5 събития, оформили американската попкултура

16.01.2018

Литературата

Обвинението, че хората днес са забили носове в телефоните си, е напълно несправедливо. Налице е просто традиция, датираща още от зараждането на масовия градски транспорт. Вземете снимка на пътници в метрото от 1937 г. и ще откриете, че лицата им а скрити зад тогава популярната форма на комуникация – вестници. Или книги.

Предвоенната литература в Щатите е белязана от несгодите и горчилката на работническата класа, ограбена от мечтите си чрез жестокостта на Голямата депресия. Писатели като Джон Стайнбек, Хенри Милър и Натаниел Уест съграждат с романите си трибуна за своята директна и неподправена социална критика. Романите им са приемани възторжено от публиката, но срещат пренебрежителното и понякога дори възмутено неодобрение на критиката. „Тропика на рака“ дори е забранен в САЩ до 1962 г.

Творчеството на предвоенните писатели проправя пътя за сексуалното откровение и разкрепостеност в литературата на 60-те и 70-те години, видими в произведенията на Гор Видал, Джон Ъпдайк и Уилям Стайрън. Същевременно няма как да не признаем, че писатели като Хенри Милър не са лъжица за всяка уста. Гротескният му цинизъм лесно може да дотегне с привидно самоцелната си образност, но трудно оставя читателя апатичен. Последвалите години на война не правят услуга на литературата, освен с едно – вдъхновение. Полесраженията, белязали стратегическите карти на Втората световна война, стават повод за десетки хиляди интерпретации, тълкувания и възстановки, които е ненужно да изброяваме тук. Освен ако не искаме да превърнем тази скромна статия в научна дисертация (подсказка: не искаме).

Интересно ни е дали един ден и  Невероятните приключения на Кавалиър и Клей”  на Майкъл Шейбон ще се нареди след тези класики, но за своето време? Според нас да.

Радиото

Омръзна ли ви да говорим за войната? Да? Жалко, защото нямаме избор. Когато небето натежава от изтребители и моретата кипят от подводници, най-бързият и безопасен начин за предаване на съобщения и новини е радиото. Във времена, когато хартията се трупа в оръжейните фабрики, а телевизията е рядък лукс, радиото бързо се мобилизира на няколко фронта – военни операции, новинарски емисии и развлекателни предавания.

След 1941 г. радиопредаванията били вербувани като трибуна за политически и социални дискусии. Популярен пример е предаването „Разговори от фронта“, водено от самия Франклин Рузвелт и ефективно използвано като средство за пропаганда. Микрофонът е станал свидетел на някои от най-бележитите речи и фрази на президента, включили нацията като активен участник и съдник в процесите на държавата. Казано с прости думи – всички слушали радио. Затова и всички искали да говорят чрез него.

На огромна популярност се радвал и радиотеатърът. Завладяващата постановка по „Война на световете“ от Орсън Уелс дори убедила хиляди американци, че марсианци действително завладяват земята. Великолепно представление, останало завинаги в историята на попкултурата. До края на десетилетието радиотеатърът се превърнал в популярно развлечение с редовна база слушатели, простиращо се в разнообразни жанрове от трилър през мистерия до комедия.

Илюзионистите

Когато днес човек отиде на кино, той сяда пред големия екран с конкретни очаквания – най-често продиктувани от изобра му на филм и жанр. Но в периода между двете световни войни американците посещавали киносалоните нощем с една-единствена цел – да бъдат уплашени. Ама здравата. Не говорим само за класики като „Франкенщайн“ и „Мумията“. Истинска уплаха можеш да изпиташ само тогава, когато паранормалното се рее точно пред лицето ти.

В репертоара на всеки самоуважаващ се илюзионист от 30-те задължително трябвало да присъства поне един номер с реещ се призрак, проблясващи в тъмното очи или левитиращи предмети. Гладът за подобен тип зрелище възникнал като естествено следствие от забраната за практикуване на сеанси от 20-те години, които се радвали на забележителна популярност. Мода, която след години щяла да загине в неравностойната борба с телевизията.

Защо обаче е толкова важно увлечението на цяло едно поколение по подрънкващи вериги и гадаене на кристално кълбо? Защото представленията на илюзионисттите от тези времена оказали огромен ефект върху развитието на хорър жанра в телевизията и киното през миналия и настоящия век. Хитроумните похвати, разработени от сценичните магьосници за очароване на публиката, залагали на елемента на изненадата и уплахата, постигнати чрез резки движения и психологически трикове. Дори атмосферата на полумрак и мистицизъм била внимателно създадена, за да пресъздаде усещането за спиритуален сеанс.

Модата продължила дори след войната, когато мъката по загубените близки карала хората да вярват в отвъдното още по-силно. И макар скептици никога да не липсвали, почитателите от всички слоеве на обществото били повече от нетърпеливи да осъществят контакт с починалите си бащи, братя или синове. Или поне да видят някой и друг стол, реещ се над земята.

Формите за развлечение през 30-те и 40-те години на XX век са неизбежно обвързани с нуждите на държавата. Всеки комикс герой е патриот. Всеки похарчен долар е куршум в тила на врага. Тази насилена симбиоза приема още по-интригуващи форми в границите на държава като САЩ, включила се сравнително късно в прекрояването на света. Да не говорим за пресните спомени (и белези) от Голямата депресия, които военните успехи е трябвало да излекуват. Ако искате да се запознаете по-подробно и многократно по-интересно с един от най-знаковите периоди на САЩ – не се колебайте да прочетете „Невероятните приключения на Кавалиър и Клей” на Майкъл Шейбон

 

1|2Next page sign

Facebook share icon Twitter share icon Linkedin share icon
Емилия Илиева5 избора за книжен септември09.09.2019

Още от Под Моста

Под Моста10-те най-очаквани романа за 2021Литература