Българската власт от известно време ме подтиква напук да правя аборти всеки ден, да си нахъсвам кучето срещу неприятни хора, да съм би, хомо, даже транс, да дъня чалгия в малките часове, да бия мъжа си и, като криворазбрала феминистка, да го чакам да ми прави салата. Е, вече мога да добавя към списъка и това, че структурата на Националната агенция за приходите ме отказа някога в бъдеще да си подам данъчна декларация върху крупните суми от журналистически хонорари. И, да – просто си говоря, защото съм от онези, които и догодина ще си пуснат декларацийката и ще си платят данъчето.

Онзи ден се редях на гишетата за предварителна продажба в централнософийската майка железница, за да си купя билет за Бургас и да взема годишния си отпуск точно както изпълнителният директор на НАП Галя Димитрова прави в момента. Използвам случая персонално да я поздравя и да я уверя, че действително нужда да прекъсва почивката си заради някакви си 5,1 милиона лични данни – няма!

Жената пред мен купуваше спални места за четирима в две посоки, разбирайте – отне поне двайсетина минути да бъде обслужена. Попитаха я за първите шест цифри от ЕГН-то ѝ, тя се обърна към мен и се засмя: „Ех, вече започва да ме хваща срам да си казвам ЕГН-то – остарявам!“, а аз със също толкова весел тон ѝ отговорих: „Не се притеснявайте, госпожо, вече всички си знаем и ЕГН-тата, и адресите…“. Много весели ситуации в ежедневието създава този теч! Смях пада!

Освен че създава весели ситуации, #НАПлийкс ме подсети и за няколко добри хакерски филма, които с радост си припомних и почти ме накараха да забравя, че данните ми са изтекли. Представям ви пет филма за киберпространството, които евентуално за малко ще ви разсеят от теча на данни от НАП:

„Матрицата“ (‘The Matrix’, 1999)

„Матрицата“ е абсолютна класика във филмите, посветени на киберпространството. Киберпънк от високо ниво за моята млада и развълнувана от Нео и Киану Рийвс душа – дори сред най-красивите отрочета на този жанр. Особено ми харесва идеята, че светът не съществува, а ние се носим из злободневието само наужким, а всъщност по цяла вечност се излежаваме в контейнери с лепкава плазма. Звучи по-приятно от това да ти откраднат данните, които държавата те е задължила да предоставиш и доста по-добре от вероятността тази същата държавата да те накара да си платиш за смяната на личната карта.

„Мъжете, които мразеха жените“ / „Момичето с драконовата татуировка“ (‘Män som hatar kvinnor’, 2009 / ‘The Girl with the Dragon Tattoo’, 2011)

Първият филм е шведски, вторият е американски – и двата са базирани на първата книга от поредицата „Милениум“ на шведския писател Стиг Ларшон. Харесвам шведския повече, но пък комбинацията Руни Мара и Дейниъл Крейг е твърде добра, за да не се спомене.

Хакерската нишка в двата филма идва от персонажа на Лисбет Саландер, която безпощадно се рови из лични кореспонденции, банкови сметки, бази данни и неща, които представляват нули и единици и мозъкът ми не разбира. И двата филма следват историята от книгата без много промени, което е напълно разбираемо, защото базата им е твърде добра, за да бъде твърде модифицирана. И двата филма преплитат зловещо трагични разкази за миналото и настоящето чрез още по-плашеща нормалност, но и с много истинска привързаност. И двата филма са сурови отвън и крехки отвътре, точно както суров е пътят на подаване на данъчна декларация, но крехка е сърцевината на системата.

Продължава на следващата страница

1|2