“За да откриеш щастието, спри да го търсиш” – интервю с Майк Викинг

Когато излезе „Малък наръчник по хюга“  на Майк Викинг започнах да чета усилено за хюга – търсих различни книги, четях различни статии, наслаждавах се, че животът, който живея, е описван и дори си има название, дадено от датчаните. Получих „Малък наръчник по хюга“ като подарък за Коледа и с нея започнах новата 2017-а – в едно малко полско градче, увита в дебело одеяло и с чаша чай в ръка – започваше една прекрасна хюга година, а аз истински се възхищавах на автора на книгата – Майк Викинг, и не подозирах, че един ден ще имам възможност да му кажа всичко това на живо.

Майк Викинг е изпълнителен директор на Института за изследване на щастието в Копенхаген – колкото и да е странно за нас – да, съществува Институт за изследване на щастието. В работата си за по-доброто разбиране на това, което ни прави щастливи  и качеството на живот Викинг пътува из цял свят, за да открива и изследва тенденциите по отношение на жизнената удовлетвореност. Уютът на неговите книги се случва на български у нас, благодарение на издателска къща “Хермес”, а тази година по тяхна покана бестселъровият автор на „Малък наръчник по хюга“ пристигна в България, за да представи новата си книга „Малък наръчник по люка“ (изд. „Хермес“). Стотици читатели се срещнаха с Майк Викинг в София и Пловдив, а аз имах удоволствието да споделя половин час в истински люка разговор с него.

Под Моста: Разкажи ми малко повече за себе си – как започна да се занимаваш с предмета на твоите книги, как реши да изследваш и описваш щастието?

Майк Викинг: Мисля, че се случи заради две неща – преди 5-6 години започнах да забелязвам какво се случва по темата за щастието и политическите въпроси в световен мащаб, отношението на Европейския съюз и решенията, които взимат различните правителства – те започваха да споменават щастието все повече. Тази тема ми беше любопитна и си помислих – някой трябва да събере всичкото това знание на едно място, всички тези изследвания, които правим в Дания, и да ги покаже на света. И си казах – може би аз трябва да го направя. Знаех, че ще е рисковано, защото напусках добре платена и стабилна работа.

Но когато един от моите добри приятели и мой ментор, човек, когото взимах за пример, почина на 49 години, и моята майка също почина на 49 години преди няколко години, започнах да си мисля – какво ако живеем само до 49? Как ще прекараш живота си? Какво ще правиш, ако знаеш, че ще живееш само до 49? И тогава просто си помислих – искам да правя това; това нещо, за което отделям много енергия, нещо, за което изпитвам истинска страст и тогава просто напуснах. И започнах да правя това, което мислех, че е добра идея. Повече от 5 години от този момент все още си мисля, че това беше едно от най-добрите решения в живота ми.

ПМ: Не мислиш ли, че е твърде страшно да напуснеш работата си и да започнеш да правиш това, което наистина харесваш?

МВ: Мисля и мислех тогава. Но също мислех, че ще бъде дори по-страшно да не го направя. Смятам, че повечето от нещата, за които съжаляваме в живота си, идват от това, което не сме направили, от което сме се отказали. Не можех да спра тази мисъл в себе си, прекарах много безсънни нощи, обмисляйки различните страни и проучвания, които мога да включа, и това беше силен знак за мен, че именно това е, от което се интересувам, и затова трябва да се стремя към него.

ПМ: Откъде дойде любовта ти към разказването на истории? Твоите книги “Малък наръчник по Хюга” и “Малък наръчник по Люка” не са просто сбор от изследвания, но и добре разказни истории за живота.

МВ: Благодаря ти, толкова е хубаво, че го казваш. Мисля, че идва от това, че наистина влагам много страст в това нещата да бъдат обяснени; фактите, които виждам в проучванията, резултатите. И когато пиша, се опитвам да си представям, че стоя срещу някой като теб и си говорим за информацията, която имаме от изследванията, обсъждаме резултатите. Наистина си представям, че вечеряме и се опитвам да разгледам как мога да направя този разговор интересен и увлекателен за читателите.

