„Играта на Ангела“ – Карлос Руис Сафон

29.05.2013

igrata_coverИграта на Ангела” е Карлос Руис Сафон до последната капчица мастило по страниците си. Тя носи духът,  атмосферата  и усещането на „Сянката на вятъра”.  Макар да се води прелюдие,  втората част може да се чете напълно самостоятелно и, поне привидно, не е свързана по никакъв начин със Сянката. За съжаление, като почти всеки автор на поредици, испанският майстор не е успял да надмине или дори да достигне нивото на безпогрешната първа част. Защото, макар да й отстъпва с малко, „Играта на ангела” е обречена да лежи в Сянката на своята предшественица.

Вижте още: Ревюто ни за „Сянката на вятъра“ на Сафон

Историята, както споменах, няма нищо общо с първата част. Тук имаме напълно нова сюжетна линия с напълно нови герои.  Този път, главният герой се нарича Давид Мартин – изключително интелигентен и надарен писател, който пропилява таланта си , пишейки шаблонни криминални романи, за да свърже двата края. Един ден той се среща с мистериозен френски издател, който му предлага колосална сума пари, за да напише нова религия. Една оферта, която не може да откаже, но която се оказва много по-страшна от колкото е очаквал. Разбира се, интригите и проблемите на Давид, не свършват до тук. Сдобивайки се с достатъчно пари, той заживява в зловеща стара къща, чиято история се преплита с живота на Мартин, за да го промени завинаги. И то не към по-добро.

Сюжетът е типичен за Сафон – оплетен, мистичен, с много обрати, интриги,
въпросителни и, разбира се, потресаващ край. Всъщност историята няма нищо общо с тази на „Сянката на вятъра”, но за сметка на това напълно преповтаря структурата й. Трудно е за обяснение, но макар двете части на поредицата да са коренно различни по почти всеки параграф, в същото време оставят привкус за еднаквост. Сякаш авторът си е имал един план с основни точки и е писал и двете книги по него. Което, от една страна, никак не е толкова лошо, защото „Сянката на вятъра” е абсолютен шедьовър. Длъжен съм да ви предупредя, че единственото време през което „Играта на ангела” може да се чете – това е през нощта. Втората част е много по-тежка, по-мрачна и по-смазваща.

igrata_1Разбира се, действието отново се развива във великолепната и чудата Барселона. Барселона така изящна, тайнствена и притегляща, че продължаваш да се чудиш, защото все още четеш, а не си зарязал всичко и купил самолетни билети към Испания. Втората книга е написана със същия вълшебен стил, който може да излезе единствено изпод пръстите на испанеца Карлос. Помитаща и поглъщаща, книгата е толкова убийствено красива и четивна, че буквално те сграбчва (не, това, не е метафора) психически и те прави неспособен да я оставиш. Предупреждавам да не захващате „Играта на ангела”, ако сте заети. Първия път, когато седнах да я чета, не усетих кога са минали 4-5 часа и са отлетели 250 страници, без нито минута почивка. Което е прекалено, дори за мен.

Вижте още: Ревюто ни за „Мариана“ на Сафон

„Играта на ангела” е по-сериозна и сложна книга. Заради което според мен се дължи и наистина незаслужено ниските оценки в някои ревюта и в goodreads. Докато първата част просто си разказваше една история, тука има много различни мотиви. Главният герой е по-зрял и по-мрачен, размишлява над живота по-философски и по-цинично. Едно от най-качествените неща в романа са разговорите между Давид Мартин и неговия тайнствен издател. Това са разговори за религията, живота, биологията и въобще какъв е смисълът на съществуването. В романа ясно си проличават принципите и възгледите на Сафон. Макар на моменти да е натоварващо и да спира действието, тези размишления са достатъчно интересни, за да задържат вниманието. Най-хубавото е, че авторът представя своята философия по един много ненатрапчив начин и показва, че е пределно наясно, че след всяка теза, задължително седи поне една антитеза.

igrata_2Освен всичко, тук нещата стават по-странни и мистични от всякога. Много от случките на нашия главен герой просто нямат никакво смислено обяснение. Ако в Сянката всичко беше странно, но напълно реалистично, то тук Сафон ни показва, че в неговия, измислен свят, нашите закони не действат. Защото втората книга се прокрадват съвсем истински фантастични елементи и моменти, които на мен ми допаднаха много. Не бързайте да правите физиономии, това не е и никога няма да бъде фентъзи поредица. Не пречи, обаче, от време на време да стават чудеса. Защото, кой знае, може би той наистина Мефистотел се разхожда по улиците на Барселона?

Като цяло „Играна на ангела” е наистина великолепен роман. Но много по-тежък, сложен и тъжен от своя предшественик. Книга, която може да се окаже твърде голяма хапка за някои. Както Сафон сам се е изказал, тя е като лошата сестра, която вечно създава проблеми. Сама по себе си „Играта на ангела” представлява шедьовър, чиято титла е оспорвана единственото от неизбежното сравнение с първата част. Защото, каквото и да си говорим, „Сянката на вятъра” е по-добрата книга. Гениална в своята простота, тежка, ангажираща, но накрая стопляща, предизвикваща усмивка. Докато тук Сафон е прекалил и изневерил на стила си с толкова много нещастие и липса на каквито и да е положителни емоции. Твърде целенасочено и чак нереалистично е как винаги се случва възможно най-лошото. Как надежда просто липсва.

igrata_3

Но всички тези минуси са твърде относителни. На някого може да не му хареса, но друг може да се влюби в Ангела дори повече, от колкото в Сянката. При всички положение ви съветвам да прочетете този роман. Защото пак тук са страхотната, запленяваща история, майсторския стил и бруталната атмосфера.  Ако не бях чел първо „Сянката на вятъра”, щях да бъда отвян и замаян от тази книга и да й дам максимална оценка. Тя може и да не е чак толкова страхотна в сравнение със своята предшественица, но това е защото я сравняваме със Сафон. Погледнато от друг ъгъл, много малко книги биха могли да говорят, докато Ангела играе. При все противоречивата си същност, това остава едно от най-добрите четива, които съм докосвал някога.

Оценка:
8/10 – сравнено със Сянката на вятъра

9/10 – сравнено с всичко останало

Мнения за „Играта на Ангела“ от други сайтове и блогове:
Блажев Литературата днес ,
TANSTAAFL Друсано мастило Размишльотини

Facebook share icon Twitter share icon Linkedin share icon
Под МостаСреща с Яник Енел, автор на „Дръж здраво венеца си“18.03.2019

Още от Под Моста

Анна-Мария ПоповаTilly – иновация за стената на всеки домLIFE