Образование

За какво бъдеще готвим учениците?

24.02.2020

Смисълът на образованието е да даде пространство на децата да тренират за живота

Светът се променя с всяка секунда и дори не можем да си представим какво бъдеще очаква нашите деца. За това какво могат да направят учителите и училището разговаряме с Радостина Бойчева, възпитаник на програма „Заедно в час“ и специалист „Регионално развитие“. Радостина е основно движещо лице в „Приключението“ – лидерска програма за ученици, която е създадена от възпитаници на програмата.

Ако искаш да си част от подготовката на учениците за бъдещето, кандидатствай за Заедно в час!  

Емилия Найденова: Струва ми се, че образованието е почти еднакво толкова години, а светът се променя. Какви умения са нужни да възпитаме у децата за един свят, с който дори ние не сме запознати?

Радостина Бойчева: Ако си помислим какво искаме от нашите деца и образователната система днес, то е да излязат оттам самостоятелни, образовани, добри и възпитани хора, които са щастливи от това, което правят. Те трябва да са отговорни не само за себе си, но и за света покрай тях, чувствителни за предизвикателствата и привилегиите, които другите нямат.

Да поемаш отговорност означава да си даваш сметка какво зависи от теб и какво трябва да промениш.

Това е моята представа за образованието – да подготвя активни мислещи граждани.

Образованието не е статично – просто разговорът, който водим публично не слага светлина върху усилията, които полагат много учители и училища. Страхотно е, че в последните години се раздвижваме в тази посока. В момента министерство на образованието слага много сериозен акцент върху работата за развитие на компетентности у децата, които са точно уменията за успех.

Функционалната грамотност е ключова за придобиването на умения – ако не разбираш света покрай теб и информацията, която получаваш за него, ако не можеш да я обработваш и използваш, това те прави не конкурентен на пазара на труда – ограничава света и възможностите за собствения ти живот.

Радост с ученици, учители и екипът на „Заедно в час“ по време на глобалната конференция на Teach For All в България през 2016 г. 

Да, имаме нужда да мислим все повече за това как създаваме преживявания на децата в училище, които да ги подготвят за реалния живот. Първата стъпка е да си представим много ясно какво искаме да постигнем. Когато си кажа – искам всички мои деца да могат да работят в екип и опиша как изглежда това (децата са положителни един към друг, отчитат времето, което имат за работа, представят си крайната цел, разпределят си ролите и задачите), вече знам, че поне веднъж седмично децата ще работят по групи. Но освен това ще спираме след това да обсъждаме как мина тази работа по групи, придържахме ли се към плана си, какво ни помогна и какво ни спря да постигнем целите си, а също и какво е важно всеки от нас да направи с намерение следващия път, когато работи в екип..

Всичко това стъпва на цикъла на Колб, който е процесът, чрез който учим и развиваме умения си. И наистина е много просто – имаш някакво намерение, поставяш си цел, планираш я, правиш стъпки към нея, спираш, за да погледнеш има ли резултат, кое и защо дава резултат (т.нар.рефлексия), адаптираш плана, правиш нови стъпки, и пак – спираш, осмисляш, адаптираш.

Когато подкрепяме децата да правят неща с намерения, с ясното разбиране защо това е важно и след това спират да ги осмислят,  развиваме и чувствителността им към важните неща и техните умения.

И тук големият въпрос е как избираме кои умения да развиваме у децата?

Точно към този въпрос исках да тръгнем – в системата в училище начинът, по който оценяваме уменията на децата, е еднакъв. Но как те да открият силните си страни и каква е ролята на учителя тук?

Аз мисля, че е много важно за каквито и промени да говорим – на личностно ниво, национално или на друг вид система, да знаем, че имаме активи, с които разполагаме. И ако не стъпваме на тях, рискуваме бързо да бърнаутнем и да изпаднем в чувство на безпомощност.

Това да знаем силните си страни ни помага да сме упорити по пътя на преодоляване на предизвикателствата.

Как избираме кои умения да развиваме? Има различни философии и за това. Можем да мислим на индивидуално ниво ученик как той или тя да доразвие силните си страни. От друга страна можем да мислим кои са тези бариери в момента, тези компетентности, знания, нагласи, които това дете няма и ако развие ще му бъде по-лесно да се справя с предизвикателствата.

Смисълът е, че учим децата на умения, които ние намираме за важни, общността намира за важни или то самото. Когато поставяме такива цели за развиване на умения, ако е намесен учител или родител, той носи със себе си собствената си представа за света и собствения си път. В различните общности има различни ценности, които обикновено водят до избора на приоритетните умения.

Радост по време на обучение с директори на училища партньори на „Заедно в час“

Умения не се развиват изолирано. Функционална грамотност не се развива изолирано. Голяма част от уменията, нагласите за успех се развиват в мрежа. И най-простият пример за това е, ако искаме от едно дете, което има да наваксва в своята емоционална грамотност, да започне да работи за нея, това включва и много упоритост и умения да партнираш, и осъзнатост за това полагаш ли усилия в момента или само отхвърляш оперативна работа. И учителят в тези случаи ще види кои са уменията, които ще създадат стълбичката, която ще подкрепи детето по пътя към желаното умение.

