Кино

Пет филма, с които да преживеем #НАПлийкс

22.07.2019
Varna Buddies 2019 Summer Edition

„Петата власт“ (‘The Fifth Estate’, 2013)

Каква по-голяма романтика по хакерски от двама души, които се срещат на живо за първи път след дълга кореспонденция онлайн и прекарват времето си разцъквайки, докато около тях се вихри шумно парти, „ала наоколо е мръсно, музиката е лошо техно, по стената има пикня, а половината хора наоколо са на гъби“. От друга страна персонажите (базирани на реални хора) на Джулиан Асанж, изигран налудничаво и отблъскващо в най-положителен смисъл от Бенедикт Къмбърбач, и на Даниел Домшейт-Берг, успяват да откраднат едва 90 хиляда секретни военни документа, които пред нашите 5 милиона изглеждат дребна работа. Нека да не се фокусираме върху разликата в информацията и големината на документите, нека сме патриоти и да си кажем – бихме ги най-накрая тия американци!

„Игра на кодове“ (‘The Imitation Game’, 2014)

Реално в „Игра на кодове“ не става дума за хакерството, както си го представяме днес, но ако да разбиеш кода на най-секретната шифровъчна машина на Вермахта не е хакерство, не зная какво е. Филмът обаче разказва за един различен, вероятно несъществуващ днес вид хакерство – етичното. В „Игра на кодове“ голямото разкритие не значи задължително мащабни, гръмки и крайни действия, а поредица от малки незабележими стъпки, които с натрупването си създават осъзнатата, мъдра и действителна промяна.

„Сноудън“ (‘Snowden’, 2016)

„Сноудън“ ни допуска до иначе недостъпни места и ни показва факти, които не бихме искали да знаем. Показва ни още колко лесно манипулируеми са дори и изключително умни хора и колко трудно е да следваш общочовешката логика, а не тази на държавната политика. Но най-вече ни показва как правилното търсене на промяна се случва не чрез пускането на данните на 5 милиона души онлайн, а чрез изнасяне на един различен вид документи с цел протекцията на тези пет милиона.

След „Сноудън“ едно малко, но красиво парченце от розово лепящо се листче подарява нежната си милувка на камерата на лаптопа ми заради всичките 4857 начина за подслушване/следене, които обгръщат в силна, топла 360-градусова и 24-часова задушаваща прегръдка живота ми.  

Надявам се иронията на абсурдността в цялата ситуация да прекъсва поне за малко яростта, която изпитвате към НАП. Надявам се и да ви развеселява поне малко фактът, че „Под моста“ пуска тази утешителна статия преди НАП да пусне прословутото приложение, което трябва да ни каже (аджеба) изтекли ли са ни данните или не. Пък наръчника какво да правим, когато разберем, че са изтекли – очаквайте около Коледа! И си сипете по едно.

1|2Next page sign

Facebook share icon Twitter share icon Linkedin share icon
Деница ДимитроваПрочутите имена, които (може би) не произнасяш правилно: част 231.07.2019

Още от Под Моста

Калоян ГуглевНа кого е нужен руският сериал „Чернобил“?Кино