„Сянката на вятъра“ – Карлос Руис Сафон

31.05.2013

snv_coverТуко-що затворих последната страница от една приказка, която ми се искаше никога да не свършва. Приказка жестока, но красива, страшна, но приятна. Книга шедьовър, изваяна от майсторско перо. Книга, която не четеш, а изживяваш. Книгата, която ме накара да забравя урок номер едно „как да пишем без много емоция и що за звяр е обективното ревю”. Роман, който завинаги ще остане в съзнанието ми и който ще бъде препрочитан много, много пъти. Представям ви „Сянката на вятъра”  от Карлос  Руис Сафон.

Фашистка Испания, Барселона. Ронят се първите дни от лятото на 1945-та.  Господин Семпере, собственик на антикварна книжарница, води сина си Даниел в Гробището за книги. Тайнствено място, където отиват всички изгубени такива. Огромна библиотека, лабиринт и още нещо. В това хранилище има само едно правило – всеки, който влезе за пръв път, си избира книга, която остава негов спътник до края на дните му.  Изборът на 11-годишния Даниел Семпере   е „Сянката на вятъра” на  Жулиан Каракс. Роман, който завинаги ще промени живота му. Прочита го за една нощ и се влюбва. Иска още от същото.

“ИГРАТА НА АНГЕЛА” – КАРЛОС РУИС САФОН

Сигурен е, че авторът е известен и обичан. Разочарова се, когато разбира, че не е така. Че държи в ръцете си последното копие от „Сянката на вятъра”, защото някой обикаля из света и изгаря и малкото отпечатани  екземпляри  от романите на Жулиан Каракс.  И то не кой да е, а един от главните герои в „Сянката на вятъра” – Дяволът.  Даниел расте, но споменът за книгата не избледнява. Постепенно, година след  година, научава целия живот на любимия си автор. Разбира, че собственият му живот плашещо много повтаря този на Каракс. И решава да поеме съдбата си в ръце.
snv_1

„Сянката на вятъра” е великолепна приказка за един писател, загубил всичко, което е обичал и за едно момче, което все още има какво да губи. История толкова ужасяваща и трагична, че едва ли би била по вкуса на всеки. Сафон пише сюжет с разклонения и драматизъм,  достойни за всеки сапунен сериал. Но го прави с такава грация и дълбочина, че трябва да си безчувствен, за да не те докосне. Това е книга без жанр. Хорър и в същото време исторически роман. Епос за изпепеляващата любов и същевременно криминале.

Романът тече в два паралелни свята. Единият на миналото, който младият Семпере постепенно открива, ровейки надълбоко в неизказани тайни, сглобявайки парче по парче историята на Жулиан Каракс. И този на настоящето, където самият Даниел трябва да се бори, за да задържи любовта на живота си и да спаси живота на близките си. А един садистичен убиец никак не му помага.

Историята е многопластова и с много сюжетни линии.  Сафон има много за разказване и го прави по онзи начин, който държи читателя в непрекъснато напрежение и не го пуска докато не затвори последната страница. Бруталност и безумие, неочаквани обрати и уловки ще ви карат буквално да затаявате  дъх в очакване, да оставяте книгата на страна и да осмисляте какво сте прочели туко-що. Ще ви карат да настръхвате от ужас и да посървате от тъга. Защото „Сянката на вятъра” е твърде истинска и емоционална, за да ви остане безразлична.

Продължава на следващата страница

1|2Next page sign

Facebook share icon Twitter share icon Linkedin share icon

Под МостаСреща с Яник Енел, автор на „Дръж здраво венеца си“18.03.2019

Още от Под Моста

Анна-Мария ПоповаЗа по-добри градски пространства – интервю със създателите на ПОдЛЕЗНОLIFE