За училището като вдъхновение с Христо Младенов от „Заедно в час“

Христо Младенов е учител по английски език в училището в Горна Малина за първа година, а освен да ги мотивира да опознават езика, той е и вдъхновение за учениците. Христо завършва психология в СУ „Св. Климент Охридски“ и се обучава по програма “Еразъм” във Варшавския университет, Полша. И преди „Заедно в час“ стремежът да помага и това, което прави да е значимо за някого го води към изборите му за работа – бил е фасилитатор на дейности с деца и тийнейджъри бежанци, а през 2015/2016 година живее и работи в Словения, където е част по програмата Европейска доброволческа служба.

Христо обича да пътешества, да пътува на стоп, да кара колело, да доброволства, да чете книги. Това, което го мотивира да участва в „Заедно в час“, е шансът да работи с ученици, да ги вдъхновява да се учат на умения и знания, да разберат, че светът не приключва с малкото населено място, в което живеят. И да ги окуражава да работят върху мечтите си.

Под Моста: Разкажи ни повече за себе си – с какво се занимаваше преди да бъдеш учител? Какви пътища те доведоха до “Заедно в час”?

Христо Младенов: Аз съм Христо от Поморие. Завършил съм Психология в Софийски университет и след това учих магистратура “Трудова и организационна психология”. Идеята да бъда учител се зароди още може би преди 4-5 години. Още тогава разбрах за “Заедно в час” и изключително много ми харесаха и мисията, и визията на програмата за това как всяко дете трябва да има равен достъп до качествено образование. За мен наистина няма значение кой от къде е, какъв е етническият му произход, социалният статус – всеки един от нас трябва да получава добро образование.

Като доброволец в един младежки център в Словения правих различни уъркшопи и организирах разнообразни занятия, и това според мен доста ми помогна да придобия увереност и компетенция.

В момента преподавам английски на ученици от осми до дванадесети клас и малко психология, и се чувствам много добре в училище.

ПМ: Значи твоите ученици са в тези години, в които хем им е интересно да откриват света, хем непрекъснато отлагат, защото мислят, че имат много време за всичко. Ти как успяваш да ги мотивираш?

ХМ: С мотивацията наистина е много трудно, защото точно в тази възраст децата се бунтуват изключително много. Мотивирам ги, като се опитвам да им докажа, че езикът винаги ще им трябва във всяка една ситуация било то за работа, за да се срещнат с непознати хора, за да пътуват и опознават света. Всеки час се опитвам да им покажа колко е ключово да разбират и да могат да говорят английски език.

ПМ: Ти си пътувал доста – разказваш ли им за местенцата, които посещаваш?

ХМ: Да, още в началото, като се представях кой съм и какво съм правил, и след това, когато сме имали свободно време в междучастието, винаги съм им говорил за тези възможности и винаги съм им казвал колко е важно човек да пътува и да може да разширява мирогледа си и да се обогатява.

ПМ: Работил си с деца и тийнейджъри бежанци – какво е това, което те провокира да се включваш в такива дейности?

ХМ: Когато се върнах от Словения бях в процес на търсене на работа и си казах, че искам да правя нещо, което има смисъл и има кауза. Идеята за работата с бежанци се беше заформила в главата ми, не беше нещо конкретно. Но видях, че от една организация търсят фасилитатори – хора, които да предлагат дейности за деца и тийнейджъри, търсещи закрила, затова реших, че би било много хубаво да работя нещо, с което наистина помагам.

ПМ: Какво е отношението на другите учители и на родителите към толкова млад учител като теб?

ХМ: Бих казал, че отношението е много добро. Смея да твърдя, че колегите ми ме приемат и се разбираме с всички тях много добре. Винаги търся съвет, ако имам някакъв проблем с ученик от даден клас, винаги търся съдействие, защото те са хора с много повече опит и наистина могат да помогнат.

За родителите в началото може би е странно, че съм млад учител, който все пак има високи очаквания и изисквания към децата. Но тези, с които съм се срещал, са имали изключително добро отношение.

Тук училището наистина е страхотно, още когато избирах, където да преподавам, говорих с различни колеги от програмата и те ми разказваха страхотни неща. Директорът е прекрасен човек, който много ни помага и подкрепя, и той е главният виновник да се случват такива хубави неща тук.

ПМ: Къде откриваш своето вдъхновение?

ХМ: Моето вдъхновение го откривам в разговорите с децата, в това, което се случва в класната стая и в разговорите с колеги.

ПМ: Разкажи ни история от училище, която никога няма да забравиш.

ХМ: Аз никога не съм си представял, че учителската професия е толкова динамична и че всеки ден е различен от предходния, дори всеки час е по-различен от предходния. Може би ще прозвучи клиширано, но за мен силна история е всяка ситуация, в която видя мой ученик, който среща затруднения, предизвикателства с материала, да се старае наистина.