Защо младите бягат от България и струва ли си? (две мнения, двете страни на монетата)

14.06.2013

studentski_grad
Едно момче на 19 години, което от това лято си заминава:

Най-сетне. Скоро завършвам и ще се махна от тази задънена държава и задънения живот в нея.  Ще отида на запад. Може би в Германия, а защо не и във Великобритания, ако стигнат парите? Важното е да напусна България.

Вижте още: Защо София е толкова „прекрасна“?

Питат ме „Добре, защо толкова много искаш да отидеш навън?“. Чудя се откъде да започна…

Омръзна ми да живея в държава на политически и икономически хаос. Какво прави държавата, за да ме накара да остана, какво ми дава, за да й дам аз? Създава ми условия да завърша висше образование и после да бачкам за 400 лв. в Макдоналдс? Това определено прави, но не това ми трябва.
12-10-03-40789_1

Ще отида в университет с хубава и модерна база, не като нашите морално остарели монолити от соц-а.

Ще ми преподават професори, които наистина ще се вълнуват от моето развитие и моето мнение, ще ме третират като равен.

Колегите ми ще се интересуват от  собственото си образование. Писна ми да бъда осмиван заради любопитството си и дразнен за успехите си. Навън няма да съм заобиколен от хора, чийто спектър от мисли са ограничени до „Как да препиша?“ и „Къде ще се напия този уикенд?“. Навън са ерудирани, заинтересовани, политически ангажирани.

Не че при нас няма такива. Има, нали и аз се стремя да съм такъв. Аз и още няколко мои приятели. Има, но сме стряскащо малко, и сме потискани от останалите. Не само останалите ученици, ами като цяло останалите хора. Трудно е да се захванеш с нещо, трудно е даже да намериш с какво – две инициативи на кръст в училище, още толкова в общината, а за някои от тях дори няма как да разбереш. Трудно, но се оказа ценно за бъдещото кандидатстване – всеки извънучилищен опит, всяко участие на състезание или европейска програма ме извежда една стъпка пред останалите кандидати. А веднъж отида ли – тогава ще мога да се включа към каквото ми хрумне, и това ще бъде нормата, не изключението. Самата мисъл за бъдещото ми обкръжение ме мотивира.
010933472

Може би не трябва да съм толкова суров към мнозинството от мои връстници. Много семейства едва свързват двата края – това не са условия, в които един човек решава да разшири хоризонтите си или да поработи над образованието си, не и с българската перспектива да стои безработен. Оттатък, обаче, такива притеснения нямат. Уредеността на държавата им и спокойствието за утрешния ден ги предразполага към други търсения. Нашите бачкат, а ние с Боби работим по себе си, както се пееше в известната песен.

Работим по себе си и четем, творим, питаме, търсим. Полагаме основите за бъдещия успех, ако искате лозунг.

Та и аз на това се надявам, да успея. Не да успея като вадя 2000 евро заплата (не ги връщам, де), ами да стана завършена личност, с натрупан опит, знание, разум. Като другите – там, на запад.
Едно момче на 21 години, което си замина преди 2 години:

Продължава на следващата страница

1|2Next page sign

Facebook share icon Twitter share icon Linkedin share icon

Емилия ИлиеваАбонаментните кутии – да (си) подариш доза месечно вълнение07.09.2020

Още от Под Моста

Деница Димитрова„Любовникът от Zanziбар“ или когато щастието е по-близо, отколкото си мислимТеатър