„Хари Потър и прокълнатото дете“ – продължение на любимата поредица или не съвсем?

01.09.2016
Заедно в час

harry-potter-cursed-child-2-0Няма да забравя деня, в който получих първата си книга от поредицата за Хари Потър. Различаваше се от всички детски книжки, които бях чела – беше завладяваща, от първите страници бях погълната от магическия свят и всичките му дребни чудеса и чудатости. Докато четях Хари Потър не се чувствах като дете, което чете детска книжка, а като участник в събитията. Потънах в света на момчето, което оцеля, а много години по-късно със сълзи на очите казах „Довиждане“. Не предполагах, че някога отново ще мога да приключенствам с Хари, Рон и Хърмаяни.

Докато не излезе „Хари Потър и прокълнатото дете“.

Преди да разкажа повече за книгата нека уточним няколко неща:

1. „Хари Потър и прокълнатото дете“ е пиеса.

2. Написана е от Джак Торн.

3. Първите две точки не са пренебрежими (за съжаление).

Действието в „Хари Потър и прокълнатото дете“ се развива 19 години след Битката при Хогуортс и започва със сцената от последния филм по Хари Потър. Хари, Джийни, Рон и Хърмаяни заедно качват децата си на Хогуортс експрес. Историята се концентрира върху по-малкия син на Хари и Джийни – Албус Северъс Потър, отрочето на Драко – Скорпиъс Малфой и неволите им в магическото училище.

Запретнете ръкави, извадете магическите си пръчки и повтаряйте след мен: „I solemnly swear that I am up to no good.”

Усещането, че съм в света на Хари Потър отново ме завладя и не ме остави до края. Изживях още едно (последно?) приключение с Хари. Историята беше емоционална – през повечето време ме разсмиваше, но присъстваха и онези моменти, в които ченето ми се гипсираше, а очите ми се насълзяваха. „Хари Потър и прокълнатото дете“ разкрива една непозната за читателите територия – въпреки че Хари израства без родители, темата за бащинството е само отчасти засегната в предишните книги от поредицата. Тук тя се развива чрез Хари, Драко и децата им. От едната страна е момчето, което израсна с образите на родителите си, изградени чрез спомените и думите на другите. Хари има много бащински фигури около себе си (Дъмбълдор, Хагрид, Сириъс, Лупин), но нито един от тях не успява да запълни празнината оставена от Лили и Джеймс. От другата страна е Драко – носещ на плещите си „доброто“ име на рода Малфой, с баща, който се намесва и контролира всеки един аспект на живота му.

Обаче…

IMG_3843„Хари Потър и прокълнатото дете“ може би е прекрасна пиеса, може би актьорите ще вдъхнат живот на образите си и ще оставят зрителите с прекрасни усещания. „Хари Потър и прокълнатото дете“ обаче не е добро продължение на поредицата. За някой свикнал със стила на Роулинг, с детайлното описание на всички магични елементи и плътната атмосфера, пиесата оставя много празнини. На първо място голяма част от емоциите на героите не се усещат чрез думите и действията им, а са написани черно на бяло с идеята да бъдат изиграни, а не прочетени. Може би поради тази причина често диалозите звучаха странни и непривични за персонажите. Тук ще спомена и че героите, които (с много малки изключения) бяха еднопластови. Персонажът и функцията на Рон се свеждаше до това да пуска по някоя шега от време на време и като цяло да се държи неадекватно.

Има и още нещо – да, Хари Потър е И за силната обич, която може да ни спаси от всичко и живее вечно в нас. Но това, което прави Хари Потър велика поредица, обичана от милиони фенове по целия свят, е магията. Драконите, заклинанията, чудатите магически предмети, странностите на магьосниците и т.н., и т.н. Всичко това липсваше в „Хари Потър и прокълнатото дете“ и липсата му се усещаше повече от всичко.

Книгата ме остави с усещането, че съм прочела нещо леко и приятно на тема… бащинство. Хари и компания бяха по-скоро встрани, взети бяха имената и историите им, но за съжаление пиесата дори не се приближава до продължение на поредицата на Роулинг.

Facebook share icon Twitter share icon Linkedin share icon
Стажанти на "Под Моста"„Прогонените гении на България”28.07.2016

Още от Под Моста

Емилия НайденоваИнтервю с Ейлиш ни Гуивна, автор на „Литературен обяд и други разкази“Литература