Тя дори не е изстреляна в правилната посока. Феновете на комикси получиха доста обещания от създателите на “Arrow” – че ще бъде мрачен, сериозен и реалистичен, че ще бъде еквивалентът на Batman Begins за Зелената стрела, че всъщност ще бъде пример за бъдещи сериали по комикси. Само един-два епизода са нужни обаче, за да стане ясно, че тези обещания са просто лоша шега.

Вижте още: Ревюто ни за друг нашумял супергеройски сериал – ‘Gotham’

Сериалът разказва историята на Оливър Куин – егоцентричен млад богаташ, който след съмнителен инцидент, потопил парти кораба му, се озовава на не толкова самотен остров, където прекарва 5 години. На острова Оливър усвоява умения за оцеляване, ръкопашен бой, стрелба с лък и т.н., които, след като бива спасен и се завръща в родния си град, решава да използва, за да се бори срещу списък от високопоставени престъпници, хора от тайна организация, чиито имена получава от баща си.

Сериалът наистина се опитва да създаде усещане за реализъм, бойните сцени не са кой знае колко бляскави, героят е наричат най-често The Hood или The Vigilante, никога Green Arrow. Този подход обаче претърпява пълно крушение по една проста причина – когато имаш герой, който в 21-ви век си служи с лък и стрели, реализъм трябва да е последното нещо, което търсиш. Създателите на сериала не са Кристофър Нолън и нямат неговата визия, превърнала Батман в един почти достоверен персонаж, който може да функционира във всеки американски град.

Актьорската игра е трагедия, като Стивън Амел в ролята на Оливър Куин е абсолютно дърво, способен да провали дори най-добрата шега в сценария. Съвсем отделен въпрос е, че в сценария добри шеги няма, хуморът е сух и напълно предвидим, като от 80-тарски сериал… Само дето не става дума за 80-тарски сериал. „Стрелата” си има нърди сайдкик мацка, която се занимава с компютрите и хардкор партньор (бивш военноморски, разбира се), който освен че е помощник-герой, се преструва и на негов бодигард.

Вижте още: Ревюто ни за гангстерската сага на HBO ‘Boardwalk Empire’

Сюжетът всъщност е може би най-приемливата част в цялото нещо – има основна арка, която присъства дори в най-самостоятелните епизоди, а повествованието понякога е страхотно, преплитайки няколко нишки и развивайки всяка една от тях подобаващо. Основният проблем е в сапунената драма между Оливър, бившето му гадже и най-добрия му приятел, която носи усещането за евтино копие на „The Orange County”, със смразяващи кръвта на дори най-сантименталните зрители реплики, непрекъснато преиграване и преувеличаване на значението на отношенията между героите. Сериалът не успява да направи така, че да ни пука достатъчно за героите, за да сме наистина съпричастни към емоционалните им терзания – мацката е просто досадна и е по-близко до единица, отколкото до десятка, а най-добрият приятел е всъщност предвидим сърдитко, който постоянно се ядосва за глупости.

В стремежа си да заземят сериала, създателите са осакатили героя, който поначало е чаровен шегаджия, оплескали яко костюма, без реално да увеличат функционалността му, а от зрителя се очаква да повярва, че никой не може да разпознае героя, който просто си е боядисал кожата около очите.

В крайна сметка „Arrow” се оказва едно разочарование и поредната опропастена възможност герой на DC да получи подобаваща реализация в друга медия. Сериалът съвсем спокойно може да се нареди под Green Lantern в класацията на комиксовите адаптации. Огромната трагедия в случая е, че се радва както на комерсиален, така и на успех сред доста критици, което е поредният симптом за лудостта, обхванала ги през последните години.