Как развивате тяхната толерантност и способност да общуват с различни хора и култури? В бъдеще и днес дори вече светът е толкова слят, че е важно да уважаваме всеки.

Има много аспекти на това, което наричаме толерантност. Вчера се върнахме от Крумовград, където нашите очаквания бяха, че има много затворени общности, а видяхме нещо тотално различно. Важно е да имаме предвид, че нашето разбиране за разбирателство, е само един вид. Моите ученици, които живееха на 10 минути от центъра на София, бяха много по-скептични към други хора с каквито и да е признаци за различност, отколкото много деца, които срещам в малките населени места. Важно е какъв е разговорът в общността за това да си различен, това ценност ли е, право ли е или повод за това да те е страх.

Обикновено, когато развиваме толерантност и приемане, е важно това, че всички сме много различни и уникални, и е от значение да откриваме своите силни страни и да работим за тях заедно. Всеки учител планира кои са посланията, които иска да изпраща на децата. В моята класна стая едно от нещата, за които сме говорили е това, че стойността на всеки се крие в неговата уникалност. Независимо под каква форма си представя учителят или родителят развиването на толерантност като нагласа, тези умения не се развиват с говорене, а с правене в реална ситуация и от осмислянето.

Учим не от преживяването, а от осмислянето.

И ако децата нямат спирки, на които да си дадат сметка какво се случи току-що, ние работим механично и се ядосваме един на друг. Когато правиш промяна, е много важно да знаеш защо, кога ще спираш да преживяваш успеха, за да мога да захранваш своята увереност и чувство за удовлетворение, и това е легитимен начин и в психологията за промяна на поведение.

Как провокирате децата да учат и извън училище?

Всяка среда може да бъде инструмент за учене. Всеки учител дава най-доброто от себе си, за да създаде възможно най-добрата среда за своите ученици. Всички искаме най-доброто за децата. Дали ще планира посещение на музей с предварителна подготовка или клуб след училище, изнесен час, екскурзия, в която има целенасочено планирано преживяване – нюансът е децата знаят ли, че развиват умения по този начин, дават ли си сметка кои са поведенията, които им помагат да развият това умение, и имат ли пространство да спрат да осмислят.

Радост с учители по време на регионално събитие за споделяне на добри практики в обл. Ловеч.

В бъдеще ще е все по-нужно да взимаме креативни решения. Особено с неограничения достъп до всякакъв вид информация, но в реална среда ще бъдат най-нужни именно тези креативни умения. Как учим учениците да бъдат креативни?

В PISA (международното изследване за развитие на децата) по време на следващото измерване ще мерят именно креативността. Важно е да си даваме сметка, че PISA e само една възможна отправна точка и огледало, но обективно огледало. Дали, за да развиваме креативност или друго умение е много важно да уточним какво имаме предвид. В научната литература за всички умения на успех има различни концепции за това кои поведения се съдържат в тях.

Ти даде пример с креативността с креативно решение на проблем, което по моите разбирания на това, което казваш, означава как, стъпвайки на собствения си опит, разбираме проблема, така че да намерим максимално оптимално и ефективно решение. Дори само да се разберем какво имаме предвид под конкретното умение е процес, който може да бъде започнат и да се разбира на ниво класна стая, на ниво училище или на ниво система.  И дефиницията за конкретно умение да е такава, каквато служи на учителя или системата, не непременно „по учебник“. Важното е да ни е полезна. Да ни дава яснота към какво се стремим.

Какво означават всички тези опити да подготвим децата за света навън за ролята на учителя?

Това зависи от самия учител и какви са неговите ценности и отговорности. Моята представа е, че трябва да създаде пространство за ученика да осъзнае собствените си способности и умения, собственото си място и важност в света, и да развие тази увереност, че може всичко, че добавя ценност в неговия свят. Най-важното е, че нашите деца няма да живеят в свят, който някой друг ще създаде за тях – ще има, разбира се, предишни истории, но те също създават този свят. Трябва да си дадем сметка какви деца искаме да създават бъдещето, с какви ценности, с какви цели и умения – да се поздравят за напредъка, или да се фокусират върху провалите и просто да говорят за тях. В моята класна стая едно от основните послания беше – няма провал, има само учене.

Първата стъпка да помогнем на учениците е да си дадем сметка подготвяме ли ги за свят с толкова много неизвестни. Едно е сигурно – ние не знам към какви професии ще се насочат децата днес и с какви стремежи, ценности и вярвания. Знаем само, че всичко ново ще включва взаимоотношения. И най-доброто, което можем да направим, е да научим децата как да третират себе си, собствените си провали и успехи, и как да се държат с другите, така че да си създават здравословна, безопасна, щастлива среда, в която всички да се развиват.

Facebook share icon Twitter share icon Linkedin share icon
Емилия НайденоваМариян Иванов, учител от „Заедно в час“ – за щастието да си учител21.03.2019

Още от Под Моста

Анна-Мария ПоповаУчилищата на бъдещето – с мисъл за устойчиво развитиеОбразование