„Аскеер“ 2018 – репортаж от епицентъра на културата

“Театърът – моята страст!”- тазгодишното мото на церемонията

Денят е четвъртък, датата – 24 май, мястото – Театър „Българска армия“.  За 28-ми път театралната гилдия връчи своите награди “Аскеер” 2018 на официална церемония в Театър “Българска армия”.

снимки: личен архив

20:00 ч. – половин час преди началото на церемонията пред театъра започнаха  да прииждат едни от най-изявените български актьори, сценаристи, режисьори, сценографи, както и вип гости, сред които бяха Илияна Йотова, Румен Димитров – зам.- министър на културата, както и Илия Налбантов, представител на Министерството на отбраната.

По червения килим мина каймакът на родната култура. Журналистите тичаха с микрофони и диктофони, щом се появеше някои от номинираните. А те идваха ли, идваха. Някой придружен от половинката си, друг придружен от екстравагантния си тоалет, трети – сам. Миризмата на цигари и скъп парфюм се смесваше в огромни количества.

С пристигането си всеки нервно вадеше цигара и се отдаваше на разговори с колегите си. Кратките диалози се смесваха сякаш рояк пчели жужат около театъра. Все едно на ротационен принцип всеки новодошъл минаваше около всички групички, за да си разменят по две реплики. Изведнъж се чу плътен мъжки глас. Всички бяха поканени, за да влязат и да заемат местата си с думите: „Заповядайте, след малко сме в ефир“. Разговорите мигновено заглъхнаха и всеки се отправи към залата.

И магията започна. Милен Миланов, председател на фондация “А’аскеер”, откри церемонията с думите:

Една прекрасна сграда не е театър, тя става такъв, когато е одухотворена от играта на актьорите.

Шоу на високо ниво бяха подготвили студенти от НАТФИЗ “Кръстьо Сарафов” от класа на проф. д-р Атанас Атанасов, чийто сценарист и режисьор e Петринел Гочев, а сценограф – Нина Пашова.

И както една от актрисите от НАТФИЗ се изрази: „Програмата от години е такава – смешка, филмче, награда.“ И аз първоначално не го схванах, но идеята е, че всяка категория се представяше чрез скеч, песен или „смешка“. След това филм с тримата номинирани за приза. И после заваляваха „Аскеери“.

А победителите са:

За съвременна българска драматургия журито избра сред номинираните постановката “Цветът на дълбоките води” от Оля Стоянова в Народен театър “Иван Вазов”.

Фондацията даде наградата за главна женска роля на Мария Стефанова за ролята й в “Три високи жени” от Едуард Олби. Постановката е на  Стефан Спасов, Народен театър “Иван Вазов”. Актрисата произнесе трогателна реч.

Ана Пападопулу спечели наградата за поддържаща женска роля за ролята на Бърди в “Лисичета” от Лилиан Хелман, постановка Бина Харалампиева, Народен театър “Иван Вазов”.

Веселин Петров взе статуетката за изгряваща звезда за ролите на Труфалдино и Панталоне в “Кралят eлен” по Карло Гоци. Постановка Анастасия Събева, Театър “Азарян”, Национален дворец на културата. Наградата му връчи голямата актриса Татяна Лолова.

Малин Кръстев получи Аскеер за поддържаща мъжка роля за ролята на Дани Тейлър в “Зимата на нашето недоволство” по романа на Джон Стайнбек. Постановка Бина Харалампиева, Малък градски театър “Зад канала”.

Фондацията отличи Петър Дундаков за театралната музика във “Франкенщайн” от Ник Диър, постановка Стайко Мурджев, Театър “София”

Марина Райчинова беше отличена за сценографията на “Франкенщайн” от Ник Диър, постановка Стайко Мурджев, Театър “София”.

Нина Пашова спечели за костюмография в “Калигула” от Албер Камю, постановка Диана Добрева, и за “Три високи жени” от Едуард Олби, постановка Стефан Спасов, Народен театър “Иван Вазов”.

“Лисичета” от Лилиан Хелман на Бина Харалампиева в Народния театър, “Зимата на нашето недоволство” на същата режисьорка в “Зад канала” и “NeoДачници” на Иван Пантелеев, отново в Народния, бяха представленията с най-много заявки за статуетки “Аскеер”. Номинациите са подбрани след 100 разгледани кандидатури.

Едно изказване обаче се отличи. В една от най-оспорваните категории, водеща мъжка роля, спечели Захари Бахаров.  Бахаров излезе на сцената в минорно настроение и прие приза с думите:

Аз щях да ѝ се зарадвам на тази награда така или иначе, обаче моментът, в който я получавам, таймингът така да се каже… 24 май, я прави още по-специална за мен. Това е голям жест, благодаря от сърце.

Тази хубава българска дума – тайминг. Използвана точно на 24 май – Денят на българската просвета и култура и на славянската писменост. За кой момент говореше Бахаров? За самия празник или за момента със скандалите около него и „Националната лотария“? „Таймингът“ на наградата обаче всяка година е 24 май.

За финал бе връчена наградата за цялостен принос. Тази година неин носител бе Васил Михайлов, който пожела на младите си колеги и на тях да се падне честта да играят войводи, но преди това трябва дълго време да бъдат четници.

Церемонията приключи по обичайния начин – с изпълнение на „Върви народе възродени“  и цялата зала на крака.

Веднага след церемонията всички бързаха да излязат от театъра. Цялата магия, която беше сътворена, сякаш се изпари. Отвсякъде се чуваше “Честито!” и се приемаха похвали. Каймакът на културата отново беше пред театъра на по цигара и обсъждане на наградите, къде от сърце, къде с половин усмивка. Всеки образуваше пред себе си димна завеса подобна на онази завеса от театралната сцена. След като излезеш от театъра отново потъваш в миризмата на тежък парфюм и цигарен дим , издишан от носителите на “Аскеер”. Май вдишах частици “Аскеер”. Има нещо много поетично в това.


Автор: Цветелинка Цветанова

Стажанти на

За втора поредна година “Под Моста” организира стажантска програма във Факултета по журналистика към СУ. Принципът на програмата е по-големи колеги да дадат част от опита си на по-малките. През 2018 г. през програмата ще минат 14 студенти по журналистика първи курс от ФЖМК.

Сподели тази публикация

Google+ Linkedin Reddit Tumblr+ @Email to