ПМ: Кои са простичките удоволствия в твоя живот?

МВ: Точно в момента мисля, че това са пътуванията, защото пътувам наистина много – пътувам веднъж в седмицата. За мен това е възможност да откривам удоволствието и стремежа, които имам, на едно място. Сега моят работен ден не е от 9 до 6, но е нещо повече – този разговор е наистина приятен, но работа ли е това? Не е истинска работа, защото наистина се наслаждавам, но в същото време си говорим за моите книги и изследванията.

За мен пътуването е начин да опознавам света, да го преживявам по нов начин заедно с хората, които срещам и с които си говорим за нещата, които са наистина значими за мен, и освен това е възможност да видя и тяхната гледна точка по въпросите, които се опитвам да разреша, докато прекарваме времето си в приятен обяд или вечеря.

ПМ: Какво знаеш за нашата страна и как реши да дойдеш всъщност?

МВ: Бях поканен от моите издатели тук. Знам доста малко за България, това е първият ми път в страната. Разбира се, проверих в Google как е оценена България според изследванията, как се развива. Нещата не са толкова добре, ако сравняваме с абсолютния максимум на благосъстояние в различните страни. Но съм щастлив да видя, че България е номер 3 по отношение на това колко се е подобрило състоянието на щастие в последните десет години. Така че може да сте назад в класацията по щастие, но това, че има развитие е много добър знак.

ПМ: Кой е твоят номер 1 съвет за щастлив живот?

МВ: Има две стратегии, за да бъдеш щастлив – защото това, което виждаме независимо дали си в България, Дания или друга страна, е, че един от основните фактори за това дали хората са щастливи, са взаимоотношенията между тях. Така че първият начин да бъдем щастливи, е да се фокусираме върху отношенята си с другите хора. Но това също е един доста досаден съвет, защото всички знаем колко са важни отношенията.

Така че вторият съвет е да забравите за щастието – забравете за преследването на щастието и вместо това си създавайте щастие чрез фокусиране върху това, което ви носи истинска удовлетвореност, намерете своята цел и посоката към щастието ще дойде от нея. Когато се фокусирате върху това, което наистина обичате, щастието ще дойде естествено. Направете градина със съседите си, изчетете цялата класика на света, правете това, което е важно за вас, и тогава щастието ще дойде като естествен резултат от вашите усилия. Вместо да тичате след щастието, тичайте след други цели, които ви носят смисъл – това ни свързва естествено с други хора и ни дава усещане за смисъл.

ПМ: Как успяваш да отделиш време за писане?

МВ: Излизам от офиса – това е всичко. В ежедневната си работа в офиса имам много колеги, въпроси, които искам да разреша, телефонни обаждания, изследвания и трябва да си намеря време между всичко това, когато не съм прекъсван и мога да се отдам на този въображаем разговор с читателя, за който говорих. Понякога работя от вкъщи – до дома ми има голяма библиотека, която работи до късно, така че честичко отивам там, свалям си обувките, чувствам се комфортно. Тогава мога да пиша. Имам нужда от именно това време, в което да остана на саме със себе си и да не се чувствам припрян от задачи – просто да си дам време. Мисля, че това е най-трудната задача понякога.

ПМ: Коя е любимата ти детска книга?

МВ: Мисля, че са много. Като дете четях наистина много. Но мисля, че бих казал “Мечо Пух” – една наистина чудесна, забавна и пълна с мъдрости книга дори за възрастни. Много обичах да чета и Дейвид Крокет, бях голям фен на Доналд Дък и четях комикси за забавление. Разбира се и приказките на Ханс Кристиан Андресен – те са нещо, с което израства човек в Дания, а вероятно дори и ти, макар че те са доста драматични на моменти и са подходящи за по-пораснали деца.

