Доказателствата
Психиатърът на Уди Алън – Катрин Прескот, твърди в оценката си, че пациентът ѝ никога не е показвал признаци на аномалии в своето сексуално поведение, включително педофилия или друг тип перверзия. Според друг психиатър, Фред Браун, обвиненията към Алън не отговарят на истината. Той допълва, че режисьорът изпитва дискомфорт в компания на възрастни, но безопасност в такава на по-млади от него лица.
Междувременно при шестмесечното разследване в болницата „Йейл Ню Хейвън“ се наблюдават промени в мнението на Дилън. 7-годишното момиче отначало посочва, че е била докосвано по раменете, а не интимните части, а след това отрича тези показания, сякаш предишното ѝ твърдение изобщо не се е появявало.
След редица разговори с Дилън и изследвания на нея и баща ѝ, официалният доклад на болницата от март 1993 г., изготвен от д-р Джон Левентал и двама социални работници, установява, че Уди Алън не е блудствал с детето. Лекарят стига още до извода, че има два варианта за създалата се ситуация – момичето си е въобразило историята заради стрес и неустойчива семейна среда или тя е плод на въздействие от страна на майката. Предположена е и връзка между обвиненията на Дилън, която е привързана към Мия, и гнева на Фароу към Алън заради връзката му със Сун-Йи. На актрисата е препоръчано да потърси психиатрична помощ.
Уди Алън обаче се изправя срещу Мия Фароу в дело за попечителство върху Дилън, Моузес и Сачъл от март 1993 г., което по-късно губи. То се води от съдия Уилк, който въпреки категоричния доклад от болница „Ню Хейвън“ смята, че доказателствата за невинността на режисьора не са достатъчни. Знаменателните му думи, които отново дават на обществото храна за съмнения, са: „Всъщност никога няма да разберем каква е истината.“ Друг настроен против режисьора е щатският прокурор на Кънектикът, Франк Мейко, който твърди, че има вероятна причина да се образува процес срещу Алън, но не иска да се заема със случая заради крехкото състояние на Дилън.
Колеги на Мейко критикуват поведението му като крайно непрофесионално и предубедено, дори го определят като несправедлив опит за налагане на мнение без предприемане на съдебен процес. Думите му обаче са достатъчни, за да бъдат използвани от майка и дъщеря в своя полза, когато години по-късно ще припомнят за онова, което според тях се е случило.
Нов удар
В началото на 10-те години на XXI век Уди Алън отново е във възход, особено след успеха на „Полунощ в Париж“ и „Син жасмин“, но темата за обвиненията отново е повдигната след като през 2014 г. режисьорът е награден със „Златен глобус“ за цялостни постижения. Дебатът дали подобно отличие трябва да се връчва на човек, обвинен някога в блудство с дете, кара 28-годишната тогава Дилън Фароу да напише отворено писмо, публикувано в New York Times. В него разказва за спомените си от инцидента с Алън и колко болезнено е за нея той да бъде поставян на пиедестал след стореното. „Фактът, че той се измъкна след онова, което ми причини, ме преследваше, докато растях“, казва тя, а признанията трогват масовата общественост.
В писмото Дилън все пак определя себе си като късметлийка, която е щастливо омъжена. „Но останалите все още са уплашени, раними и се мъчат да бъдат смели, за да кажат истината. Посланието, което Холивуд изпраща, е от значение за тях“, завършва тя писмото си. Тогава то няма същия ефект, който ще предизвикат думите ѝ няколко години по-късно. В края на 2017 г. са отприщени многобройните обвинения към Харви Уайнстийн и още „сексуални хищници“.
За такъв е взет отново и Алън, чиято история за пореден път става актуална, но вече заради движенията Me Too и Time’s Up. Месец след скандала с Уайнстийн от Астурийската феминистка организация настояват паметникът на Уди Алън в Овиедо да бъде свален, тъй като „отдава почит на насилник и перверзник“. Изготвена е и петиция, която очевидно не постига целта си, тъй като статуята остава непокътната, за разлика от репутацията на Уди Алън.
