Трудно е, драги читатели! Много е трудно да се направи такава „класация”. Подобни мегаломански проекти винаги предизвикват множество въпроси относно какво точно е това “най-добро”. С подобни задачи рядко се нагърбват и най-изтъкнатите дейци в седмото изкуство. В началото просто нахвърляхме разни филми и забелязахме липсата на истински шедьоври. Накрая се разбрахме да си определим жанровете и всеки от нас двамата да си избере по един филм. Така се получи и тази класация – субективна, с откровени пристрастия, но аргументирана и искрена.
Част едно четете – тук!
Спортни:
„Боецът” – Наградите „Оскар” през 2011 година маркираха постижение, невиждано от 70-те години насам. Един филм взе наградите и за поддържаща мъжка, и за поддържаща женска роля. Статуетките отидоха при изключителния Крисчън Бейл и при Мелиса Лео, чиито страхотни представяния бяха основната причина „Боецът” да се издигне над нивото на обичайния боксов филм. Лентата се смята за най-добрата в жанра си от „Разярения бик” и „Роки” насам. Към това се прибавя и труда на също номинираните за работата си режисьор Дейвид О. Ръсел и актрисата Ейми Адамс, както и страстта и категоричността, с която продуцентът и звезда на филма Марк Уолбърг е преследвал реализацията му цели четири години. Трогателната история на Мики Уорд и Дик Еклънд получи всепризнато одобрение, но над всичко критиците издигнаха уникалното представяне на Крисчън Бейл, с което той най-сетне взе отдавна заслужения си „Оскар”.
Най-добрите филми на Матю МакКонъхи – четете Тук!
„Черният лебед” – Когато стане дума за Дарън Аронофски, спокойно може да добавим който да е негов филм в „най-добрите” за 21-ви век. Нарочно не посочихме „Кечистът”, филмът с който възкръсна таланта на Мики Рурк, тъй като до някъде се препокрива с „Боецът”. За това се спряхме на друг невероятен негов филм – „Черният Лебед”. Натали Портман е Нина Сайърс, която е перфектна за ролята на белият лебед Принцесата Одет – но постепенно започва да губи разсъдъка си и започва да се превръща в Черният Лебед (метафорично и физически). В крайна сметка съвършенството се наказва със смърт. Или поне това иска да ни намекне Аронофски.
Продължава на следващата страница
Подкрепи ни!