Музика

Бигбит или как в Полша рокът проби комунистическата цензура

05.11.2019

По времето на комунистическото управление в Източна Европа редица тенденции, идващи от подривния Запад, са забранени. Практикуването им може да доведе до известни неприятности. Това включва джаза, минижупите за дамите, дългите коси за мъжете, рока, туиста.

Напълно сериозно Партията и Комсомолът не отстъпват от мнението си, че туистът е вреден за здравето, а „упадъчната музика“ вредна за населението и идеалите Ленинови. Въпреки това има банди като Щурците, които свирят рок. Това определено създава проблеми за всеки, свързан с групата, макар да се среща сред някои мнението, че Щурците са били доста толерирани от властта и далеч не са били репресирани, както Кирил Маричков твърди. Други факти говорят за сериозни проблеми с властта. Дори концерт на Сигнал е прекратяван от милицията.

В един момент се появява един нов термин – „битник“. Това е човек, който е безделник, пройдоха, нечист, обладан от подривния американски империализъм и т.н. Названието произлиза от бийт поколението в литературата, чийто представител е и Джак Керуак. Това поколение писатели повлиява и на други типове изкуство, включително и музиката, което обяснява и името на Бийтълс. Щурците дори имат песен за двете пеещи битничета.

Докато за рок музикантите в България думичката „рок“ създава големи проблеми, то в Полша проблемът е замазан по доста явен начин пред партийните функционери. Хора, които гонят музиката, която не слушат, защото се нарича „рок“, трудно ще я познаят под друго име.

Раждането на рок музиката в Полша се случва през 1959 година в Гданск от банда на име „Ритъм и Блус“. На следващата година на групата ѝ се налага да се самозакрие заради настояване на властите, които не могат да толерират толкова явно парадиране на западни ценности. Самото име на бандата е достатъчно крещящо.

Но мениджърът им Франчишек Валицки не се отказва. Той създава нови групи след това, сред които легендарната Ниебеско-Чарни. За да мине този път номерът пред властите, Валицки създава изцяло ново име за жанра – бигбит, идващо от big beat. В случая може и да се каже, че това название е вдъхновено от бийт поколението, но Валицки реално не се е задълбавал толкова много. Официално бигбит означава „голям пулс“ или „голям удар“ и е заимствано от песента на Бъди Мороу „Heap Big Beat”.

Паспортът на рок музиката е подпечатан с виза за комунистическа страна. Бигбит започва да се разпространява в Полша като изцяло нов „полски“ жанр и трупа огромна фенска маса. Разбира се, комунистическата партия в Полша в един момент се усеща колко неприятно е „измамена“ . Но твърде късно! Рокът вече е добил сериозна популярност. Партията не се намесва сериозно, но държи жанровото име да си остане бигбит поне до 80-те години. Под това име тя е съгласна новият стил да вирее на полска почва, за да може рокът да се радва на по-голяма толерантност в сравнение с други страни.

Името бигбит наистина отваря страхотни възможности.

Полската рок музика се развива главоломно и на сцената се появяват различни банди. В Полша не се наблюдава масово създаване на кавъри, както в други социалистически страни, но за сметка на това се копира стилът на цели банди.

Например поляците имат своя Бийтълс – Червоне гитари. В тази банда, за съжаление, също има трагичен случай с неин член, което също е прилика с Бийтълс. Групата е създадена през 1965 г. и е най-силна до 1970 г. Впоследствие в началото на 80-те изчезва от сцената и през 90-те се връща в променен вид.

Едни от най-големите хитове в Полша са именно тези на Червоне гитари.

Поляците имат и своя Енимълс – Полание. Полание дори са имали турне с Ерик Бърдън през същата година, в която е създадена – 1965 г. Групата идва от град Лудж (на български се среща по-често като Лодз), но, уви, нейният живот е кратък и продължава само до 1968 г. За този период Полание издават само един албум.

В същото време се е считало, че ако се пее само на полски, Партията ще създава по-малко проблеми. Ниебеско-Чарни дори вплитат фолклорни елементи в своите песни и явно се е получавало доста добре… за Партията. А тяхната вокалистка Ада Русович поразително много копира стилът на Джанис Джоплин, когато не става въпрос за фолклор.

Друга много популярна група е Скалдовие, която също под една или друга форма вплита фолклора в някои свои парчета. Но това е по-скоро рядка епизодичност за тях. Групата е създадена също през 1965 г. в Краков и продължава да свири и до днес в почти оригиналния си състав. Тя има само едно прекъсване между 1982 и 1987 г.

Чехословакия и Унгария черпят от опита на братска Полша и на свой ред също допускат рока на своя територия. В Съветския съюз под зоркото око на КПСС новият жанр няма име. Бандите се наричат вокално-инструментални формации. В Чехословакия се използва полското бигбит, докато в Унгария е просто бит или бийт. Може би благодарение на тази малка подробност унгарската рок сцена е една от най-добрите извън англоезичния свят и може да се похвали с легендарни банди като Омега.

С времето полските банди се променят, както и рок музиката в страната. Полша не успява до края на Студената война да следва актуалните тенденции от Запада и честно казано групите им не претърпяват огромно развитие. Червоне гитари например все още съществува, но нито членовете ѝ, нито стилът ѝ напомнят на онова, което групата някога е била.

Днес полската сцена, разбира се, е далеч по-свободна и нищо не може да се сравни с революцията на бигбит и Франчишек Валицки, заради когото в Полша и други бивши социалистически страни се случват само приятни неща.

Facebook share icon Twitter share icon Linkedin share icon
Боян СимеоновКакво слушаха NU/ANCE през 2018-та?08.01.2019

Още от Под Моста

Вяра ЖелязковаНеобятната Рила – пленителните кътчета на БългарияLIFE