„47 Ронини” – талантливи актьори и хубав завършек

29.12.2013

MichaelBaySplosions
Същото се отнася и за сценария на филма. За него е отговорен Крис Морган, чест сътрудник на “Universal” покрай поредицата “Бързи и яростни”. Тъй като е адаптация на класическа история, сценарият не може да затрие стойността й напълно. Но може да стереотипизира и клишира всички персонажи в нея, както и да й придаде вид на захаросана холивудска история – което, за съжаление, и прави. Единственото му спасение е завършекът, който запазва в някаква степен автентичния дух на историята. Най-болезнени за гледане са сцените с любовни обяснения между героите на Кеану Рийвс и Коу Шибасаки. Ужасно клишираните реплики са произнесени с патентованата безизразност на неповторимия Кеану и посрещнати с трепета на гимназистка от Шибасаки. Любовно обяснение между дъбов ствол и ягодово храстче вероятно нямаше да кара зрителя да потръпва от неудобство и да се чуди как да реагира на неадекватността на ситуацията.
Wood_and_Pine

Името на филма е „47 Ронини”. Е, ако си мислите, че ще получите реален поглед върху личността на повече от двама от тях, дълбоко се лъжете. Като изключим персонажите на Рийвс и на Хироюки Санада, всички останали са вместени от Крис Морган в коловозите на виждани вече образци. Има един арогантен самурай, има един забавен дебелак, който умира, за да симулира някакъв драматизъм в сюжета, има я задължителната любовна история, на чиято болезнена клишираност вече наблегнах, има го възрастния владетел, който е като баща на главния герой, има го и типичния глуповат злодей с неговата магьосница. Лимитите на сценария намират отражение и в актьорската игра – представянето на иначе талантливия международен актьорски състав е ограничено в абсолютно същите граници, без да може да се измъкне от тях. Което просто кара човек да тъжи за пропиления художествен потенциал на класическата история и пропуснатата възможност за тези актьори.

47-Ronin-Movie-Official-Still-Horses

Единствените по-обстойно изследвани персонажи са тези на Кай и Ойши – изиграни съответно от Кеану Рийвс и Хироюки Санада. Санада, в частност, върши чудесна работа с образа на Ойши, който единствен в целия филм претърпява някаква метаморфоза или еволюция. Суперзвездата Рийвс също е ефикасен в своята роля, като изключим смехотворните любовни сцени. Стоическото му изражение, твърдата физиономия и безизразният изказ пасват идеално на останалата част от историята. Ако това наистина беше адаптация на легендата за 47-те ронини, с компетентен и амбициозен режисьор, със свестен сценарий и с адекватен “R” рейтинг, то Кеану Рийвс отново щеше да е идеалният актьор за главната роля.

47_male_leads
Представянията в двете главни мъжки роли, неопетненият завършек на класическата легенда и скъпите визуални ефекти поддържат „47 Ронини” на самата граница на развлекателната скáла. Но ако не сте заклети фенове на Толкин като моя милост, личното ми мнение е, че този уикенд ще се забавлявате повече с “Хобит” на кино, отколкото с „47 Ронини”.

1|2Next page sign

Facebook share icon Twitter share icon Linkedin share icon
Деница Димитрова„Дотолкова съм сигурен“: майсторско пътуване в дълбините на човешката ранимост12.06.2020

Още от Под Моста

Под МостаВъзроденият спомен за Честър Бенингтън от Grey DazeМузика