Боб Марли

През юли 1977 г. диагностицират Боб Марли с вид злокачествен меланом, разположен под нокът на пръст на крака. Противно на градската легенда, че това поражение е предизвикано от контузия по време на футболен мач по-рано същата година, всъщност е симптом за вече съществуващ рак.

Прочутият реге изпълнител не се съгласява с препоръките на докторите да ампутират пръста му, тъй като това би възпрепятствало до голяма степен сценичните му изяви, и преди всичко влиза в разрез със силните му религиозни убеждения. Независимо от болестта, Боб Марли продължава да следва плана на концертите си, като дори е в процес пo подготовка на световно турне през 1980 г.

Бързо след това здравето на Марли се влошава драстично, поради бързото разпространение на рака, засягащ цялото му тяло. Планираното турне е отменено и певецът е приет в Баварска клиника на Джоузеф Иселс, където Марли получава терапия, базирана главно на избягването на конкретни храни, напитки и други субстанции. След осем месеца безуспешна борба с болестта, реге изпълнителят заминава за Ямайка, но така и не я достига. По време на полета състоянието му е с критични показатели, самолетът каца в Маями, Флорида, където незабавно е настанен в болница под лекарско наблюдение.

На 11 май 1981 г. година музикантът умира от разсейки на болестта, обхванали белите дробове и мозъка. Преди настъпването на леталния край, Боб Марли изрича своето последно послание към света, макар и изречено пред сина му – Зиги: „Парите не могат да купят живот“.

Отново ставаме свидетели как последното откровение на човек е огледален образ на ценностите, същността и възгледите, ръководещи решенията му и оформящи мирогледа на индивида в земния му път.

Салвадор Дали

Макар последната публична проява на Салвадор Дали да не е непосредствено преди смъртта му, именно то остава в историята като знаменито прощално слово на великия сюрреалист.

През ноември 1988 г. Дали е приет в болница, поради сърдечна недостатъчност, като преди това има имплатиран пейсмейкър. На 5 декември същата година е посетен от краля на Испания Хуан Карлос, който споделя, че винаги е бил негов огромен почитател. Навярно в знак на благодарност испанският художник му подарява картината ‘Head of Europe’, която впоследствие се оказва последният труд на каталунския творец.

Художникът прави последната си публична изява в началото на януари, 1989 г. в Театъра – Музей Дали (ситуиран в неговия роден град – Фигерес, Каталуния). Немощното му състояние е причината да се срещне с пресата в инвалидна количка, но деликатното му състояние не повлиява на самочувствието и духа на Дали, за което можем да съдим по изявлението му: „Гениите нямаме право да умрем, защото сме необходими за прогреса на човечеството. Да живее кралят. Да живее Испания. Да живее Каталуния.“

На 23 януари, 1989 г. Салвадор Дали умира на 84-годишна възраст, докато се наслаждава на запис на любимaта си опера „Тристан и Изолда“.

И някак в предсмъртните слова на един революционер, един музикант и един художник откриваме нещо общо. Оказва се, че в тях е въплътен повече отвсякога животът. Онази искра, която разгаря пламъка на съзнанието. Онзи огън, който дава тласък на висшите идеали и стремежа за себеизразяване. Онзи пожар, който надживява смъртта на човешкия индивид, не за друго, а защото продължава да гори и да хвърля светлина върху чужди борби, възгледи и мечти на незнайни още за света творци. И в този момент на топлината на словото и живота се оказват истинските победители в борбата с безмълвието и смъртта.

1|2