„Съдията” не се нуждае от друга реклама, освен от тази, че е от малкото възможности да видим Робърт Дауни Джуниър в роля извън споделената филмова вселена на „Marvel” и поредицата на Гай Ричи за Шерлок Холмс. Допълнителен бонус са други известни имена като Робърт Дювал, Вера Фармига и Винсент Д’Онофрио. Към това трябва да се прибави и класическата история за „завръщането на блудния син” и налице е филм, който спокойно може да предяви претенции към много и различни награди през предстоящия зимен сезон.

Не съвсем.

Вижте още: Похвалното слово за Робърт Дауни Джуниър на авторката ни Виктория Маринова

Филмът не е никак труден за оценяване или разбиране, тъй като има една много силна и една доста слаба страна. Големият плюс е превъзходният актьорски състав. Големият минус е невероятно клишираният сюжет.
Звездният ансамбъл се води именно от Робърт Дауни Джуниър, който не сме виждали в традиционна драматична роля от доста време насам. От момента, в който излезе основното описание на сюжета и първият трейлър за лентата, на всички беше пределно ясно, че Дауни ще пресъздаде остроумието и арогантността на персонажа си с напълно естествено майсторство. Въпросът за скептици като мен, които не са сред масовата армия от фенове на краля на Интернет, беше дали Дауни ще успее да придаде на образа си достатъчна доза уязвимост, човечност и тъга и дали ще провокира зрителското съчувствие и симпатия на достатъчно високо ниво, без да разчита на огромната си извънекранна популярност.

Отговорът е твърдо „да” и устите на скептици като мен биват затворени с подобаваща категоричност. Дауни отиграва всяка сцена с финес и убедителност, без да забравя за патентования си стил, но и без да го налага за сметка на цялостния тон на сцената. Независимо в каква житейска ситуация попадне със семейството и старите си съграждани, неговият персонаж действа с напълно човешка закономерност. Това улеснява процеса на идентификация на зрителя с героя и допринася неизмерно за качеството на лентата.
Същите похвали могат да се изкажат за водача на поддържащия състав във филма. Робърт Дювал е актьорът, който влиза под кожата на възрастния съдия с безупречна репутация, твърда етика и корав родителски подход. Ветеранът, който получи ролята, след като от нея се отказа Джак Никълсън, съумява да респектира, да предизвика съчувствие и да подразни зрителя с прекаленото си честолюбие. Представянето му е на нужното високо ниво и в нито един момент той не остава засенчен от всеприсъстващия чар на своя колега Дауни, който така или иначе тушира това свое качество в името на общия краен резултат.
Останалите поддържащи участници изиграват традиционните си роли с компетентност и увереност, но не им придават никаква особена индивидуалност. Режисурата е красива, а саундтракът остава незабележим през повечето време. Вбесяващ е единствено фактът, че когато героят на Робърт Дауни Джуниър намира старата си тениска на „Металика” и ръждясалия си велосипед, в кинсалона отеква класическа приповдигната мелодийка, а не реална песен на „Металика”.
Затова – ето Ви една песен от кралете на траш метъла. Не е за велосипеди, а е за бързи автомобили, но пак щеше да пасне идеално на сцената.

Сценарият е най-противоречивата точка от филма и до голяма степен го изтегля надолу. Сюжетът е болезнено клиширан и изпълнен със сцени, които сме виждали много пъти. Ако те бъдат изрязани, дължината на лентата ще падне до около 90 минути, което си остава напълно приемливо за пълнометражен игрален филм, но щеше да направи филма много по-компактен и емоционално ефикасен.

Вижте още: Ревюто ни за подобен критически полухит от началото на 2014 година – „У дома през август“

Откъм съдържание като диалог, сценарият е на доста по-високо ниво и предоставя на всички участници възможност да блеснат в определени моменти с постъпки, реплики и речи. Именно това помага на превъзходните актьори в съответните роли и повдига качеството на филма значително.

За съжаление, остава очебийната клишираност на цялата история, с която не може да се бори дори актьорски състав като този. Това е твърде тежка критика и трябва да придружава каквато и да е препоръка за гледане на този филм. Гледайте го заради Робърт Дауни Джуниър и Робърт Дювал, но не очаквайте нищо повече от две добри представяния в техните роли. „Съдията” не предлага нищо повече и за много хора това е достатъчно.