В момента също чета доста детска литература, защото се опитвам да уча френски и испански. А именно така съм научил и датски – благодарение на детските книги. Сега чета комиксите за Тин-Тин на френски, които също са страхотни. Обмислям да си взема и Хари Потър на испански, защото не съм чел книгите, но съм сигурен, че са страхотни (смее се).

ПМ: Какво е мнението ти за електронните и хартиените книги?

МВ: Мисля, че и за електронните, и за хартиените книги можем да кажем много добри неща – електронните книги са страхотни, когато пътуваш, защото буквално носиш цяла библиотека със себе си. Но аз съм старомоден – обичам хартиените издания, знам колко е трудно понякога да ги носиш със себе си, но наистина ми доставя удоволствие. Имам много книги у дома и когато съм на гости при приятели обичам да разглеждам тяхната библиотека, интересно ми е какво обичат да четат, а това е нещо, което не можеш да направиш, ако четеш само от електронен четец.

ПМ: Значи все пак мислиш, че бъдещето на книгите е все още тук, в книжното тяло?

МВ: Мисля, че да. Наистина е страхотно, когато говоря с моите международни издатели и те ми разказват, че интересът към книгите нараства. Книжният пазар се увеличава и все повече деца четат. Разбира се, хората имат различни развлечения, но мисля, че книгите ще останат.

ПМ: Какво прави книгите ти толкова открояващи се?

МВ: За хюга например има 9 други книги, които разказват за това – моята ги надминава по продажби 8 пъти. Мисля, че това, на което откликват читателите толкова добре, е комбинацията от наука и чувство за хумор. Също и това, че книгите са разговор с читателя работи добре по отношение на създаването на интересен диалог за читателя. Но мисля и че изследователската част е много важна. Така че бих казал – основата на моите книги са изследванията и данните, комбинирани с емоции.

ПМ: Какви са бъдещите ти планове? Планираш ли нова книга?

МВ: Да, но вероятно през следващата година. Виждам, че има една естествена страна на моите книги, защото искам да правя проучванията, но също и да включа тези разговори, които осъществявам покрай тях. Книгите са страхотен начин да достигнеш до голяма аудитория и това е нещо, което ще продължа да правя, защото ми доставя наистина голямо удоволствие. Чувството да седнеш пред белия лист и да създадеш нещо е невероятно.

ПМ: Как публикуването на първата ти книга промени живота ти?

МВ: Мисля, че ми помогна да открия своя глас. Писал съм и преди, но особено с “Малък наръчник по люка” това усещане бе наистина успешно и мисля, че в предишните си книги не успях да си позволя да бъда голяма част от тях – всичко бе много по-научно. Мисля, че първата ми книга ме научи да вярвам на гласа си и да разкрия на читателите този, който съм. Мисля, че ми даде увереност, че начинът, по който пиша, наистина се приема добре, и разбира се ми даде възможност да говоря на голяма група от хора за това, в което наистина вярвам. Също така помогна на Институа по изследване на щастието, защото заради книгата получихме голям отзвук и това ни помогна да създадем много и различни проекти.

ПМ: Какво би казал на нашите читатели?

МВ: Искам да им благодаря, защото е наистина страхотно как се приема книгата и всъщност нито една от тези книги не би съществувала без моите читатели. Читателите са тези, които са в ума ми, когато пиша, така че те ми помагат да го правя.

Емилия Найденова

е на 25 и е завършила специалност Българска филология в СУ „Свети Климент Охридски”. Интересува се от литература, култура, театър. Зад името й стои автор на две стихосбирки, млад мечтател, събирач на истории. Обожава да чете и пише поезия. Извън сайта работи като уеб мастър и учител по английски на малки деца.

Сподели тази публикация

Google+ Linkedin Reddit Tumblr+ @Email to