Бенедикт Къмбърбач в най-добрите му роли

21.12.2017

В тъмните времена на прииждащата университетска сесия, която заплашва да отнесе скромното ми студентско съзнание в бездната на септемврийската поправка, реших да се абстрахирам и да се фокусирам върху коледните празници. Докато ги чакам обаче написах няколко реда за безкрайно любимия ми Бенедикт Къмбърбач, което е не по-малко приятно занимание от пиене на вино до камината.

Британецът се появява първо на малкия екран. Там играе и една от най-познатите си роли – тази на Шерлок Холмс в сериала „Шерлок“. Съвсем скоро се премества на театралната сцена, на която през 2015 беше един гениален Хамлет. Освен в радиотеатър, кадифеният му глас можем да срещнем както в документални, така и в игрални филми – един от тях е „Хобит: Неочаквано пътешествие“, където озвучава едновременно Смог и Некроманта.

Къмбърчач използва гласа си като прецизен инструмент, а с играта си ни пренася някъде извън материята, която познаваме. Колкото и да ми беше трудно, опитах се избера своите пет любими негови екранни роли. Ето кои са те:

Винсент ван Гог във Van Gogh: Painted with Words (2010)

Този документален филм, който твърде силно прилича на биографична драма, използва писмата Винсент ван Гог, за да покаже неговия свят през собствените му думи и скици. Бенедикт вдъхва живот на тези писма чрез своите директни монолози, в които четвъртата стена е паднала, а думите са насочени към всеки един от нас.

Историята на филма започва с отрязването на най-известното ухо в историята, но бързо се връща към началото на живота на художника. Задачата на Къмбърбач е да проследи в играта си метаморфозите в душата на Винсент ван Гог, да разбере какво е пречупило психиката му, какво го е измъчвало. И той се справя блестящо с нея. Неговият Винсент е едновременно обезверен и вдъхновен, обсебващ и обсебен, обикновен в определени моменти и трескав в рисуването си. И най-важното –  лесно можем да си представим, че виждаме известният художник, който ни разказва за музите си, картините си и цветовете на природата през кадифения глас на актьора.

 Джеймс в „Трета звезда“ (‘Third Star‘, 2010)

Драма, която напомня на комедия и комедия, която се дави в драмата – „дави“ не е случайна думичка тук. Въпреки че филмът има спорни моменти, няма никакъв спор в две неща – че успява да предизвика емоция и че героят на Бенедикт Къмбърбач е главна причина за това.

Често във филмите ни лъжат, че смъртта е красива. Тази лента обаче дори не си е помислила дали това е нужно, защото през играта на Бенедикт смъртта ни гледа в очите, почти истинска. Болката, която предава не е преекспониран крясък, а пропуснато между глътките Морфин стенание. Усмивката не слиза от лицето на образа му през целия филм, а способността му да говори с очи е удивителна.

Шерлок Холмс в сериала „Шерлок“ (‘Sherlock‘, 2010-)

Тандемът Бенедикт Къмбърбач и Мартин Фрийман се отпечата в съзнанието ми като най-добрите Шерлок Холмс и Джон Уотсън (съжалявам Джуд Лоу, още те обичам), заради органичността и постоянното взаимно допълване, което клиширано ще нарека химия. Да живее броманса!

Има много сходства между образите на Шерлок Холмс в сериала „Шерлок“ и Алън Тюрман от „Игра на кодове“. И двамата герои са необщителни гении, и двамата имат нужда от приятел и определен подход към себе си, и двамата са арогантни. Докато Тюрман обаче използва арогантността си, за да скрие колко всъщност е раним, уязвим и емоционален, Бенедикт играе Шерлок като саркастичен, на места стигащ до циничност, социопат, чиято добрина и отдаденост се задълбочава във всеки следващ епизод. С други думи – не е трудно да обичаш този образ!

Джулиан Асанж  в „Петата власт“ (‘The Fifth Estate‘, 2013)

Защо всички във филма, които не общуват на английски в ежедневието си, държат да говорят на него през цялото време с цяла гама от нелепи акценти, остава тайна. Защо хора разговарят за конфиденциална информация по телефони и то с около пет пъти повече сила на гласа от нужното, е друга тайна. Защо размятат лаптопите си като картонени кутии и тяхната батерия не се ли изхабява понякога, са други мистериозни въпроси. Въпреки недостатъците на филма обаче, играта на Бенедикт в него е безкомпромисна. И да, да рус е.

Ролята на Джулиан Асанж е безкрайно различна от всички останали, изброени тук. Абсолютен манипулатор, този герой е толкова самовлюбен колкото и самообвинителен. Снизходителността на героя цели да подтикне към действие, а притеснението му се изразява в агресия. Сковаността, която Бенедикт придава на образите си в болката им липсва, част от човечността им също е изчезнала. Точно затова героят оставя неприятно чувство в зрителя, който не съпреживява, а осъжда.

Алън Тюринг в „Игра на кодове“ (‘The Imitation Game‘, 2014)

Ролята на Алън Тюринг остава най-високото достижение на Бенедикт Къмбърбач в киното от 2014 насам. И не го твърдя, защото така съм преценила от пиедестала на безграничната си гениалност (Не.),  а защото е факт. Филмът паралелно проследява трите най-значими периода в живота на Тюринг – приятелството и загубата на Кристофър в детството, процеса и самото разбиване на кода на „Енигма“ и принудителната хормонална терапия.

Макар абсолютен гений, визионер и неограничен в мислите и действията си човек, Тюринг е изигран от Къмбърбач с доза осезаема уязвимост. Лесно можем да разберем, че арогантността на героя е защита от света, но по-интересно е да гледаме как тази защита се пропуква. Емоционалната наситеност в края на филма пък е поднесена с абсолютна вглъбеност и с тъга, която ни преследва дълго след това.


Трябва да спомена ролята на Доктор Стрейндж, която едновременно харесваме и не съвсем – Бенедикт, разбира се, е прекрасен в нея, но само мисълта как този филм използва нерационално играта на актьори като него и Тилда Суинтън, ме ядосва. Във въпросната роля ще видим актьора отново съвсем скоро – през 2018 излиза ‘Avengers: Infinity War‘. Странно, но имам добро предчувствие за този филм. Докато разберем обаче дали трябва да започна да хвърлям боб професионално, продължаваме да гледаме Бенедикт Къмбърбач в по-добрите му превъплъщения.

Facebook share icon Twitter share icon Linkedin share icon
Илияна МаринковаКостадин Бонев: "Далеч от брега" е опит да се направи колективен портрет на едно цяло поколение18.11.2018

Още от Под Моста

Габриела КанджеваПреди концерта: любимите ни 5 песни на Il VoloМузика