„Хари Потър и прокълнатото дете“ – продължение на любимата поредица или не съвсем?

harry-potter-cursed-child-2-0Няма да забравя деня, в който получих първата си книга от поредицата за Хари Потър. Различаваше се от всички детски книжки, които бях чела – беше завладяваща, от първите страници бях погълната от магическия свят и всичките му дребни чудеса и чудатости. Докато четях Хари Потър не се чувствах като дете, което чете детска книжка, а като участник в събитията. Потънах в света на момчето, което оцеля, а много години по-късно със сълзи на очите казах „Довиждане“. Не предполагах, че някога отново ще мога да приключенствам с Хари, Рон и Хърмаяни.

Докато не излезе „Хари Потър и прокълнатото дете“.

Преди да разкажа повече за книгата нека уточним няколко неща:

1. „Хари Потър и прокълнатото дете“ е пиеса.

2. Написана е от Джак Торн.

3. Първите две точки не са пренебрежими (за съжаление).

Действието в „Хари Потър и прокълнатото дете“ се развива 19 години след Битката при Хогуортс и започва със сцената от последния филм по Хари Потър. Хари, Джийни, Рон и Хърмаяни заедно качват децата си на Хогуортс експрес. Историята се концентрира върху по-малкия син на Хари и Джийни – Албус Северъс Потър, отрочето на Драко – Скорпиъс Малфой и неволите им в магическото училище.

Запретнете ръкави, извадете магическите си пръчки и повтаряйте след мен: „I solemnly swear that I am up to no good.”

Усещането, че съм в света на Хари Потър отново ме завладя и не ме остави до края. Изживях още едно (последно?) приключение с Хари. Историята беше емоционална – през повечето време ме разсмиваше, но присъстваха и онези моменти, в които ченето ми се гипсираше, а очите ми се насълзяваха. „Хари Потър и прокълнатото дете“ разкрива една непозната за читателите територия – въпреки че Хари израства без родители, темата за бащинството е само отчасти засегната в предишните книги от поредицата. Тук тя се развива чрез Хари, Драко и децата им. От едната страна е момчето, което израсна с образите на родителите си, изградени чрез спомените и думите на другите. Хари има много бащински фигури около себе си (Дъмбълдор, Хагрид, Сириъс, Лупин), но нито един от тях не успява да запълни празнината оставена от Лили и Джеймс. От другата страна е Драко – носещ на плещите си „доброто“ име на рода Малфой, с баща, който се намесва и контролира всеки един аспект на живота му.

Обаче…

IMG_3843„Хари Потър и прокълнатото дете“ може би е прекрасна пиеса, може би актьорите ще вдъхнат живот на образите си и ще оставят зрителите с прекрасни усещания. „Хари Потър и прокълнатото дете“ обаче не е добро продължение на поредицата. За някой свикнал със стила на Роулинг, с детайлното описание на всички магични елементи и плътната атмосфера, пиесата оставя много празнини. На първо място голяма част от емоциите на героите не се усещат чрез думите и действията им, а са написани черно на бяло с идеята да бъдат изиграни, а не прочетени. Може би поради тази причина често диалозите звучаха странни и непривични за персонажите. Тук ще спомена и че героите, които (с много малки изключения) бяха еднопластови. Персонажът и функцията на Рон се свеждаше до това да пуска по някоя шега от време на време и като цяло да се държи неадекватно.

Има и още нещо – да, Хари Потър е И за силната обич, която може да ни спаси от всичко и живее вечно в нас. Но това, което прави Хари Потър велика поредица, обичана от милиони фенове по целия свят, е магията. Драконите, заклинанията, чудатите магически предмети, странностите на магьосниците и т.н., и т.н. Всичко това липсваше в “Хари Потър и прокълнатото дете” и липсата му се усещаше повече от всичко.

Книгата ме остави с усещането, че съм прочела нещо леко и приятно на тема… бащинство. Хари и компания бяха по-скоро встрани, взети бяха имената и историите им, но за съжаление пиесата дори не се приближава до продължение на поредицата на Роулинг.

Пламена Крумова

е на 25 и е завършила СУ „Климент Охридски”, специалност Журналистика. Интересува се от фотография, литература, култура, театър, музика.

Сподели тази публикация

Google+ Linkedin Reddit Tumblr+ @Email to