7 филма, които ще ви провокират да се замислите

7. „Изкуствен интелект“ / “Artificial intelligence”

 Започваме с един от най-добрите, а именно Стивън Спилбърг и неговата научнофантастична драма – „Изкуствен интелект“. Дейвид е сложно програмирано момче робот, което за разлика от всички други подобни версии на технологичния напредък, може да обича. Също като Пинокио, единственото нещо, което Дейвид иска от живота, е да бъде истински за майка си – Моника, както всичко в света е истинско за него. Филмът се отличава с визуалните си ефекти и противоречивия сюжет, разискващ темата за изкуствения интелект.

Мислещата машина не може да мисли – това, което може да прави е да управлява програми, които са достатъчно сложно конструирани, че да ни заблудят и да ни накарат да вярваме в техния интелект. Същото се отнася и за Дейвид, той не живее, а имитира живота, той не обича, а рефлектира това, за което е бил програмиран. И въпреки това, впускайки се все по-дълбоко в същината на филма, той ни кара да се запитаме защо Дейвид би минал през толкова изпитания, преследвайки неотлъчно единствената си цел – да види Моника дори само за миг? Може би все пак изкуственото не е толкова безчувствено, може би не ти трябва интелект, за да обичаш.

***

“Why do you wanna leave me? Why do you wanna leave me? I’m sorry I’m not real. If you only let me I’ll be so real for you.”

6.“Списъкът на Шиндлер“ / “Schindler’s list”

„Списъкът на Шиндлер“ е военна драма, заснета по едноименния роман на австралийския писател Томас Кинийли. Американската филмова лента предава историята на немския бизнесмен Оскар Шиндлер, който по време на Втората Световна война спасява над 1000  полски евреи от холокоста на нацисткото правителство. Филмът е носител на 7 награди „Оскар“ и поставя някои важни теми: за великодушието, човечността, промяната в житейските възгледи и истинското значение на силата.

Един от всичките евреи, които Шиндлер спасява емигрира в САЩ. След като отваря магазин в Бевърли Хилс, той прекарва 40 години в опити да създаде филм, в който да опише своето спасяване. През 1951 достига до режисьора Фриц Ланг, но нещата там не потръгват. По-късно той успява да убеди Томас Кинийли да напише романа „Ковчегът на Шиндлер“, а след това се стига и до неговата екранизация. Спилбърг отказва заплащане за филма, обяснявайки, че това ще са „кървави пари“.

***

“Whoever saves one life, saves the world entire.”

5. „Аз съм Сам“/ “I am Sam”

Сам е интелектуално възпрепятстван баща, който отглежда дъщеря си Луси с помощта на групата си необикновени приятели. Когато Луси навършва 7 и започва интелектуално да превъзхожда баща си, тяхната близка емоционална връзка е поставена под заплаха в лицето на социалните служби, които искат да настанят Луси в приемен дом. В усилията да си върне дъщеря си Сам започва ожесточена битка със съдебната система с помощта на високо кфалифицираната и погълната от своята професия адвокатка – Рита Харисън.

Кинолентата залага главно на кадри в близък план с цел увеличаване на емоционалния заряд. Саундтракът съдържа доста песни на Бийтълс, а в самия филм също се откриват препратки към тяхното творчество.

***

“You don’t know what it’s like when you try, and you try, and you try, and you try, and you don’t ever get there! Because you were born perfect. And I was born like this, and you’re perfect.”

4. „Черният лебед“ / “The Black Swan”

Съвършенство. Какво е съвършенството? Можем ли да го опишем, да го нарисуваме, да си го представим? Не. А щом не може да бъде реализирано по никакъв начин, щом не може да бъде вписано в действителността, то съществува ли изобщо?

„Черният лебед“ разказва за отдадена балерина, която получава главна роля в продукцията „Лебедово езеро“. За целта Нина трябва успешно да се превъплъти както в белия, така и в черния лебед и докато белият лебед не представлява трудност за нея, за другата част от образа тя се налага да премине през пагубна ментална метаморфоза.

