Предсмъртните слова на велики личности, които вечно ще помним

Последните думи на велики личности на нашето време

Смъртта е парадоксално табу.

Такава е заради живия ни интерес към нея, който, противно на очакването, прераства в мъртвешко мълчание, към което сами се обръщаме за подкрепа, опрем ли се до темата за студената безмълвна гостенка.

Но затова пък понякога откриваме неизрeчените думи не в разговора, а из безкрая на писменото слово. Това ни кара да се обърнем към дебелите корици, дремещи в очакване да напуснат прашните рафтове на забравата и да бъдат отново поети в ръце. Да заживеят и те.

А някъде там, сред неизброимите страници, родени изпод перото на многобройни създатели на слово, се нарежда сър Тери Пратчет. Именно в неговите мисловни потоци, излети на хартия, откриваме една от истините за срещата с края или може би срещата с никому непознатото начало. Отстъпваме от догадките какво е отвъд, за да погледнем нещата право в очите –

„Твърди се, че животът на човек преминава на лента пред очите му преди да умре. Това е вярно. Нарича се Живот.”

Макар нежеланието ни да говорим за смъртта и напук на логическата мисъл, продължаваме да строим кули от слонова кост, в която живеят странните ни романтични представи за нейната тайнственост. Този своеобразен дом на илюзии е царството на хипотезите, като неслучайно сред тях на почит е митът за дълбоките прозрения, осенили великите умове на историята в последните им минути земен път.

Това неминуемо ни подканва да отправим взор към три от най-основополагащите личности, променили до голяма степен устоите на човечеството.

Ернесто „Че“ Гевара

Снимка: Wikipedia

Утрото на 9 октомври 1967 год., президентът на Боливия Рене Бариентос Ортуньо дава заповед заловеният по-рано Гевара да бъде убит. Тази инициатива е подкрепена и от Феликс Родригес, агент на ЦРУ, който независимо от желанието на правителството на САЩ да остави Че Гевара жив, за да бъде разпитан в Панама, задейства процедурата по екзекуцията.

Доброволецът, пожелал да се превърне в палач на знаменития революционер, е Марио Теран – боливийски сержант от армията, който търси отплата за смъртта на трима свои приятели, убити в престрелка с партизанския отряд на Че.

Около 30 минути преди Гевара да бъде убит, Феликс Родригес прави опити да проведе разпит, с цел установяването на местонахождението на други борци от отряда, но Че остава непреклонен и отговаря само с мълчание. С огнестрелна рана в крака, нанесена при залавянето му, той е изправен на крака от Родригес и няколко боливийски войници, за да се „увековечи“ момента в снимка, мигове преди Че Гевара да разбере, че го очаква екзекуция.

Запитан от един от охраняващите го войниците дали размишлява върху своето собствено безсмъртие, прочутият бунтовник отвръща: „Не. Мисля за безсмъртието на революцията“. Няколко минути по-късно сержант Теран влиза в колибата, в която държат Че, в която сержантът е посрещнат с последните думи: „Знам, че си дошъл да ме убиеш. Стреляй, страхливецо! Ще убиеш само човек!“

Теран стреля. Не веднъж. Гевара е прострелян общо девет пъти – пет пъти в краката, в дясното рамо и ръката, веднъж в гърдите, и накрая в гърлото.

Последните думи на революционера Ернесто Че Гевара остават като отражение на неговия бунтовнически дух. А ореолът на историческото противоречие позволява да го видим както като обичания и почитан герой, така и като отричания и мразен от опозиционно мислещите.

Продължава на следващата страница

Страници 1 2

Емилия Илиева

е студент по журналистика в Софийски университет “Св. Климент Охридски”. Интересува се от европейско кино, пътешествия, музика и кулинария. Мечтае да издаде стихосбирка за деца.

Сподели тази публикация

Google+ Linkedin Reddit Tumblr+ @Email to