През 1939 година в брой номер 27 на ‘Detective Comics’ пред погледа на читателите се ражда един нов супергерой. Художникът Боб Кейн му дава името Батман, а Бил Фингър пише първите редове от неговата история. Тогава Кейн и Фингър дори не предполагат, че персонажът, създаден с цел да продължи успеха на Супермен, не просто ще изпълни тази задача, ами ще се превърне в един от най-популярните супергерои в модерната култура.
Пренасянето от страниците на екрана отваря нова врата в развитието на Батман. И докато трилогията за Черния рицар на Кристофър Нолан е определяна от познавачите в жанра като най-запомнящото се екранно изобразяване на героя и учебник по правене на комиксово кино, пълнометражните анимационни филми за Батман заслужават не по-малко признания. Приключенията на нарисувания Батман завладяват с майсторски графики, изпълнени с напрежение схватки, комплексни персонажи и още по-комплексни сблъсъци между тях, които дават живот на оригиналните истории от комиксите. Ето кои са петте най-добри анимационни филми за Батман, с които всеки уважаващ себе си Бат-фен трябва да е запознат.
5. ‘Batman: Mask of The Phantasm’/ „Батман: Маската на фантома“ (1993) – ‘I’ve always feared that you would become that which you fought against.’
В „Батман: Маската на фантома“ Брус Уейн е точно такъв, какъвто трябва да бъде – обгърнат в тъмнина персонаж, носещ бремето на миналото си и на своята мисия, винаги поставящ целите си и Готъм преди себе си. Но появата на една жена повдига у него въпроса дали въпреки всичко той има право на щастие. „Батман: Маската на фантома“ задълбава в романтичния живот на Уейн и ни запознава с неговата първа любов Андреа Бюмонт. В редица ретроспекции е разкрит произходът на Батман и самото начало на неговия живот като борец срещу престъпния свят. Събитията от настоящето обаче изискват още повече внимание. В Готъм се появява Фантома – забулена в дим фигура, преследваща криминалните босове из мрачните улици на града. През цялото време филмът поддържа мистерията за това кой се крие зад маската на Фантома до самия край, когато става ясно, че това е самата Андреа Бюмонт, тръгнала по петите на убийците на баща си.
Подозренията на жителите на Готъм, че именно Батман е виновен за всички убийства, красноречиво напомнят за рисковете, пред които е изправен Брус Уейн, скрит в наметалото на Черния рицар. Милиардерът и любимата му имат много общо помежду си. Андреа също като Брус губи семейството си, само че болката и омразата й се трансформират в нещо съвсем различно. Преследвайки убийци, тя се превръща в убийца. Прекрачва границата, от която Брус бяга през целия си живот. Конфликтът между двамата е именно неговият начин за борба и нейният начин за борба. Андреа е готова да плати цената на отмъщението си, а Брус Уейн осъзнава, че щастието в неговия свят е лукс, който не може да си позволи.
Тайнственото очарование на „Батман: Маската на фантома“ се крие в турбулентните, разкрити в дълбочина, отношения между главните герои и в един Готъм, който със своите тихи улици и черни, издигащи се като великани сгради, напълно кореспондира с образа на мрачния си пазител.
4. ‘Batman: The Killing Joke’/ „Батман: Убийствената шега“ (2016) – ‘All it takes is one bad day.’
„Батман: Убийствената шега“ излезе през лятото на 2016 и беше изключително чакан и обсъждан филм. Причината – Марк Хамил и Кевин Конрой направиха завръщане като гласовете на Жокера и Батман, а филмът е адаптация на едноименния комикс, създаден от Алан Мур през 1988 година. „Батман: Убийствената шега“ хвърля светлина върху отношенията между Жокера и Батман и ни отвежда на изправящо косите пътуване към обърканата и садистична психика на Клоуна-Принц на престъпленията. Това обаче не се случва преди зрителите да изгледат ненужно дълъг пролог, съсредоточен върху момичешките любовни терзания на Барбара Гордън – Батгърл и нейното място в живота на Батман. В него се разбъркват ключови елементи от дългогодишния канон в комиксите за Батман единствено заради ефекта на шока, сюжетът няма никакъв фокус и задачата да се даде „гръб“ и предистория на Барбара Гордън остава далеч от постигната.
