Майката на Хари Потър загрубява във „Вакантен пост“

12.07.2013

vakpost3Джоан Роулинг е сред най-известните имена в съвременната литература, ако не и направо най-известното. Едва ли има човек, проявяващ минимален интерес към книгите, който да не е чувал за романите за Хари Потър. Популярността и успеха на авторката обаче не дойдоха сами – те вървяха ръка за ръка с изключително много завист и злоба от страна на редица „четящи” среди. Много помия се изсипа върху Роулинг – че тя не заслужавала успеха си, че можела да пише само детски книги, че нямало да никога да сътвори нещо извън вселената на Хари Потър, че вече въобще нямало да се занимава с литература, а щяла само да се радва на парите си, напечелени от пъпчиви тинейджъри. С „Вакантен пост” тя успя да постави всички в малкия си джоб, защото не само написа книга извън поредицата за Хари, а създаде нещо напълно различно по стил и форма, което все пак носи изключително стойностно съдържание.

Жанрово романът се определя като трагикомедията. В същността си той представлява интригуваща картина на различните социални прослойки в съвременното английско общество. Действието се развива в малкото градче Пагфърд. Завръзка на сюжета представлява внезапната смърт на един от членовете на градския съвет и съответното овакантяване на поста му. Въпросният пост е от изключителна важност, защото точно по това време съветът е в процес на вземане на важно решение – съдбата на бедняшкия квартал, намиращ се в покрайнините на града. Този квартал, построен първоначално като притурка към съседния град, формално попада в територията на Пагфърд. Кой трябва да поеме грижата за квартала и за неговите жители – това е основният политически въпрос, разделящ героите на романа.

Прочитайки няколко глави от книгата лесно можем да останем с впечатлението, че „Вакантен пост” въобще не звучи като книга на Роулинг. Докато в „Хари Потър” можехме да говорим за ескейпизъм, тук говорим за суров реализъм. Докато там героите бяха добри и невинни, тук те са алчни, пошли и цинични. Докато езикът в онази поредица беше чист, красив и деликатен, то езикът тук е препълнен с вулгарни изрази и щедри описания на съвкупяващи се тинейджъри. И въпреки всичко аз вярвам, че тези разлики са основни привидни. Защото в същината си „Вакантен пост” носи същите безкрайно ценни и лично изстрадани идеи за обществото и социалния ред, каквито носеше и „Хари Потър”. Романът говори по драматично различен начин, но това, което реално казва, не би било трябвало да изненадва истинските фенове на очилатия магьосник.
pagford
Това, което ме удари като тухла по главата още в първите петдесет страници, беше колко неприятни са почти всички герои. Романът просто ме пренесе в един малък, малък град, препълнен с още по-малки хора, дребни и нисши душици, изтъкани от жалки и егоистични стремежи. Те не се замислят за болките и проблемите на човечеството – прекалено взрени са в своя бизнес, в своето реноме, в своите постоянни опити да накърнят достойнството на ближния. Тук там се появява по някоя и друга добра душа, някоя и друга социална работничка или лекарка, но все пак отличаването им от общата маса никак не е лесно, особено в началото. Всъщност най-достойният и възвишен човек в целия роман умира още на втората страница…

С течение на действието обаче нещата се променят. Някои читатели смятат, че всички герои са еднакво добре развити, че всички са оправдани и приети със своите несъвършенства и недостатъци. Далеч не съм съгласен с това. С напредването на романа някои герои действително получават своята защита, други обаче изглеждат все по-жалки и нелепи. Защото в сила влиза един много важен фактор – личните убеждения на Роулинг. И нека не забравяме кои хора Роулинг мрази най-много, кои хора тя представи като най-неприятни и най-опасни за обществото – тези, които биха попаднали в „Слидерин”, тези, за които основна движеща сила е личната амбиция. На тези хора авторката не може да прости.

Тя ще се застъпи за цинична тийнейджърка, живееща в ужасни условия, ще се застъпи за агресивно момче, ставало редовно жертва на домашно насилие, ще се застъпи за стара накроманка, изживяла особено проблемно детство. Ще се застъпи за жителите на бедняшкия квартал. Но няма да се застъпи за хората, на които не им пука, няма да се застъпи за алчния собственик на хранителен магазин, чиято единствена цел е да разшири бизнеса си, няма да се застъпи за продавачката на сутиени, която няма друга радост в живота, освен да гледа клипове с мускулести мъже и да всява раздор в живота на съгражданите си. Всеки човек е главен герой в собствената си история, всеки има своите проблеми и страхове, но не всеки заслужава авторовата прошка.


Всъщност списъкът от обществени проблеми, които Роулинг повдига в романа, е доста дълъг – социална справедливост, пристрастяване към наркотици, домашно насилие, насилие над деца, изнасилване, умишлено самонараняване. Всички тези въпроси са сериозни и болезнени, да четеш за тях невинаги е приятно и забавно. Именно затова се възхищавам на авторката, която използва огромната си популярност, за да поговори за тях по такъв прям и директен начин. И макар книгата да е приета позитивно на доста места, критиката, естествено, не закъснява. Публицист от популярния британски вестник Дейли Мейл напада текста , определяйки го като „близо петстотин страници непреклонен социалистически манифест, маскиран като литература”. Аз лично мога само да благодаря на Роулинг за стилният и качествен начин, по който защитава позициите си.

Ако очаквате от „Вакантен пост” да ви измъкне от грозното сиво ежедневие и да ви пренесе в един по-красив свят, то неминуемо ще останете разочаровани. Ако обаче имате интерес към нещо реалистично, сериозно, пропито с болките на съвременното общество, то определено можете да хвърлите едно око на романа. Вярвам, че ще ви даде добри идеи за размисъл.

Facebook share icon Twitter share icon Linkedin share icon
Никол ПанковаЗа Нобеловата награда за литература, скандалите и носителите тази година17.10.2019

Още от Под Моста

Габриела КанджеваЛюбимите ни блус кавъри на Бет ХартМузика