Антоан Божинов за съдбата на международния фотофестивал Биенале Фодар

10.12.2017

Това трябваше да е десетото юбилейно издание…

Трябваше да бъде юбилейно, да! Не обичам тези определения, но десетото е първи юбилей, както и да го погледнеш.

В крайна сметка ще се прекрати ли съществуването на Биеналето или има предвидени други дати и местоположение за провеждането му?

Аз прекъснах комуникацията с Плевен. В момента съм пуснал проекти за София, обадиха ми се и от други градове, но нямам договорки. Въпросът е дали ще се одобри бюджет и оттам нататък какво следва. Няма да е лесно. Даже в някаква фотографска група във фейсбук се образуваха подписки за подкрепа.

Христо Русев, България – Бежанци, 2015

За следващото издание след две години възнамерявате ли да подновите конкурса в Плевен и да кандидатствате за финансиране от Общината?

Някак си не ми се правят стъпки. Който е отсякъл, да се връща. Обадиха ми се познати из социалните мрежи да правят подписка, казах, че това е единственото, за което аз не мога да помогна – ако решите да правите, правете. Знам, че има хора, които го ценят, но явно има и такива, които не го ценят. Сондирах разни мнения – малко са смешни и жалки основанията, поради които бе отказано. Нищо не оставало там, нямало ползи за града… Е, какво да остане там? Последното, което видях, че са направили в галерията, беше скулптурен симпозиум с няколко скулптури на чужденци. Чудесно, няма лошо. Нямам нищо против другите неща, които се случват вместо Биеналето, но разликата е в мащаба. То за страната е мащабно, пък за Плевен да не говорим.

Лара Киарабелини, Италия – Сомнамбулизъм (Награда за хуманистична фотография, 2015)

Другото основание беше защо се занимава с проблеми. Има някакво установено, модернистично може би, чувство, че изкуството не трябва да се занимава с проблеми. Но това не е изкуство според мен. Въпросът е, че там има някакви среди, на които не им харесват тия неща, което не ме учудва особено поради няколко причини. Първата е, че имаше възмущения, че, видиш ли, как може така да има серия с травестити (на изданието от 2013) и то беше попаднало в Нощта на музеите и галериите и някои се бяха възмутили, че присъствали и малки деца. Попитах на колко са тези деца – на 16 години. Смешно ми е. След това имаше една много силна серия с бежанци – ето, пак с проблеми се занимаваш. Хората изпращат качествена работа, а тя е такава, не защото е с бежанци, а защото е наистина качествена и добре направена. Не е въпросът в бежанците. Но че имаме афинитет към социални проблеми – това е факт, не го крием.

Каква трябваше да е темата на десетото издание?

„Факт, фикция и истина” е темата и тя тръгна от тук (Факултета по журналистика и масова комуникация) – поспорихме си с колегата Лозанов и то стана тема.

Мишел Делони, Франция – Травестити, 2013

Дано успеете да я реализирате по начина, както е било и предните години.

Няма да се даваме сега, по един или друг начин ще я реализираме, ще намерим начин. Има идея, но в абсолютно краен случай, цялото това нещо да мине в онлайн вариант. Така че поне хората, които са получили признание, да го разберат. Дали има пари, или не – поне да се знае. Всичко е въпрос на пари, за съжаление. Говорих лично с Доналд Уебър, който е носител на голямата награда от 2007 на тема „Чернобил – 20 години по-късно”, канадски фотограф, доста дълго време работи в Украйна и Русия, и още тогава беше име, а пък сега е носител на две награди на World Press Photo. И си разменихме реплики и той каза: „Осигурете транспорт и ще дойда, ще направим уъркшоп, стига някой да го припознае като свое”. По принцип общините би трябвало да припознават нещо като свое и да се занимават с него, защото тук, в тоя вихър софийски, ако общината не застане зад едно традиционно явление и ти всеки път да се чудиш дали ще получиш одобрение или не, нищо няма да се случи. Плевенските общинари се менят непрекъснато, повечето от тях не знаят какво е думата биенале, да не говорим за Фодар специално.

Какви са ползите на Фодар, които остават в града?

Тези ползи няма как да се видят на улицата – не се ядат, не се пият. Сега политическата ситуация е такава, че като се съберат тия коалиционни партньори, за култура по-добре да не говорим. Това е положението.

В момента, в който се появи Фодар 1999, през 2000 галерията направи това Биенале на малките форми с международно участие, поканиха автори от Румъния, Турция, но то никога не може да стане такова, просто защото няма как да се случи онлайн. Материалният носител е много по-гъвкав при фотографията. Те това не могат да разберат, че моментът, в който някой се е доверил и е изпратил файла, това е такъв жест, който не мога да опиша. Мащабът е съвсем различен, т.е. този файл носи достатъчно ценност. А в момента, в който събера всичките тези изложби и ги сложа в депата на Бешков, какво следва? Нямам нищо против да го направя. В крайна сметка тия снимки няма да ги нося в отвъдното. За Плевен са правени и сигурно ще им ги дам. Но какво правим след това? Ще си останат просто в депата на галерията. Дали ще се сети някой в един момент да поразрови там, да извади и да окачи нещо на стената? Това са 2-3 хиляди снимки само откакто изданието е цифрово. От преди това са по-малко, тъй като по регламент се запазваха единствено наградените фотографии, останалите се връщаха по пощата. Но пък наградените са си заслужили наградите, така че… добър архив има.

Въпросът е да не ми се налага, както досега, като наближи време за гласуване на бюджета, да отивам в Плевен, да влизам на сесии и да обяснявам какво е това Фодар, защото общинските съветници са се сменили и не знаят каква е тази дума. Каквото и да се случи, ще продължаваме да информираме и ще имаме нужда от подкрепа. Ако става дума за тези плевенчани, които идват на Биеналето, аз естествено бих го направил не само още веднъж, а всеки път.

1|2Next page sign

Facebook share icon Twitter share icon Linkedin share icon
Вяра ЖелязковаИзкуството да дишаш чрез фотографията – интервю с Владимир Ладев31.05.2018

Още от Под Моста

Анна-Мария ПоповаЗа по-добри градски пространства – интервю със създателите на ПОдЛЕЗНОLIFE