LIFE

Архитектура и литература – от Слънчевия град до Операта в Анкх-Морпорк

19.03.2019

К. Саймък познава, че хората ще предпочетат електронното общуване пред физическото (днес всеки се разхожда с телефон в ръка и не забелязва околните), но в доста по-лек вариант. Слава Богу, ние сме социални създания и колкото и да имаме възможност да пребиваваме далеч едни от други, близостта на човешките същества ни дава сигурност и увереност.

Примерите са от „Междузвездни войни“ (2002) и „Черната пантера“ (2018). Ако направим сравнение между двата пейзажа, трудно бихме открили съществени разлики.

Какво обаче би се случило със селищата, от които вече хората не се нуждаят?

„- Резерват – каза Гремп, като простря ръка над пустошта, която някога представляваше жилищен квартал на града. – Резерват, за да помнят хората как са живели техните предци…

– Не точно резерват – обясни Хенри Адамс. – По-скоро мемориал. Мемориал на една ера на колективен живот, която ще бъде забравена след още сто години. Консервиране на известен брой особени видове конструкции, възникнали, за да отговарят на определени условия и специфичните вкусове на всеки отделен човек. Не робство на някакви архитектурни схващания, а условие с цел да се постигне по-добър живот. След още сто години хората ще влизат в онези домове там долу със същото чувство на почит и благоговение, с каквото влизат музеите днес. За тях това ще бъде нещо като първобитна ера, стъпало по пътя към по-добър и по-пълен живот. Художниците ще прекарват живота си в изобразяване на тези стари къщи върху платната си.  Писатели на исторически романи ще идват тук заради атмосферата на автентичното.

– Но Вие казахте, че възнамерявате да възстановите къщите, да направите ливадите и градините такива, каквито бяха по-рано…“

Но какво пропускаме ние в градовете? Дали всеки един от тях би бил един и същи резерват, или ще представя напълно различна история? Ако не напуснем градовете, какво ще се случи, когато те се срещнат и вече няма накъде да се разрастват?

Невидимите градове

Философ и писател Итало Калвино ни дава точно тази чудесна класификация на типовете градове, на тази част от тях, която не забелязваме и не оценяваме във всекидневието си:

•           Градовете и паметта

•           Градовете и желанието

•           Градовете и знаците

•           Леките градове

•           Градовете и размените

•           Градовете и очите

•           Градовете и името

•           Градовете и мъртвите

•           Градовете и небето

•           Непрекъснатите градове

•           Скритите градове

Във всеки един град са заложени скрити знаци и символи, които очакват да бъдат видени.  Всеки един град е различен, видян през погледа на минувача и през този на жителите му. Всеки град има много имена. Всеки град е отражение на небето. Всеки град съчетава в себе си „град на живите“ и „град на мъртвите“. Всеки град обменя информация и култура с останалия свят и така се раждат уникални архитектурни стилове. Всеки град се разраства, а всичко, което сме изхвърлили извън него, рано или късно ще се върне и ще ни затисне под тежестта си.

Хай-тек градовете – една мечта, скъсала с миналото

На фона на типизацията обаче се появяват и хай-тек архитектите. Те се стремят да използват техническия напредък, за да строят нови и иновативни сгради. Основен проблем е, че са продължение на модерната философия и в доста отношения са скъсали връзката си с миналото. Само че и при тях започва да се наблюдава едно своеобразно типизиране в пейзажа, което първоначално се появява във фантастиката (литература и кино), а днес го наблюдаваме в повечето мегаполиси. Дали гледаме Дубай или някоя планета от „Междузвездни войни“ вече няма значение.

“Първи контакт” (2016) – Друг начин на мислене, друга култура, друга архитектура

Архитектурният обект – символ на културното развитие

„За сградата на Операта наистина бе избрана възможно най-функционалната форма от гледна точка на архитекта. Представляваше гигантски куб. Но… на доста късен етап архитектът прозря изведнъж, че все пак трябва да има някаква украса. И я наплеска набързо в бъркотия от фризове, колони, митични фигури и всевъзможни завъртулки…

Разбира се отзад се виждаше обичайният сбор от прозорци, тръби и влажни каменни стени. Едно от правилата в определен тип обществено сградостроителство гласи, че архитектурата се случва само на фасадата“.                                                                     Тери Пратчет, „Маскарад“

Случва се и на „най-добрите“ да изпитат носталгия към отминалите времена. От краен функционализъм се стига до краен формализъм, „украсяване“ на фасадата и др. интересни феномени, с които на съвременните автори им остава само да пародизират.

Кулата на Тони Старк – енергоефективна сграда или поредният небостъргач в Ню Йорк?

Все пак съвременната фантастиката обръща внимание и на отражението на културната идентичност върху архитектурните обекти. Големият технически напредък се чете в идеите на Жул Верн и Хърбърт Уелс. В днешно време научната фантастика в киното не спира да ни изненадва с нови хипотетични извънземни структури, било то космически кораби или сгради, и виждаме, че все повече архитекти черпят идеите си директно от богатата филмова индустрия. Остава отворен въпросът доколко тези сгради допринасят за идентичността на средата.

1|2Next page sign

Facebook share icon Twitter share icon Linkedin share icon
Емилия ИлиеваДа мразиш собствения си успех25.03.2017

Още от Под Моста

Емилия Найденова5 кариерни пътища след университетаОбразование