Кино

Топ 5 нетъпи тийн филма

13.10.2019

Напоследък слушам вътрешната си сила, която ми казва, че дори и в това да удариш дъното има определена доза достойнство, стига да те прави щастлив, макар и моментно. В киното, едно от сигурните дъна, са филмите, предназначени за тийнейджъри, по-зле са само хорър романсите и последните част на „Бързи и яростни“ (no offence).

Днешната тема – пет тийн филма, които всъщност са доста прилични, просто изисква в заглавието си наличието на елитното, дори елитарно определение „топ“. Въпреки снизхождението към темата, представям ви пет доста приятни за гледане тийн филма.

„Почти на 17“ (‘The Edge of Seventeen’, 2016)

„Почти на 17“ е шокиращо интелигентен филм. Разказва абсолютно стандартна история, която може да бъде открита в най-клиширания тинейджърски филм, разказва болезнено предначертана история, но го прави с градация, натрупване и подплатяване на случващото се с причина и цел, с които много от „сериозните“ ленти никак не могат да се похвалят.

Изключително много мразя, когато в киното действието не се развива, а се случва. Когато действието не е разказ, който следва определена логика, а е сценарий, който се възпроизвежда в аудиовизуален продукт. Нищо не изглежда истинско, защото ни се показват единствено последствия без натрупване на причини. В това отношение, тази стандартна история за американски тинейджърски носи шокираща зрялост и находчивост. Друга причина да го гледате е, че същност е доста забавен по неговия си странен начин.

„Предимствата да бъдеш аутсайдер“ (‘The Perks of Being a Wallflower’, 2012)

„Предимствата да бъдеш аутсайдер“ е базиран на книгата на Стивън Чбоски със същото заглавие. Сценарият на филма също е написан от Чбоски, а най-хубавото е, че той е и негов режисьор, което го прави перфектното екранизиране на роман – дори и нещо да е загубено или добавено, то е заради новия прочит на автора на предишната му работа.

„Предимстава да бъдеш аутсайдер“ е отвъд стандартно депресиращ, а главният му герой – изигран от Логан Лерман, ужасно много ми напомня на човек, когато познавам, а това добавя допълнителна депресираща нотка, поне за мен. Във филма има всичко – депресия, любовни драми, метаморфози, катарзис. Всички разказани спокойно, тихо и дори красиво и, надявам се, не звучи прекалено, но това го прави много специален филм.

„Дневникът на една тийнейджърка“ (‘The Diary of a Teenage Girl’ 2015)

„Дневникът на една тийнейджърка“ разказва силно стандартна история за първата любов, за неразбирателството със семейството, разочарованията и съзряването. Прави го, превръщайки наркотиците и преднимфоманното състояние на главния персонаж в почти реален герой, без обаче да ги превръща в движеща сила.

Филмът си струва първо, защото излиза силно от клишето и второ, защото го прави без да превръща това излизане от клишето в безразборно вглъбяване в ненужни елементи, които вместо това използва много умело. Друго нещо, особено приятно в тази лента е, че съдържа анимации, а изкуството е представено като спасение, но не по някакъв изкуствен и твърде възвишен начин.

„Лесна, А?“ (‘Easy A’, 2010)

Не мога, а и не искам да крия, че съм от онези хубави хора, които много обичат Ема Стоун. Няма да е грешно, ако кажем, че звездата на Ема Стоун изгря именно след ролята ѝ в „Лесна, А?“, която сякаш е написана за нея, колкото и изтъркано да звучи.

„Лесна, А?“ представлява класически американски комедиен филм, но от онези, които макар и да имат своите нелогични моменти, се побират в рамките на реалността, на нещата, които действително биха се случили и на персонажите, които биха могли да бъдат истински хора, а не се държат по карикатурен начин. Освен това филмът е наистина забавен с умния си хумор и почти красивия си сарказъм към чуждите не особено мъдри мисли.

„Джуно“ (‘Juno’, 2010)

„Джуно“ не е от филмите, които създават персонажи, на които да започнеш да симпатизираме веднага. До самия край сме объркани, защото виждаме недостатъците в образите и не можем да изберем страна. Той е и от филмите, в които няма открито противопоставяне, явни съперници. Всичко това го прави изключително истински.

В допълнение главният персонаж е дефиниция за странен, а по презумпция това го превръща в интересен. Филмът е забавен, но сложен и се оказва нещо много повече от предварителните ни очаквания за него.

Не съм от хората, които пият топъл шоколад, завити с меко одеяло, когато споделят времето си с филм през сумрачните есенни дни (обикновено го правя с греяно вино). За тези филми обаче, дори и аз препоръчвам да бъдат консумирани в компанията на шоколад със сметана отгоре. Приятно неочаквано намиране на утеха и смисъл в тези пет тийн филма!

Facebook share icon Twitter share icon Linkedin share icon
Деница ДимитроваЗа журналистиката с любов: 6 филма от редакцията и терена01.07.2019

Още от Под Моста

Вяра ЖелязковаНеобятната Рила – пленителните кътчета на БългарияLIFE