Филмът се насочва към източника си едва към средата на действието. При поредното си бягство от Аркам Жокера излиза с подобаващ за него брутално психопатичен план. Неговата цел е да докаже, че лудостта живее във всеки и искрата, която е нужна, е просто един лош ден. За опитна мишка той използва комисар Гордън. Придържайки се стриктно към комикса, адаптацията разкрива в няколко ретроспективни момента произхода на Жокера и първата среща с Батман – минути преди на повърхността на един нещастен и изгубен човек да изплува най-опасният престъпник, когото Готъм някога е познавал. Именно в тези моменти Марк Хамил блести в ролята си повече отвсякога, преобразяващ гласа си без никакво усилие в съответните моменти и разказващ цялата история зад героя му с тембъра си.
Отклонението от оригиналния комикс изиграва лоша шега на убийствената шега на Жокера и определено филмът щеше да получи по-високо критическо одобрение, ако през цялото време поддържаше високото ниво на втората си половина. Все пак тук според мен важи въпросът за чашата, която е наполовина пълна или наполовина празна. Непременно ли филмът трябва да бъде провал, ако едната част от действието му е брилянтна, за сметка на другата? Втората половина напълно изкупува вината на предходната.
3. ‘Batman Beyond: Return of The Joker’/„Батман Oтвъд: Завръщането на Жокера“ (2000) – ‘It’s not Batman that makes you worthwhile, it’s the other way around.’
Създателите на „Батман отвъд: Завръщането на Жокера“ се заемат с рискована задача, правейки филм, в чийто център е наследникът на наметалото Тери МакГинис. Нов костюм, нов Батман… дори Жокера се забавлява с тази идея. Въпреки това е измислен успешен начин Тери МакГинис да намери правилното си място в този филм чрез обвързването му, макар и не пряко, с една болезнена история от миналото.
„Батман отвъд: Завръщането на Жокера“ е филм, който умело жонглира с миналото и настоящето, които са балансирано свързани в сюжетното действие. Внезапната поява на Жокера в Готъм, след дълги години на забвение, шокира вече остарелия Брус Уейн, който доживява старостта си, сигурен в едно нещо – Жокера е мъртъв. Завръщането на най-големия му враг му припомня неща, които се опитва да забрави. Като наследник на Батман Тери МакГинис е длъжен да научи кой е „убил“ Жокера преди години и при какви обстоятелства. Това е третият Робин – Тим Дрейк, когото Жокера отвлича и превръща в свое малко зловещо подобие, преди умопомраченият Дрейк да го застреля. С превръщането на Робин в Жокера-младши Жокера удря Батман в единственото място, където знае, че ще заболи – неговата съвест, човечност и високи морални ценности, каращи го да поема отговорност за другите. В Брус Уейн расте съмнението дали по пътя, който сам си е начертал, не повлича и онези, които е приел за свое семейство.
Тери МакГинис намира своята идентичност в момента на финалния сблъсък, в който започва да се доверява на собствените си инстинкти, а не се опитва да действа като своя наставник. През целия филм той е измъчван от мисълта дали заслужава да носи маската, дали наистина е Батман, или просто момчето за поръчки на стария Брус Уейн. Накрая той осъзнава, че действително е Батман, само че своя собствен Батман.
2. ‘Batman: The Dark Knight Returns Parts I & 2’/„Батман: Завръщането на Черния рицар, част 1 и 2“ (2012-2013) – ‘I want you to remember the one man who beat you.’
В този филм в две части, базиран върху комикса на Франк Милър от 1986 година, атмосферата е необикновена и на моменти потискащо мрачна по невиждан досега начин. В „Батман: Завръщането на Черния рицар“ насилието е изведено до връхната си точка, а Готъм е стегнат здраво в хватката на свирепи улични банди. Това е картина на пълен хаос, в която няма добри и лоши герои. Дори Супермен е пионка на президента, а потисканият в Батман гняв като че ли е започнал да кипи и да избива на повърхността с течение на годините.
