Местата, които съм посещавала са твърде скромни по численост, за да мога пълноправно да се нарека пътешественик. Характерът им е повече от предразполагащ – културно сходни, финансово достъпни и съвсем недалечни. Това, разбира се, не омаловажава ни най-малко ценността им като преживяване. С други думи, да живеят нискотарифните авиокомпании и личните карти!

И така при все, че не мога да оставя някой популярен хаштаг от още по-популярна точка на света, имам своите 4-5 месеца живот отвъд граница (географската и тази на познатия ми софийски комфорт). Заминах за Познан (град, разположен в западна Полша) в края на септември 2018 г.

На летището в София се снимах с брат ми по тениска. На това във Варшава вече виждах дъха си, а шалът ми не бе достатъчен. Вятърът на промяната си вършеше работата. Затова следващите редове ще посветени на нещата, за които Уикипедия и туристически гидове не ми казаха.

Юмрукът на метеорологията

Докато аз се обръщах с признателност към пуловерите си, гледах снимки на приятели, решили да прескочат за някой късен септемврийски плаж до Южното Черноморие. Да, определено ми беше по-студено от обикновено, но не мога да кажа, че времето в Полша беше непоносимо смразяващо.

Още повече, че самите поляци ни уверяваха, че това е една от най-топлите зими напоследък. Този факт беше подплатен от предложението на  сервитьор в Гданск, до когото се допитахме, за да ни препоръча вино. След очакваната френска селекция, той плахо добави, че можем да опитаме местно полско вино.

След недоумението в погледите ни, човекът се почувства длъжен да обясни, че поради изменението на климата, от 10-тина години насам, поляците отглеждат лозя и произвеждат свое вино. По наши разбирания ароматът и цветът му бяха страхотни, но във вкуса се усещаше, че му липсва нещо, а то може би бе именно слънце.

Всичко останало за времето може да се събере в няколко щрихи. През есенно-зимния период се стъмва в 4:00 следобед. Често вали влага, чиито капки не виждаш, но определено усещаш. В редките слънчеви дни могат да ти бъдат ответи ушите, а в останалото време облаците са похлупак. Така че съберете доза слънце, преди да си вземете билети за Полша.

 Между шамарите на бюрокрацията

Синтез от най-любимите ми моменти включва успокоението, че не само тук и не само ние горим в административния ад. Плащането на общежитието се оказа авантюра, която ни отведе в пощата. С жената от гишето си устроихме състезание по спелуване. То имаше за цел да попълним формуляра за паричен превод (който беше на полски), с нашите лични данни (които трябваше да са на полски).

Следващият месец, заредени с мъдростта на опита, се отправихме към банката за същата процедура. След 30-минутно чакане, дойде наш ред… да узнаем, че в най-голямата полска банка НЕ може да се плаща с карта. За целта трябваше да изтеглим пари от банкомата пред банката и да се наредим за ново 30-минутно чакане, което беше посветено на съзерцание на рекламния банер за картово плащане, висящ зад гърба на банковата служителка.

Това не трябва да обезсърчава хората, планирали Полша като следваща дестинация. Навсякъде другаде – от кафето в Жабка (Żabka са верига магазинчета, тотален хегемон в цялата страна), през хляба в пекарна, до машините за билетчета по спирките приемат плащане с карта. А относно английския – всички млади хора го владеят. С по-възрастните ви трябва само малко въображение и желание. Те са достатъчно внимателни, за да се опитат да ви разберат и дори да се зарадват искрено, ако кажете нещо на полски, пък било то и грешно. По-надолу подробно ще стане дума за езика и славянството.

Зеле(нчуци), който не яде…

До средата на престоя си бях на мнение, че поляците нямат кухня. След това разбрах, че имат, но я забравят. Когато попиташ какво непременно трябва да опиташ, отговорът винаги е един и същ – Żurek (Журекът е супа с наденица и варени яйца, често сервирана в хлебче, но макар да звучи покъртително, дайте ѝ шанс!) и Pierogi (Пирогите са варени, печени или пържени, с вариации в пълнежа, като могат да бъдат както солени, така и сладки).