През януари 2018 г. Дилън за първи път се изправя пред телевизионна камера и в репортаж за сутрешното предаване на CBS разказва в детайли за случая с баща си. „Той продължава да лъже толкова много време“, казва разплаканата дъщеря след като водещата Гейл Кинг пуска пред нея запис, в който Уди Алън отрича обвиненията. Режисьорът обаче продължава да го прави и в коментар, потърсен от CBS: „Въпреки че семейство Фароу цинично използва възможността, предоставена от движението Time’s Up, за да повтори позорното обвинение, това не го прави по-истинно днес, отколкото е било в миналото. Никога не съм насилвал дъщеря си.“
Телевизионното интервю обаче предизвиква повсевместна подкрепа на 32-годишната Дилън в социалните мрежи. Освен доверието на интернет потребителите, тя печели за каузата си и редица актьори, снимали с Уди Алън през годините, които сега започват да съжаляват, че са работили с него, и обещават никога да не го правят отново. Срещу режисьора се обръщат Колин Фърт, Сюзан Сарандън, Мира Сорвино, Хейли Атуел, Грета Гъруиг, Ребека Хол, Тимъти Шаламе и др. Елън Пейдж казва: „Снимах филм с Уди Алън и това е най-голямото нещо, за което съжалявам в кариерата си. Срамувам се, че го направих.“ Селена Гомез се колебае в мнението си, но заедно с Ел Фанинг и Шаламе даряват своите хонарари от „Дъждовен ден в Ню Йорк“ за благотворителност.
Образува се и противоположен лагер – след изплувалите отново обвинения Кейт Уинслет и Кейт Бланшет остават неутрални по темата за Дилън, но продължават да се изказват ласкаво за режисьора. По-категоричен е Хавиер Бардем, който посочва как два американски щата признават Алън за невинен и би работил отново с него. През септември 2019 г. Скарлет Йохансон, която участва в няколко хита на Уди Алън през годините, заявява пред Hollywood Reporter „Обичам Уди. Вярвам му и бих работила с него винаги.“ Позицията ѝ обаче веднага е разкритикувана и сметната за неприсъща на защитник на женските права, каквато е актрисата, както и застъпник за жертви на сексуално насилие.
Порасналият Сачъл, вече по-известен като журналиста Ронан Фароу, биологичен син (или поне по документи) на Алън, отново взима страната на Дилън, за разлика от Моузес, осиновено дете на Мия и Уди, което оспорва твърденията на сестра си с публикация в своя блог, озаглавена „Един син проговаря“ (“A Son Speaks Out”). Историята на вече порасналата Дилън има нови детайли като комплект електрическо влакче, което тя наблюдавала да прави обиколки из стаята, докато Алън я опипвал. Моузес твърди, че таванското помещение е било твърде тясно и незавършено, за да побере подобна инсталация, каквато всъщност имало на друго място в къщата – преустроения гараж на първия етаж, който тогава служил за стая на момчетата. 40-годишният син споделя и за насилие от страна на Мия към него и други деца в семейството, както и натиск върху бавачките да подкрепят версията на актрисата.
Тези твърдения подкрепя и самата Сун-Йи, която през септември 2018 г. дава първото си публично интервю. За New York Magazine съпругата на Алън споделя за жестокото отношение на Мия към нея и как майка ѝ се възползва от Me Too, за да представя Дилън като жертва. Когато през есента на 2017 г. движението набира скорост, Уди Алън е в родния си град, където снима „Дъждовен ден в Ню Йорк“. Следващата година се превръща в първия случай от 1976 г. насам, когато не излиза филм на режисьора, пословичен с производството на по един филм годишно. Дистрибуторът на „Дъждовен ден в Ню Йорк“ Amazon Studios не само отказва разпространението на лентата в САЩ заради протоворечието между режисьора и движението Me Too, но и занапред няма да финансира и продуцира филми с Алън. Впоследствие режисьорът завежда дело срещу студиото заради „неясните причини“, включително „25-годишно неоснователно обвинение“, използвани за прекратяване на договора.
Вместо заключение
Ако не беше толкова горчива, тази история можеше да се превърне в сюжет за някой от филмите на Уди Алън. Само двама знаят какво наистина се е случило на 4 август 1992 г., но за единия не е сигурно. Не е нужно да обичаме Уди, както Скарлет Йохансон, за да му вярваме – необходимо е просто да погледнем цялата информация, за направим своя извод. Не че той би попречил на Алън по някакъв начин. „Дъждовен ден в Ню Йорк“ все пак получава разпространение в Европа, Южна Америка и Азия, а пред френския журналист Винсент Роа той казва: „Ако утре никой не финансира моите филми, пиеси или книги, аз все пак ще се събуждам и пиша, защото това правя. И винаги ще работя.“ Това поне никой не може да му го отнеме.
Начална снимка: Wikimedia Commons
1|2
Подкрепи ни!