„47 Ронини” – талантливи актьори и хубав завършек

29.12.2013

47_Screensaver
„47 Ронини” е холивудска адаптация на класическа японска легенда. И когато казвам „холивудска”, наистина го имам предвид. Пищни компютърни изображения, зрелищни батални сцени, пъстър дизайн и костюми съпътстват реализацията на митичната история от фолклора на Страната на изгряващото слънце. Тя разказва за 47 самураи, останали без господар, след като управителят на родната им провинция е предателски убит, и последвалият им поход в името на справедливостта. Не това е слабата страна на филма. Не е и интернационалният актьорски състав, оглавен от суперзвездата Кеану Рийвс, който не сме виждали на голямата сцена от цели 5 години. Всъщност добрата воля, която Кеану генерира с дългоочакваната си поява на екран, играе голяма роля в по-позитивното възприемане на филма. Проблемът се корени в предвидимия, клиширан до болка сценарий на Крис Морган от поредицата „Бързи и яростни” и неговото стереотипизиране на персонажите и действието.

castshot

„47 Ронини”, както от “Universal” декларираха още през 2008 година, се опитва да бъде японска кръстоска между „Властелинът на пръстените” и „Гладиатор”. От фентъзи трилогията на Питър Джаксън са взети фантастичните същества – гиганти, вещици и демони. От „Гладиатор” пък е взет визуалния стил на сър Ридли Скот при изобразяването на битките – приземен, мрачен и реалистичен, или поне толкова реалистичен, колкото му позволява рейтинга „PG-13”. А такъв рейтинг принуждава специалистите по визуални ефекти да изобразяват обезглавявания без капка кръв, което красноречиво трябва да ви говори за степента на визуална прилика – или по-скоро разлика – между „47 Ронини” и кървавия „Гладиатор”.

Да, филмът определено можеше да спечели доста от “R” рейтинг, който да му позволи да илюстрира истинска самурайска легенда в цялата й естественост и величие. В другите визуални аспекти лентата не прави много грешки. Гигантският бюджет от 225 милиона долара е употребен в създаването на правдоподобни визуални ефекти, фантастични битки и компютърно генерирани пейзажи. Но пък това надали може да се приеме като голям плюс, след като го притежават всички блокбъстъри на нашето време. Все пак определени гледки в „47 Ронини” определно впечатляват и филмът заслужава поне известна похвала за дизайна и вида си.

47-ronin-movie-landscape
Режисурата е поверена на дебютанта Карл Ерик Ринш. Тук се натъкваме на поредния холивудски парадокс, в който на режисьор е предоставен бюджет от 225 милиона долара за дебютния му филм. Защо? Ами защото дотук бил режисирал „стилни реклами и клипове за определени марки”. Нивото на абсурд в случая просто убива мозъчни клетки. Докато хиляди млади творци се опитват да преживяват с професията си и търсят субсидии и средства под дърво и камък, големите студия са готови да заложат космически суми на хора без грам артистична амбиция, просто защото са работили за по-големи марки преди. Подобни безумни условия превръщат днешния Холивуд в среда, от която доста по-трудно могат да излязат новите Мартин Скорсезе или Кристофър Нолан, но това е твърде широка тема за обсъждане в ревю на конкретен филм.

Режисурата на Ринш в „47 Ронини” е стерилна, безидейна и академична. Действието и предоставеният бюджет му дава възможност да създаде цял нов свят по своя собствена визия, но липсата на опит и амбиция го спира да стори за Япония от 18-ти век това, което сър Ридли Скот направи за Древен Рим с „Гладиатор”. Всичко тук е ограничено във визуални клишета, виждани милион пъти досега. На моменти ги спасява пищността и мащаба им, но това не променя болезнената липса на оригиналност или визия.

Продължава на следващата страница

1|2Next page sign

Facebook share icon Twitter share icon Linkedin share icon

Кино5 незабравими роли на актьора Олег Табаков
ЛитератураИван Стоилов - за пътуването, рока и великото откритие – аудио касетата
ЛитератураПалитра от емоции в „Процедурата по забравяне на човек“ от Антония Атанасова