Животът ми като смърт – биография на Малката Смърт

Трудно е да си тийнейджър. Особено ако баща ти е един от най-известните, но и крайно недолюбвани хора в света, заради своята империя. Тежестта да вървиш по неговите стъпки и да си достоен син лежи на плещите ти, а стотици зорки очи те следят да не би да кривнеш от правия път. Още по-сложно става, ако баща ти е не друг, а Негово Величество Смъртта.

Най-новият роман на издателство „Ентусиаст“ е добра доза черен хумор за протяжните есенни дни. Това е биографията на Малката смърт – синът на Смъртта, който се противопоставя на закостенелите разбирания на баща си за тази институция. Неговото желание е човечеството най-сетне да има възможност да види един нов имидж на умирането – да се разбули мрачният ореол, който обгръща тази професия.

„Животът ми като смърт“ ни дава един комедийно различен поглед. Господин Смърт има своите хобита – да свири на блокфлейта; страхове – да ходи на зъболекар; обсесии – ваниловият аромат. Смъртта даже си има домашен любимец – котката Мяуци, която не е 100% котка. Но най-важното Тоди, както го наричат (der Tod нем. – смърт) има приятели;
Дъщерята на Дявола – малката Луцифа, която обича кафе и пожари. Лодкарят Харон, който страда от косопад и от липсата на ладията си, но намира сили да наставлява Малката Смърт доста по-добре от собствения му баща.

Когато поемем на път, ние всички носим една раница, пълна с истории. Нашият живот. Не ти трябва да знаеш съдържанието на другите, достатъчно е да осъзнаеш, че всеки, без изключение, има своята раница. И всички те са уникални; дори и да са малки като троха, заслужават уважение. Само тази мисъл ще съхрани респекта, любопитството и разбирането за твоя свят.

„Животът ми като Смърт“ е разпускаща черна комедия, без претенции за оригиналност, която най-вероятно ще прочетете за един следобед. Но между приключенията на Смъртта в света на живите се натъкваме на няколко негови заключения, върху които си струва да се замислим.

„Все по-често се питам защо хората правят толкова много за тялото си, а за душата си толкова малко.”
„Очарователно – колкото повече време прекарвам с хората, толкова по-нормално ми се струва да съм Смърт.“
„И за първи път разбирам, че за истинското щастие на хората времето изобщо няма значение, а само изкуството да се наслаждаваш безметежно на момента.“

Реалната личност, която стои зад написването на романа не е разкрита на читателя. Смъртта предпочита да остане в сянка под своята черна качулка и коса в ръка. Романът се издава от издателство „Ентусиаст“ в превод от Татяна Жилова, а корицата, дело на Стоян Атанасов от Kontur Creative, е грабваща окото.

Елис Eмин

на 21 години, студент по “Журналистика” в Софийския университет. Най-важното нещо в живота и са книгите и именно затова, след стажа си при нас, се превърна в най-сериозния ни автор за всичко свързано с литература.

Сподели тази публикация

Google+ Linkedin Reddit Tumblr+ @Email to