След това открихме Gołąbki (Голомбките са досущ като нашите пълнени зелеви сарми, но в допълнение полети с доматен сос, а самата дума голомб в превод означава гълъб), Bigos (кисело зеле със свинско, като в различните му варианти може да присъстват и гъби), разнообразни видове супи (включително от цвекло, нещо, което не бих окачествила като скъп спомен), Zapiekanka (Запеканка – напук на очакванията ми не е ястие с картофи и какво ли не, а нещо подобно на принцеса с най-различни добавки, включително зеле), Szarlotka (Шарлотката е десерт, подобен на ябълков пай, но с изключително нежна текстура).

Освен почитта към зелето, Полша е рай за любителите на картофи. А Познан е тяхната Мека. Нещо като задграничен Самоков. Дори подобно на тях си имат отделна дума, с която да ги назовават. И докато тук е компир, там е pyra (пира). В Позненските Pyra барове може да се натъкнете на всякакви картофени ястия, включително и на картофени палачинки.

Да пиеш, или да не пиеш

Полша е известна с водката. В нея обаче не може да те изненада нищо. Или почти нищо, тъй като по магазините се продаваше такава с 95% алкохолно съдържание. Тоест, кажи му спирт и не го закачай. Все ме питат как, при положение, че по европейските стандарти тук не можем да продаваме по-силна ракия от 40-градусова, а водката не е проблем. Ами, явно може.

Освен тази водка, има и традиционна, а също и такава с вкусове – на лешник, горски плодове, круша и т.н. (аха-аха да се въобрази в ликьор). В случаите, когато водката е предлагана чиста, ключово решение за преглъщането ѝ е комбинация с компот. На места такъв шот се поднася като комплимент от заведението. И все пак не това е впечатляващото.

Близо две години по-късно, все още мисля кому е хрумнала идеята да прави бирени коктейли (бира със сироп с вкус на шоколадова бисквитка или карамел), да продава grzane piwo (греяна бира с мед) и да консумира дори обикновената бутилирана бира със сламка. Спомням си и думите на учителката ни по полски, която се стремеше да ни въведе както в езиковата култура, така и в света на поляците – „Всички германци и чехи мислят, че сме луди. Ама… вие пробвайте все пак“.

Език свещен

Много остава недоизказано, а желанието ми да разказвам за Полша не стихва с времето, дори напротив. Но ако има нещо, за което най-обичам да говоря, то призът печели езикът. Умът ми не побира какво се случило в славянската езикова група и по-точно как полският е еволюирал. Удивлението ми започна още в деня след пристигането. Бях озадачена какви са тези билети за трамвай, които може да използваш 3 години.

Оказа се, че godzina всъщност е час, a czas е време. Казах си, че изключение, но тогава открих, че jagody са боровинки, а dynia е тиква. После се срещнах с малките хлебчета (земелите), на които казват bułki (булки), a obiad всъщност е вечеря. Гарата се оказа dworzec (двожец), а na prawo в действителност означава надясно. И нищо, че чайник е czajnik, чай е herbata.

Страхотен беше моментът, когато се опитвахме да обясним (на наш си полски) на кондукторката във влака от Варшава, че един от приятелите ни си е купил намален билет за студенти, но е забравил студентската си карта. Видяхме неразбирането в очите на жената, но едва след това проверихме как е „забравил“… zapomniał.

И не на последно място няма как да не спомена любимото ми име за град – Szczecin (Шчечин), който ме накара да призная, че шльокавицата може да бъде полезна, ако бъде призната официално. Welcome to 64e4in!

Списъкът може да е безкраен и да включи абсолютния за мен алогизъм защо по улиците е чисто, а независимо, че чистихме почти всеки ден, в нас беше вечно прашно. След това попаднах на статия, от която разбрах, че Полша добива около 80% от енергията си от въглища и изведнъж всичко стана някак по-обяснимо.

Разбрах защо почти по всички балкони има закачени фигури на гарвани (така плашели истинските птици, за да не цапат), както и защо има толкова млади двойки с едно, две, та дори и три деца. Благодаря ти, Марика, че ми разясни социалната система и семейното подпомагане в Полша.

И ето че след 4-5 месеца пътуването може да се превърне в още едно своеобразно „вкъщи“, което да ти носи уют. Историите заживяват в албум, съседите не са от същия етаж и улица, а от континент и можеш да кажеш „наздраве“ и „обичам те“ на няколко езика повече. Скъпа Полша, имаш си стая под наем в съзнанието ми. Идвай по-често, но не забравяй да ходиш на гости. А вие ѝ отворете вратата и я почерпете с компот. Ще се харесате, почти съм сигурна.