Дълго контролирана от властната си майка, Нина страда от проблеми като: анорексия, обсесивно-компулсивно и тревожно-паническо разстройство. За да овладее черния лебед младата балерина освобождава „тъмната си страна“ по време на трансформацията си от невинно дете в зряла, независима жена, едновременно преминаавйки през психозата и разрушителните психологически катаклизми на съзнанието. Вътрешната борба между мрака и светлината, черния и белия лебед води до неочакавни и необратими последици. Всеки има тъмна страна, а тези, които твърдят, че нямат се страхуват да я опознаят.

Филмът печели „Оскар“ и е една от най-добрите работи на Дарън Арновски.

***

“The only person standing in your way is you. It’s time to let her go. Lose yourself” (и все пак не мисля, че Еминем ще пасне на саундтрака)

3. „Спасяването на редник Райън“ / “Saving private Ryan”

И отново към Стивън Спилбърг. Действието се развива по време на Втората Световна война. Том Ханкс в ролята на капитан Джон Милър и още седмина мъже тръгват на спасителна мисия в търсене на редник Джеймс Райън, който е единственият оцелял от четиримата си братя. Военната драма, разкриваща разрухата от войната, се превръща в най-печелившия филм за 1998 година и е удостоена с много награди, включително и 5 Оскара. Филмът е по идея на сценариста Робърт Родат, който през 1994 година вижда паметник, посветен на четиримата сина на Агнес Алисън от Пенсилвания. Братята са убити в Американската Гражданска война, но Родат решава да разработи сюжета за Втората Световна, която е известна като една от най-кръвопролитните войни в историята.

***

(Еми класиката си е класика)

“James, earn this…earn it!”

2. „Зеленият път“/ “The Green Mile”

Адаптацията по романа на Стивън Кинг разказва в ретроспективен формат живота на Пол, който е надзирател в секцията на осъдените на смърт по време на Голямата депресия в САЩ. Там той се запознава с Джон Кофи, чиято тайнствена съдба се запечатва в главата му до края на невероятно дългия му живот. Филмът разглежда теми като: заблудите и предразсъдъците, към които външността предразполага, маските, зад които се крият доброто и злото, саможертвата и най-вече това, че без значение дали си обсипан с брокати или полят с мръсотия, в крайна сметка, „не можеш да скриеш това, което носиш в сърцето си“. Филмът е номиниран 4 пъти за „Оскар“, а романът остава в историята като една от най-добрите творби на Стивън Кинг.

***

“I’m tired boss…Mostly I’m tired of people being ugly to each other. I’m tired of all the pain I feel and hear in the world every day. There’s too much of it. It’s like pieces of glass in my heart all the time. Can you understand?

1.„В като Вендета“ / “V for Vendetta”

Някъде в далечното бъдеще през 2020 година в Лондон е плъзнала епидемия, която се разпространява из цяла Европа. На власт е диктаторско правителство, което контролира народа, насаждайки страх и конформизъм. Полицейски патрули контролират денонощно улиците, хора, считани за „нежелани“ са изпращани в изолационни центрове, а медиите работят за правителството и служат като средство за манипулация.

„В като Вендета“ представя едно дистопично общество, в което насилието и потисничеството са основни методи за блокиране на неподчинението. Надеждата идва чрез една идея, идея, скрита зад маска, която и гарантира не толкова анонимност, колкото универсалност. Защото идеята няма нужда от идентичност, за да бъде разбрана и реализирана. Филмът представя борбата за свобода – политическа и индивидуална. Освобождението от страха чрез страх е преминаването през необходимия катарзис, победата, която всеки трябва да постигне първо на интровертно равнище. Понякога е нужно да преминеш теста на болката, за да се убедиш, че си достатъчно силен, за да се изправиш срещу самия страх.

***

„Die! Die! Why won’t you die?

Because beneath this mask there is more than flesh. Beneath this mask there is an idea, Mr. Creedy. And ideas are bulletproof!”


Текст: Даяна Маринова

Под Моста

е независима медия, създадена от млади хора, занимаващи се с писане и журналистика. В сайта можете да намерите новини и изцяло авторска публицистика за култура и лайфстайл.

Сподели тази публикация

Google+ Linkedin Reddit Tumblr+ @Email to