Действието се развива след 10-годишно отсъствие от страна на Батман. Брус Уейн обаче скоро е принуден отново да сложи маската, защото Готъм е изправен пред нови заплахи. Първата част служи за внимателно изучаване на героя на стария Брус Уейн и полага основите, нужни за бурните събития, които предстоят да се случат във втората. Брус Уейн изглежда много по-безкомпромисен, разярен и решителен. Редом до него се бори и младата му помощница Кери Кели, която играе ролята на новия Робин.
„Батман: Завръщането на Черния рицар“ е уникален с това, че изправя един срещу друг не само заклети врагове, но и довчерашни приятели. Във филма се случват два огромни сблъсъка – Батман срещу Жокера и Батман срещу Супермен. Първият е сблъсък на живот и смърт, кулминация в отношенията между две противоположности, а вторият е сблъсък на принципи и морал. Около тях действието изобилства с вътрешноличностни динамики и политически конотации. Филмът е амбициозен, широообхватен и многопластов и, ако не беше изолиран в своя собствена микровселена, която си противоречи с части от установения комиксов канон за Батман, можеше да бъде поставен и на първо място в класацията.
1. ‘Batman: Under The Red Hood’/„Батман: Под червената качулка“ (2010) – ‘I thought I’d be the last person you’d ever let him hurt.’
Вълнуващ екшън и хубави графики, които го обогатяват още повече, дълбоко увредени връзки между хората, остроумни и емоционални диалози – всичко това присъства в „Батман: Под червената качулка“. В основата стои все още незарасналата рана от мъчителната смърт на Джейсън Тод, втория Робин, и изплуват теми като предадено доверие и отмъщение.
Доста преди края на филма става ясно, че младият Тод не е мъртъв и именно той е маскираният отмъстител в Готъм, който със сигурна ръка цели да изчисти града от неговата „измет“. Но на финала всички парчета от пъзела се нареждат, мотивацията на замесените в тази история става ясна, за да се стигне до един изпълнен с болка диалог между Батман и момчето, за което някога е бил учител и пример. „Смъртта“ на Джейсън Тод съвсем не е самоцелна. Неговото убийство и последствията от него служат за по-дълбоко разбиране на образа на Батман. Гневът на Джейсън е подхранван от въпроса защо, когато Жокера умъртвява безмислостно негов близък, Батман не слага край на тиранията на клоуна психопат. Батман ясно отговаря на този въпрос – „Ако го направя, ще си позволя да отида на място, от което няма да мога да се върна.“ Възкресеният Джейсън Тод се връща, скрит зад червената си маска, за да постави под въпрос морала в действията на Батман, не само пред него, но и пред зрителите. Това прави „Батман: Под червената качулка“ филм за самия Батман, а не за неговия променен Робин.
Филмът притежава всичко онова, което му е нужно, за да го превърне в най-добрия анимационен филм от вселената на Батман – хубави и изпълнени с живот графики, майсторско озвучаване на главните герои, история която се разкрива пласт по пласт, докато не се стигне до събирането на всички нишки и не се оголи дълбоко психологичната рана, станала двигател на действието.
Пълнометражните анимационни филми за Батман се отличават по това, че действието се развива за малко повече от час и въпреки това филмът показва всичко, което трябва да бъде показано, и прави всичко, което трябва да бъде направено. Понякога успява да го направи по-добре, друг път не чак толкова, но винаги успява да изуми с невероятната симбиоза между екшън, драма и диалог. Невинаги това, че нещо е кратко, означава, че то е по-лесно, дори напротив. Но горепосочените анимационни филми никога не се провалят да грабнат вниманието на зрителя и не го затормозяват със скучни и празни моменти. Многопластови, динамични и дълбоко човешки в тематичното си ядро, те биха били интересни дори на онези, които никога досега не са се потапяли в този свят. Ако вие сте от тези хора, съветвам ви да го направите.