвърляйки от тези обсъждания всякакво благоприличие дори пред роднини и пред жени. И намираш, че знаят всичко за притворството и измамата…“
Сравнявайки написаното в този текст, виждаме, че е общовалидно и за съвремието ни, където големите (т.нар. цивилизовани) градове притежават същите характеристики на разкош за едни, бедност за други и масова престъпност с много лица.
Ибн Халдун посочва и още причини, както за падението на човешките нрави, така и за различните държавни сривове. Все неща, които са актуални и днес, а именно затова смятам, че трудът му е толкова полезен и в наши дни.

За някои от недостатъците на творбата:
Естествено е мащабен труд като „Встъпление“ да има както своите силни страни, така и своите слабости.
Първата, която ми направи впечатление, беше, че авторът често преповтаря думите си. Теорията му относно търговията – че най-вещият в нея купува евтино и продава скъпо, я прочетох поне десетина пъти. Не смятам обаче, че Халдун е повтарял умозаключенията си умишлено и за „пълнеж“, както биха се изразили някои критици. По-скоро оправдавам честите повторения на мисли и разсъждения с това, че авторът говори за твърде много теми, които се припокриват на теория.

4
Втори недостатък на книгата, който може да бъде съществен за хората с предразсъдъци, е прекомерното хвалебствие към Аллах. На моменти идва доста фундаментално читателят да среща фразите „свала на Аллах, най-мъдрият“; „ Аллах е всезнаещ“ и т.н. По-крайните читатели дори биха си помислили, че Халдун е фанатик, но истината е, че самата книга е писана във време и в свят, известни със своята нетолерантност. След като се поразрових, открих сведения, че Халдун е възхвалявал толкова много мюсюлманския бог, за да не го погнат съвременниците му араби, поради естеството на книгата, която отправя доста критики към Корана и мюсюлманския свят като цяло. Един вид, Халдун лавира между капките – в това да критикува религията, но все пак и да показва покорство пред върховния бог. Ако читателите не обръщат внимание на прекомерното споменава на Аллах, може и да харесат творбата.

„Встъпление“ за мен е ключ към миналото, настоящето и бъдещето. Книга, която е енциклопедия на целия примитивен, обществен и държавен живот. Една творба, която, макар и писана преди толкова столетия, може да отвори очите ни за неща, случващи се и днес. Защото Халдун предлага формулата за вечното знание. Тази, която позволява на човек да гледа на нещата по-аналитично, критично и най-вече обосновано.

„Защото най-важното в историята е, и това го запомни, да се обосноваваш – не само на фактите, но и на причините, и то тези, които се коренят във всяко едно естество на проблема.“
Зад себе си Халдун оставя едно богато философско наследство. Съществуват доста смели и крайни критици, които твърдят, че Макиавели е бил повлиян именно от него. От словата на автора за мен лично най-важно беше твърдението, че най-голямата нужда за човешкия род е обединението, защото хората не могат да съществуват самостоятелно и да оцелеят дълго в същото време.
Българското издание на „Встъпление“ предлага и широка автобиография на автора, която, изчетена, само ще привърже читателите още повече.
Защото няма философия без история и история без философия. Този, който си обяснява успешно миналото, може да посрещне подготвен бъдещето!

Автор: Делиян Маринов

Facebook share icon Twitter share icon Linkedin share icon
Под Моста10 класически романа, които всеки трябва да прочете09.02.2021

Още от Под Моста

Под Моста15 български групи и артисти ще развият своята музикална кариера в третото издание на програмата Музикален АкселераторМузика