За бъдещето на театъра и публиката – публична театрална дискусия

Обзор на публичната театрална дискусия “(Р)еволюцията на театралната публика”

И тази година типичните спорове – кое трябва да празнуваме Хелоуин или Деня на будителите, не минаха без масови драми, най-вече в социалните мрежи. Този път освен всичко друго бяха намесени и (незнайно защо) кукерите. И както винаги, докато общественото внимание бива насочвано към подобни теми, други важни неща остават извън фокус.

На 1-ви ноември, от 19:00 часа в Народен театър „Иван Вазов” се проведе едно знаково събитие, обвързано с театралното изкуство. Става въпрос за публичната дискусия “(Р)еволюцията на театралната публика”, организирана от Нощ на театрите и явяваща се символично начало Нощта.

В събитието, минало под надслов „И утре ще има театър”, взеха участие, както значими имена от родната сцена като Владимир Карамазов, Христо Мутафчиев, така и режисьорът Галин Стоев. Освен тях, в обширните разговори бяха допуснати свободно и всички желаещи, които препълниха залата.

Още с встъпителното си слово относно начините, по които работят и се развиват театрите в чужбина, режисьорът Галин Стоев грабна публиката, която през цялото време беше затаила дъх като пред същинско представление. Още в самото начало беше поставена една от главните теми – театърът, разпокъсан между традиционното и нуждата от съвременни иновации, които да започнат да привличат повече и повече млада публика.

Гергана Иванова от рекламна агенция The Smarts продължи темата, като разказа за опита си с популяризирането на театралните постановки – нещо изключително важно в информационния век, в който всички живеем. PR специалистката обърна специално внимание на поколението Милениум и на това, че театърът има нужда от това да се адаптира към по-младите хора, за да спечели вниманието им. Според нея новото поколение има нужда не толкова от материалното, колкото от преживяването. Тя сподели, че тенденциите в днешно време за младите са да инвестират повече пари в пътешествия и интригуващи преживявания. Ето защо една от тезите и беше, че е нужно да се скъси дистанцията артист – зрител. Гергана запозна публиката с редица предложния, обвързани с начините, по които това може да се случи, така че младите да могат реално да се докоснат до иначе мистичния в миналото свят на театъра. Тук режисьорът Галин Стоев също се включи с примери от театрите на запад, които вече убедително вървят по този път.

Владимир Карамазов окончателно разби първоначалния лед с подробен разказ около турнетата си с колеги из страната. Артистът сподели за всички премеждия, през които е преминал заедно със съмишлениците си при популяризирането на играните постановки в отделните градове. Едно от важните неща, които Карамазов сподели е, че е нужен наистина постоянен и упорит труд отстрана на всички. Интересна беше аналогията, която артистът направи с чалгата и хората, които се занимават вече толкова много години с утвърждаването ѝ в България. Той сподели, че във всяко посетено място, дейците на поп-фолк културата са били винаги много по-напред и то именно заради това, че работят много над налагането ѝ. Според него радетелите на театъра би следвало да вземат точно този пример и да бъдат още и още активни за да може да се неутрализира влиянието на тази музика.

Друго интересно, което енигматичният мъж спомена, бе, че хората, занимаващи се с поп-фолк индустрията следят изключително активно модерните тенденции, така че да бъдат по-достъпни и по-лесно смилаеми. Артистът бе подкрепен от Галин Стоев, който сподели, че са нужни иновации в театъра, така че все повече хора да го чувстват близък не само като форма за забавление, но и като форма за духовно и интелектуално израстване, тъй като за разлика от чалгата, театърът може да предложи точно тези неща.

Христо Мутафчиев, макар и да не беше толкова многословен колкото колегите си, се включи достойно в дискусията, говорейки за театралната култура на хората у нас. Тема, която получи изключително развитие по-късно в разговорите в публиката. Едно от най-важните неща, които любимият на поколения българи, актьор сподели беше, че у нас публиката все още се насочва към дадено представление повече заради хората, които участват, отколкото заради друго, като например тематичната рамка на играната пиеса. 

Въпреки сериозните теми засегнати по-време на дискусията, атмосферата беше приятна и уютна. Затова допринасяха освен забавните истории, които участниците често споделяха, но и самата им готовност да попият всеки въпрос на публиката. Първи такъв зададе току-що завършило драматургия момиче, което сподели, че както на нея, така и на много други нейни познати, заинтересовани от театъра, им е все по-трудно да намират интригуващи постановки, на които да отидат, най-вече заради концептуалното еднообразие. Владимир Карамазов се съгласи напълно с думите ѝ споделяйки, че той също среща подробни затруднения при избор на пиеса в качеството си на посещаващ. Той сподели, че са нужни не само нови и свежи и идеи, но и специален подход към представяне, дори на нещо познато и известно на публиката. За радост на всички присъстващи, артистът разкри, че работи над изключително сериозна и провокираща мисълта пиеса, която съвсем скоро ще бъде представена.

Друго, което вълнуваше и публиката и главните участници беше, оказалата се така болезнена тема, за театралното управление. Тук, Христо Мутафчиев беше особено емоционален, а най-главният извод, до който бе достигнато е, че е време младите хора да вземат нещата в свои ръце. Според дискутиращите, родният театър има нужда от млада и свежа кръв. От нови идеи и енергия.

Кулминацията на вечерта бе достигнат по време на ожесточените разговори относно идеята театърът да бъде изучаван в училище. Мутафчиев сподели, че за жалост у нас има доста артисти, които с радост биха се съгласили да преподават на подрастващите и да ги просвещават в сценичното изкуство. Някои хора от публиката споделиха, че е възможно такъв предмет да роди негодувание у децата и да пробуди пасивен скептицизъм у тях, както често се случва с предметите като изобразително изкуство и музика. Галин Стоев отново впечатли с изкусното си ораторство, предлагайки да се разчупят моделите на преподаване, така че да са по-интерактивни за учениците. Според него децата биха имали повече интерес към театъра, ако той им се преподава от близки до субкултурата им личности, а след това от ерудирани професори, които да правят паралели в текстовете. Главната идея, която всички приветстваха, е да се направи мост между старото и новото, така че да могат да се включват достойно представителите и на двете страни, за да се достигне наистина до мащабна еволюция на театъра и той да започне да заема още по-съществена роля не само в живота, но и ежедневието на всеки човек.

Изумително беше как дистанцията – известни артисти и публика се беше стопила. Главните участници често разказваха комични истории с театралния живот, които разсейваха за момент появилата се тягостност. Толкова силна бе химията между всички в залата, че изглеждаше, че разговорите могат да продължат цяла вечер. Уви, времето свърши и след топлото сбогуване с обещание за нови бъдещи срещи в разговори за бъдещето на театъра, останах с приятното усещане, че наистина театърът има силно бъдеще. Особено след като се оказа, че първите прегради могат да бъдат стопени.

Финалните думи на Христо Мутафчиев бяха, че театър ще има, докато има и публика. Галин Стоев допълни – театър ще има, дори да изглежда, че няма да има. А аз, излизайки от залата започнах да чувствам още повече думите им за правилни. Защото смятам, че бъдещето, както на театъра, така и на всяка форма изкуство, е в диалога. Само диалогът, дори когато прераства в тежък спор, може да доведе до промяна. Той е динамичен, той, както самият театър се случва тук и сега. Без него ни очаква застой.

Делиян Маринов

е на 25 години и е дипломиран политолог. Интересува се най-много от литература, музика, кино и пътувания. Има издадени три фентъзи романа.

Сподели тази публикация

Google+ Linkedin Reddit Tumblr+ @Email to